Ден по-късно още съм най-мързеливото същество и не мога да се възстановя. Тъпо.
Наистина се чувствам сбабичосана, кръста ме боли и имам някакви наличия на бръчици (Да, психясвам явно!)
Но като забравим за това, беше прекрасно!!! EPIC :)
Аз съм един щастлив човек - щастлив, щастлив, щастлив. И най-важното: близките ми хора са добре!
Иначе... си мечтая за розови храсти в 7 сутринта, памук и роса по тревата.
Иска ми се да хвърча (някъде ,с нещо...но да съм във въздуха) и да плувам (по-скоро да се гмуркам)
Да науча много, още мнооооооооооого!
Та затова - след два дни тръгвам на великия курс по италиански и вече произнасям (така си мисля де ;) ) цели изречения!
А Италия ми обеща, че ще ме чака...търпеливо.
И така. 21.
Няма какво да кажа. Толкова са си.
P.S Това трябваше да си остане само чернова, обаче някакво остаряло гласче в мен е страшно надменно и държи да не оставям нещата така.... И няма.
понеделник, 24 януари 2011 г.
четвъртък, 6 януари 2011 г.
Въздух под налягане
През малкото свободно време от ваканцията със Стеф решихме да гледаме филми: един от тях, който той избра (и евала, защото аз не съм добра в тази дейност) беше "Господин Никой". Досега не съм писала нещо относно филм и не че има какво толкова за този, но е добър. Наистина добър. И те кара да се луташ в дебрите на мозъка си, да търсиш отговори, да се чудиш... предизвиква те :)
Винаги съм знаела, че решенията, които всеки от нас взима са предопределящи в даден момент, но не и дотолкова. А Жако ван Дормел го е показал страшно добре.
В крайна сметка, понякога всички варианти са правилни. Затова се чудя: и какво? Ще оставиш някой друг да взима решения вместо теб ли?...
На подобен принцип сме свикнали да прибързваме и ставаме предубедени. Как можем да определим дали един човек, обвинен в убийство е истински виновен? Били ли сме на местопрестъплението? Видели ли сме го как убива? Не.
И още нещо сме свикнали да правим: "Толкова си тъпа бе!" "Този не става за нищо" "Ех, че сме красиви" Върху какво покритие това? Като ще й казваш,че е тъпа, обясни й защо... Красиви сте, ама с кое?
Да говори празни приказки всеки може.
...
Вярвам,че сме млади и трябва да живеем за мига, да се наслаждаваме на живота и т.н, но това, че сме млади, не означава, че сме малки. Вече трябва да решаваме по-сериозни проблеми, да се справяме с по-големи трудности... и да се замисляме повече.
Разграничавайте ситуациите, дори да не сте сигурни - търсете правилното. И ... бъдете по-добри.
PS: Не знам защо го написах този пост, но усещам, че съм много разочарована.. от нещо или някого :(
неделя, 2 януари 2011 г.
and now what?
Ето на.
Паднах, кръстът ми е посинял, главата ми се пръска от болка, носът ми е запушен, гърлото - зачервено, а за болките в корема да не говорим!
Ако вярвах, че годината е такава като началото й - е то моята трябва да мине под тематичното заглавие "Болка".
Освен това София не е много приятна на първи януари.
Хайде да влизаме по-скоро в релси, че малко се изморих. Не съм си и мислела, че празниците могат да ме докарат дотук. Ама ...аха :)
Много са хубави всички пожелания за 2011та, само ми се иска да не останат глупави клиширани фрази. То едно голямо изпращане беше... гадно ли ще е да кажа, че мъничко се радвам, че всичко приключи?
Новата година започва хаотично. Както винаги всъщност. И сега ако пък не видя поне 10 списъка с цели, ей ме на! Офффф. Аз моя го съставих през август, и през ноември, и през март. В това е хубавото - да откриваме нови предизвикателства и да си ги поставяме в to-do листа. Постоянно! А не простотии от сорта "Ще ходя по-често на фитнес" "Ще уча по-старателно" ... Тия неща не се случват, хора. И само защото присъстват в списъците ви, това не значи, че сте отслабнали с 5 кг или пък поумнели. Иначе знам,че ви се иска.
Вълнувам се. Ама не от старта на новата година. Вълнувам си се, че скоро ставам на 21 и О-Боже! Ами това си е сериозно! И ще мога да отпрашя за Лас Вегас да щурея и ще е законно. Д.А! Не че имам такива планове и все пак ... гъделичкащо е ;)
Ще говоря повече за него, когато вече е факт, фааакктттт, фаааааааааааааааааааааааакттттт! Дотогава има къде къде по-важни неща.
И ох...сесията.
Да прескочим тази тема.
Отдавна не сме говорили за любов и връзки, а? Ммм май май.
Значииии ... по филмите винаги има един психоаналитик-спасител, който оправя цялата работа и бам - готово.
Първо: искам да кажа - много сме млади за такива сериозни проблеми. Не сме се разболяли от рак, ипотекирали или загубили дългогодишната си работа?
Второ: с добро желание и старание нещата се решават и оправят.
Трето: О! Третото! Естествено - не може на третата година нещата да като в първата... или втората. Ние се променяме, времето минава, обстоятелствата се сменят.
В началото сме възможно най-старателните същества, който се гласят с часове преди общото ни излизане. Пишем писма, изпращаме картички, обясняваме се в любов, изненадваме приятно.
После започваме да свикваме един с друг, чувстваме се удобно, познаваме се по-добре. А накрая не обръщаме внимание когато сме качили някое друго кило и пропускаме да си оскубем веждите навреме или нещо подобно. (Забележка - поддържането на тялото, вида и духа ни трябва да е от любов към нас самите и лична хигиена на първо място) Но така става.
Е, има си начини за всичко, когато двама души се обичат и не са изгубили пламъчето си.
Аз не смятам, че съм. Може би преди време се грижех само за огъня във връзката с гаджето, а сега съм вложила повече енергия в моя собствен, но това не означава, че съм друг човек.
Знам како искам и изисквам. И ми е много неприятно, когато се караме за глупости. Безобидно е до един момент, даже полезно, обаче трябва да има граници. И толкова.
Не се плаша дали е много сериозно, дали е малко сериозно, дали разстоянието пречи, дали хората пречат, дали приятелите са подстрекатели и така нататък. Не ме мъчи отвътре дали не мога без него, дали трябва да се наживея, дали на тези години мъжете трябва да вървят като текилите - една, втора, трета... и т.н. докато се опияниш. Защото живея живота си сега и точка :) Бъдещето ме интересува естествено, но знам че от мен зависи как ще го посрещна - независимо дали с този човек, сама или с някой друг.
Искахте ИСКРЕНО и откровено - е, ето! ;)
А сега, преди да е станало прекалено сериозно искам да ви пожелая много живи цветя в домовете ви. Бели рози за предпочитане. Толкова са красивииии!
И да нямате плъхове в мазето или където и да е. Ако може да изчезнат всички гадини от този вид.
Мммм и най-хубавото за накрая: Паднаха ми се пътешествия,купони,усмивки и приключения от всички баници, които ядох. Сега ми е много любопитно къде ще ме отведе съдбата или някой човек в нейно лице ( :) ) в близкото дванадесетмесечно бъдеще. И тъй като днес прекарах 5 часа на летището, съм обнадеждена. Само да няма закъснения като това.
Ох и искам да видя всички приятели и близки, които обичам в скоро време. Ако ли не успея - им изпращам мислено много позитивни мисли и парченца любов. Няколко към Търново, едно към Англия, едно към Елена и още и още...
P.S Най-страхотната Баба на света има Рожден ден след по-малко от 48 часа. Така ми липсва и искам да съм до нея :( Бабче, пожелавам ти в аванс да не те боли нищо, да имаш още много сили, да не спираш да готвиш толкова вкусно (и да не забравиш да си препишеш рецептите в книгата, която ти подарихме), да си почиваш повече и да не ти е тъжно за нас, понеже така и на нас ни е много тъжно за теб и става една сълзлива история... Обичам те!
P.P.S Сиска има имен ден днес, така че Сисонище - да ти донесе най-хубавите неща това красиво име. Нямам търпение да си дойда за бала ти, както и да ти честитя, когато те приемат навсякъде лятото ;)))))))
P.P.P.S Не изпадайте в депресии хора, пазете позитивното!!!
събота, 25 декември 2010 г.
КоЛЕДа
На мен ли само ми се струва или много се е заледила тази Коледа?
Да, виждам - навън е топло като пролетна песен. Обаче вътре - стууууд! Студ!
Нещо май забравихме идеята на целия празник, всъщност дали изобщо я знаем?
То не бяха глупави реклами, смешни изказвания, малоумни подаръци, безсмислени атракции...
И всички в един глас - ще кажеш, че се сещаме за доброто в живота само на този ден и сме най-вярващите, но само днес.
Тъпо.
Вместо показните действия, който предприемаме има доста идеи как да направим добро на Коледа или по празниците като цяло.
А в България - домове и приюти колкото искаш, бездомни възрастни хора - още толкова, деца с увреждания - за жалост също са много на брой... :( Не ви ли става малко тъжно като се замислите?
Ама утре пак ще се събудим и пак ще е същото.
Не че нещо.
В този ред на мисли напоследък в главата ми се въртят едни странни, но не и нелогични размишления, защото все срещам адски показни хора.
Толкова съм анти това, да си снимаш чантата (менте) и да я качваш после, за да те видят каква си фенка на марката.. или пък да си показваш навсякъде новото Blackberry , а обувките ти да са нещо от типа - 40лв.(А всъщност претендираш за висок стил, класа и дизайнерски вид от космите на главата до петите)
Като ще претендирате за марки - постарайте се и одеалото, с което се завивате да е такова... И чиниите, в които ядете и т.н.
Защото все така става, че най-скромните хора са най-богати. Осъзнайте се мили хора - който си има, си пази. И не показва. Защото за него това е нещо нормално. Без нужда от прекомерно изхвърляне. Без необходимост от всеобщо възхищение. И толкова.
И понеже мен това не ме бърка - все ми е тая като се чувствам добре в дадена дреха, на дадено място, с определени хора.
Защото не обичам да ме нападат безпричинно, сега става така, че се оправдавам. Еми, да. За да разберете... не може мястото, където си пиеш коктейла или обувките, в които танцуваш да те направят нещо друго от това, което имаш в самосъзнанието си. Ти си този човек там. А не този отвън. И е много жалко, когато вътре е лед.
А, да... затова тази година празника ми изглежда така - коЛЕДа. Прекалено много станахте точно такива.
Но едно си остава - трябва да сме добри и да не губим пътеводната си светлина, затова още веднъж да кажа (по-скоро пожелая): Бъдете по-позитивни, усмихвайте се повече и се старайте сами да си сътворите малки-големи чудеса! :)
Честито Рождество Христово! (който е позабравил - прочетете тук )
P.S Харесвам Елена Петрова, още повече Калин Врачански, но от "Българската Коледа" взе да ми писва. Можем много повече от един смс. И .. отново е прекалено показно.
Повече - един много хубав текст, макар и тъжен : тук
Да, виждам - навън е топло като пролетна песен. Обаче вътре - стууууд! Студ!
Нещо май забравихме идеята на целия празник, всъщност дали изобщо я знаем?
То не бяха глупави реклами, смешни изказвания, малоумни подаръци, безсмислени атракции...
И всички в един глас - ще кажеш, че се сещаме за доброто в живота само на този ден и сме най-вярващите, но само днес.
Тъпо.
Вместо показните действия, който предприемаме има доста идеи как да направим добро на Коледа или по празниците като цяло.
А в България - домове и приюти колкото искаш, бездомни възрастни хора - още толкова, деца с увреждания - за жалост също са много на брой... :( Не ви ли става малко тъжно като се замислите?
Ама утре пак ще се събудим и пак ще е същото.
Не че нещо.
В този ред на мисли напоследък в главата ми се въртят едни странни, но не и нелогични размишления, защото все срещам адски показни хора.
Толкова съм анти това, да си снимаш чантата (менте) и да я качваш после, за да те видят каква си фенка на марката.. или пък да си показваш навсякъде новото Blackberry , а обувките ти да са нещо от типа - 40лв.(А всъщност претендираш за висок стил, класа и дизайнерски вид от космите на главата до петите)
Като ще претендирате за марки - постарайте се и одеалото, с което се завивате да е такова... И чиниите, в които ядете и т.н.
Защото все така става, че най-скромните хора са най-богати. Осъзнайте се мили хора - който си има, си пази. И не показва. Защото за него това е нещо нормално. Без нужда от прекомерно изхвърляне. Без необходимост от всеобщо възхищение. И толкова.
И понеже мен това не ме бърка - все ми е тая като се чувствам добре в дадена дреха, на дадено място, с определени хора.
Защото не обичам да ме нападат безпричинно, сега става така, че се оправдавам. Еми, да. За да разберете... не може мястото, където си пиеш коктейла или обувките, в които танцуваш да те направят нещо друго от това, което имаш в самосъзнанието си. Ти си този човек там. А не този отвън. И е много жалко, когато вътре е лед.
А, да... затова тази година празника ми изглежда така - коЛЕДа. Прекалено много станахте точно такива.
Но едно си остава - трябва да сме добри и да не губим пътеводната си светлина, затова още веднъж да кажа (по-скоро пожелая): Бъдете по-позитивни, усмихвайте се повече и се старайте сами да си сътворите малки-големи чудеса! :)
Честито Рождество Христово! (който е позабравил - прочетете тук )
P.S Харесвам Елена Петрова, още повече Калин Врачански, но от "Българската Коледа" взе да ми писва. Можем много повече от един смс. И .. отново е прекалено показно.
Повече - един много хубав текст, макар и тъжен : тук
петък, 17 декември 2010 г.
звездички,карамелена глазура,чай от японска череша,кашмир в прасковено и едно хъски
Това горе е в главата ми в момента. Да не стане объркване.
Искам да кажа, колко обезпокоена се чувствам по повод на ...снега отвън. Аз много го обичам като е красив - един такъв приказен... а и нали като съм се раждала е валяло много сняг. Напоследък обаче не ми действа добре неговата поява.
Паднах на леда отвън! Малко понастинах! Изсъхна ми кожата на лицето и ръцете! Устните ми се белят! Краката ми са постоянно замръзнали, каквито и ботуши да обуя! Очите ме болят от снежинки! И всичко стана на киша :(((
Замислих се, че ние винаги трябва да се предпазваме в различни ситуации. План Б, нали се сещате! Или пък помощници :)
И така ... да си дойда на мисълта:
От какво се нуждае всяка жена
(всъщност ние винаги искаме още и още и т.н, но нека сега сме практични)
1. Комплект - аулин, аналгин, витамин C, нурофен, валериан, спазмалгон, памук, спирт, йод, бинт, лепенки, Ефизол, Хепароид, Зовиракс, Фенистил, Аутан
2. Гребен, сешоар, ластик, шнола, крем за лице, крем за ръце, олио за тяло, лосион за почистване на лице, комплект гримове, душ гел, гъба за баня, клечки за уши, шампоан, балсам, маска, пяна, лак, дифузер, преса за коса, комплект за маникюр и педикюр, епилатор, рол-он, парфюм, балсам за устни, слънцезащитен спрей, скраб за тяло, масажно масло, соли за вана/или пяна/, ароматни свещи, ароматизиращи пръчици (добре - спирам, въпреки че има и още...)
3.Тефтер, химикал, тънкописец, молив, тиксо, лепило, ножица, острилка, листи за писма, карирани листи, подръчни листчета, твърда папка, визитник, очила с деоптър (ако се налага)
4. Снимки за документи, паспорт, лична карта, шофьорска книжка, талон, карта за библиотека, карта за фитнес, карта за солариум, карта за отстъпки при пазаруване, Visa/Mastercard и т.н, карта за транспорт, студентска книжка, здравна книжка, копие от дипломата, копие от акта за раждане, копие на лично CV
5. Удобна пътна чанта, голям куфар за дълги пътувания, клъч, чанта-торба, раница, черна стилна чанта, обикновена (ставаща и за плаж), спортна за фитнес, чанта за пазаруване (не на найлоновите торбичкиии!)
6. Книги - всякакви, много и разнообразни
7. Бутилка хубаво вино, Бейлис, Текила, наргиле и винаги нещо сладко вкъщи
8. Официална рокля, малка черна рокля, спортно-елегантна рокля, секси рокля, коктейлна рокля, лятна флорална рокля, зимна плетена рокля; дънки и панталони - по избор, (ох не, не мога - за дрехите става много сложно, много дълго и много много изискващо писане) :D
9. Обувки. Същата работа. Next
10. Хубава хавлия, кърпа за лице, кърпа за крака, кърпа за коса. Топло одеало. Чехли за баня, чехли за гости, чехли за студено време. (2 сета с четка за зъби и паста за зъби, както и малки тубички-комплект за път)
11. Сол (морка), захар (кафява), зехтин, балсамов оцет, олио, черен пипер, чубрица, шарена сол, червен пипер, подправки за месо, подправки за салати, ванилия, бакплувер, сода бикарбонат, канела. (Към всичко това - сладко-кисел сос, сос песто (еххх и пармезан ако можеше с чери доматки и рукола...Италияяяя, ох отплеснах се))
12. Тиган, малка тенджера, голяма тенджера, малка тава, голяма тава, форми за сладки, форми за кекс, голяма пластмасова купа, малки чинийки за десерт, плоски чинийки за предястия, дълбоки чинии (за салати например), купички за супа, всякакви лъжици за разбъркване и там както си се казват (няма да стана готвач, така че не си давам зор да им науча имената) миксер, сокоизтисквачка, тостер, (май пак се отклоних...то така и хладилник, и печка, и фризер и...)
13. Шевен сет, безопасни игли, фибички
14. + чаршафи, въглавници и други такива за гости
15. Много препарати (прах за цветно пране, прах за бяло пране, омекотител, обезмаслител, за банята, за кухнята, за стъкла... Медикс, Фрош Мош и т.н.)
16. Аааа и за гадни вредители също!
17. Задоволителна по големина кутия със аксесоари и бижута (брошки, панделки, диадеми, сърца, ключета, цветчета, плетени, шити, сглобявани и те така)
18. Кибрит и запалка казах ли ги?
19. Резервни крушки, отварачки, метър, разни други уреди, които са полезни, но не знаем точно как се използват...
20. Фотоапарат, лаптоп, mp3/4 , зарядни, епилатор ... и т.н.
21. Бележник с рождените дни на приятели (ако фейсбук вземе, че се прецака хаха)
22. Кош за мръсните дрехи за пране
23. Батерии
24. Ваза за свежи цветя
25. Плюшена играчка - за всеки случай, ако ни се прииска да гушнем някого, а няма кого.
26. Ооооо Боже, какво ми става?!?!? Май да спрем дотук, а?
Всъщност списъкът има нужда от допълнения и може да бъде изменен.
Аз описах нещата, от които имам нужда. Предполагам...
Обаче като се замисля имам някои много по-важни нужди. Но за тях съм говорила достатъчно, по-назад :)
В момента Коледното настроение и празничният дух вилнеят навсякъде, тъкмо звъннаха и на моята врата, така че мога да кажа само едно : От каквото и да се нуждаете, нека го получите тази Коледа! :) Кога ако не сега?
P.S Ако някой случайно се загрижи за мен - имам нужда от много много дебели шапка,шал и ръкавици. За да остана здрава и да можем да се виждаме безпроблемно :) Не за друго... ;)))))))
Искам да кажа, колко обезпокоена се чувствам по повод на ...снега отвън. Аз много го обичам като е красив - един такъв приказен... а и нали като съм се раждала е валяло много сняг. Напоследък обаче не ми действа добре неговата поява.
Паднах на леда отвън! Малко понастинах! Изсъхна ми кожата на лицето и ръцете! Устните ми се белят! Краката ми са постоянно замръзнали, каквито и ботуши да обуя! Очите ме болят от снежинки! И всичко стана на киша :(((
Замислих се, че ние винаги трябва да се предпазваме в различни ситуации. План Б, нали се сещате! Или пък помощници :)
И така ... да си дойда на мисълта:
От какво се нуждае всяка жена
(всъщност ние винаги искаме още и още и т.н, но нека сега сме практични)
1. Комплект - аулин, аналгин, витамин C, нурофен, валериан, спазмалгон, памук, спирт, йод, бинт, лепенки, Ефизол, Хепароид, Зовиракс, Фенистил, Аутан
2. Гребен, сешоар, ластик, шнола, крем за лице, крем за ръце, олио за тяло, лосион за почистване на лице, комплект гримове, душ гел, гъба за баня, клечки за уши, шампоан, балсам, маска, пяна, лак, дифузер, преса за коса, комплект за маникюр и педикюр, епилатор, рол-он, парфюм, балсам за устни, слънцезащитен спрей, скраб за тяло, масажно масло, соли за вана/или пяна/, ароматни свещи, ароматизиращи пръчици (добре - спирам, въпреки че има и още...)
3.Тефтер, химикал, тънкописец, молив, тиксо, лепило, ножица, острилка, листи за писма, карирани листи, подръчни листчета, твърда папка, визитник, очила с деоптър (ако се налага)
4. Снимки за документи, паспорт, лична карта, шофьорска книжка, талон, карта за библиотека, карта за фитнес, карта за солариум, карта за отстъпки при пазаруване, Visa/Mastercard и т.н, карта за транспорт, студентска книжка, здравна книжка, копие от дипломата, копие от акта за раждане, копие на лично CV
5. Удобна пътна чанта, голям куфар за дълги пътувания, клъч, чанта-торба, раница, черна стилна чанта, обикновена (ставаща и за плаж), спортна за фитнес, чанта за пазаруване (не на найлоновите торбичкиии!)
6. Книги - всякакви, много и разнообразни
7. Бутилка хубаво вино, Бейлис, Текила, наргиле и винаги нещо сладко вкъщи
8. Официална рокля, малка черна рокля, спортно-елегантна рокля, секси рокля, коктейлна рокля, лятна флорална рокля, зимна плетена рокля; дънки и панталони - по избор, (ох не, не мога - за дрехите става много сложно, много дълго и много много изискващо писане) :D
9. Обувки. Същата работа. Next
10. Хубава хавлия, кърпа за лице, кърпа за крака, кърпа за коса. Топло одеало. Чехли за баня, чехли за гости, чехли за студено време. (2 сета с четка за зъби и паста за зъби, както и малки тубички-комплект за път)
11. Сол (морка), захар (кафява), зехтин, балсамов оцет, олио, черен пипер, чубрица, шарена сол, червен пипер, подправки за месо, подправки за салати, ванилия, бакплувер, сода бикарбонат, канела. (Към всичко това - сладко-кисел сос, сос песто (еххх и пармезан ако можеше с чери доматки и рукола...Италияяяя, ох отплеснах се))
12. Тиган, малка тенджера, голяма тенджера, малка тава, голяма тава, форми за сладки, форми за кекс, голяма пластмасова купа, малки чинийки за десерт, плоски чинийки за предястия, дълбоки чинии (за салати например), купички за супа, всякакви лъжици за разбъркване и там както си се казват (няма да стана готвач, така че не си давам зор да им науча имената) миксер, сокоизтисквачка, тостер, (май пак се отклоних...то така и хладилник, и печка, и фризер и...)
13. Шевен сет, безопасни игли, фибички
14. + чаршафи, въглавници и други такива за гости
15. Много препарати (прах за цветно пране, прах за бяло пране, омекотител, обезмаслител, за банята, за кухнята, за стъкла... Медикс, Фрош Мош и т.н.)
16. Аааа и за гадни вредители също!
17. Задоволителна по големина кутия със аксесоари и бижута (брошки, панделки, диадеми, сърца, ключета, цветчета, плетени, шити, сглобявани и те така)
18. Кибрит и запалка казах ли ги?
19. Резервни крушки, отварачки, метър, разни други уреди, които са полезни, но не знаем точно как се използват...
20. Фотоапарат, лаптоп, mp3/4 , зарядни, епилатор ... и т.н.
21. Бележник с рождените дни на приятели (ако фейсбук вземе, че се прецака хаха)
22. Кош за мръсните дрехи за пране
23. Батерии
24. Ваза за свежи цветя
25. Плюшена играчка - за всеки случай, ако ни се прииска да гушнем някого, а няма кого.
26. Ооооо Боже, какво ми става?!?!? Май да спрем дотук, а?
Всъщност списъкът има нужда от допълнения и може да бъде изменен.
Аз описах нещата, от които имам нужда. Предполагам...
Обаче като се замисля имам някои много по-важни нужди. Но за тях съм говорила достатъчно, по-назад :)
В момента Коледното настроение и празничният дух вилнеят навсякъде, тъкмо звъннаха и на моята врата, така че мога да кажа само едно : От каквото и да се нуждаете, нека го получите тази Коледа! :) Кога ако не сега?
P.S Ако някой случайно се загрижи за мен - имам нужда от много много дебели шапка,шал и ръкавици. За да остана здрава и да можем да се виждаме безпроблемно :) Не за друго... ;)))))))
четвъртък, 2 декември 2010 г.
Любов, Италия, Красота и Радост
Ей не, не мога просто. Цял ноември какво съм правила, къде съм ходила, кога съм заспивала..защо тук е така празно?
Пффф... А толкова неща се случиха, вече започнах да забравям дори.
Накратко - за три дни имах най-безсмислените, а после пък най-забавните снимки. И резултата си е резултат. Но в крайна сметка - от всичко да има по малко, балансът хора, балансът!
А аз как се забавлявам! Мхм, ноември беше месецът за смях :) И емоции ... ооох!!!
Хич не ми се разказва, повечето хора знаят как мина цялото нещо до Милано, но едно само (добре де айде две..три): Няма такъв като Стеф. Сори, ама това е. Един си е само ;)))))
Иначе трупам опит, събирам си го във всякакви форми. Точно когато оставам с мизерния си ръчен багаж и имам нужда от помощта на Вселената - върнете ми Сиска, домъкнете ми багажа, преведете ми в картата поне хиляда лева...добре де, нищо такова не се случва. Ама понеже всичко трябва да свърши добре, то свършва така. И прибавя към себе си многоооо вкусна храна
(притеснявам се за себе си, че ще дойде момент, в който ще гледам къде приготвят най-вкусните калмари повече отколкото витрините на Miu Miu и Valentino)
И понеже вече ме мързи да говоря - вторият път е по-хубав от първия. Милано.
Някой ден ще се пренеса да живея в Италия, само това мога да кажа.
Нататък. Въпрос: Защо все ще стане така да се получи следния сценарий - отиваме на женско море/ски/спа и потриваме хитро ръчички колко готини неща ни чакат, а накрая в един момент чуваш : "Отивам на масата му да се запознаем"/ "Аз ще си тръгвам по-рано момичета, не ме чакайте в хотела" / "Доспа ми се, нямам сили за това" / "Не искам да ядем там, хайде да си вземем по един дюнер" и всевъзможни други? .
Някой да ми пише с отговор, аз имам много предположения, ама - не сега.
Next.
Ще ходя на танци. И на фитнес. Грешка :) Аз вече ходих! :) Ууууу каква съм радостна!
Така. Мммм имахме гостиии тази седмица и честно казано - дори не очаквах, че толкова хубаво ще си изкараме!
Ох, не. Не мога - наистина ме мързи да разказвам. А и нещо не се получава смислено.
Само преди това - Ревюто на Аля Милушева снощи беше красота, красотичкаа! И пак отново тема: Влюбване в Италия? Вие шегувате ли се с мен?
:))))
Но и за него нямам сили да обяснявам в подробности, Боже какво ми става? Сбъркала съм се нещо... :(((
Ще си чакам вдъхновението и ще пиша пак. Нещо много много интересно.
Айде.
Пфу, не се понасям. Сигурно просто музата ми се изявява сега в други области... (Отивам да ги открия!)
Пффф... А толкова неща се случиха, вече започнах да забравям дори.
Накратко - за три дни имах най-безсмислените, а после пък най-забавните снимки. И резултата си е резултат. Но в крайна сметка - от всичко да има по малко, балансът хора, балансът!
А аз как се забавлявам! Мхм, ноември беше месецът за смях :) И емоции ... ооох!!!
Хич не ми се разказва, повечето хора знаят как мина цялото нещо до Милано, но едно само (добре де айде две..три): Няма такъв като Стеф. Сори, ама това е. Един си е само ;)))))
Иначе трупам опит, събирам си го във всякакви форми. Точно когато оставам с мизерния си ръчен багаж и имам нужда от помощта на Вселената - върнете ми Сиска, домъкнете ми багажа, преведете ми в картата поне хиляда лева...добре де, нищо такова не се случва. Ама понеже всичко трябва да свърши добре, то свършва така. И прибавя към себе си многоооо вкусна храна
И понеже вече ме мързи да говоря - вторият път е по-хубав от първия. Милано.
Някой ден ще се пренеса да живея в Италия, само това мога да кажа.
Нататък. Въпрос: Защо все ще стане така да се получи следния сценарий - отиваме на женско море/ски/спа и потриваме хитро ръчички колко готини неща ни чакат, а накрая в един момент чуваш : "Отивам на масата му да се запознаем"/ "Аз ще си тръгвам по-рано момичета, не ме чакайте в хотела" / "Доспа ми се, нямам сили за това" / "Не искам да ядем там, хайде да си вземем по един дюнер" и всевъзможни други? .
Някой да ми пише с отговор, аз имам много предположения, ама - не сега.
Next.
Ще ходя на танци. И на фитнес. Грешка :) Аз вече ходих! :) Ууууу каква съм радостна!
Така. Мммм имахме гостиии тази седмица и честно казано - дори не очаквах, че толкова хубаво ще си изкараме!
Ох, не. Не мога - наистина ме мързи да разказвам. А и нещо не се получава смислено.
Само преди това - Ревюто на Аля Милушева снощи беше красота, красотичкаа! И пак отново тема: Влюбване в Италия? Вие шегувате ли се с мен?
:))))
Но и за него нямам сили да обяснявам в подробности, Боже какво ми става? Сбъркала съм се нещо... :(((
Ще си чакам вдъхновението и ще пиша пак. Нещо много много интересно.
Айде.
Пфу, не се понасям. Сигурно просто музата ми се изявява сега в други области... (Отивам да ги открия!)
неделя, 31 октомври 2010 г.
Autumn fairytale
Пътешествията на Polly in Lalaland продължават и този сезон... с пълна сила! :)
Затова сега ви споделям и част от тях:
 |
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
И вече мога да дишам...
Не е вярно, че трябва да загърбиш миналото.
Трябва да се научиш да живееш с него, то е част от теб.
Всичко, което се случва, всичко, което правиш - има причина.
Аз вярвам в случайности, аз вярвам и в съдбата. Но най-вече се научих да вярвам в себе си :)
Да знаеш къде си, кой си, какво искаш...няма подобна благодат! И дори да се заблуждавам, поне съзнанието ми е чисто и съм наясно със себе си.
Да знаеш къде си, кой си, какво искаш...няма подобна благодат! И дори да се заблуждавам, поне съзнанието ми е чисто и съм наясно със себе си.
Усмихвам се свободно, прозрачно. Наслаждавам се на дъжда, на облаците, на есенните листа. ДА! :) Най-накрая октомври придоби смисъл.
Защото..съм обичана и обичам. Защото съм подкрепяна и защитена. Моят ангел пазител сега е по-близо отвсякога.
Чувствам се жива! Това е прекрасно! :)
Усетете го и вие...пожелавам го.
P.S Преди 14 години и един месец скъп човек напусна нашето семейство. Бях малка. Не съм разбирала. Само знам, че той ми липсва. Но си замина,за да е на по-добро място. Място, от което може да ме пази. Сега ти си ангел. Да... Знам, че те има и винаги ще те има! Обичам те.
неделя, 17 октомври 2010 г.
Не ме обичай, не ме обичай, недей...мамо!
Аз съм едно щастливо момиче.Азсъмеднощастливомомиче. Азмноствоммче.амовмче...
АЗЗЗЗЗЗ!
Ретроооо тайм!
И понеже скоро (е, колко да е скоро - януари) ще ставам на ...юху 21 (О, УЖАС!), се зачудих майка кога ме е заченала. Тя каза, че не помни ама май в Плевен е било (Иве,Креми и другите хора от Плевен - ето че имаме нещо общо! хаха ... е ама има и такива отвратителни личности от там - така че аз явно съм се получила смесица между всички хохо).
Вместо : Колко се радвам, че не си наркоманка, че не пушиш, че не спиш с различни мъже всяка събота вечер, че не пиянстваш, че досега винаги си учила прилежно и че си взе цялата първа година успешно (дааа даже с 6) и така.
Но няма да се оплаквам, това не беше мрънкане - да не си помислите. Просто казвам как би ми се искало да бъде. ;) хаха
Мамо, аз те обичам де. Въпреки това.
И като цяло си проявявала много разбиране към мен.
И май плюсовете са повече.
P.S Ю ар дъ бест :P :D
Искам да е зимааааааааааааааа и да се въргалям в снегаааа и Коледа да наближавааааа! И после да не остарявам! Forever young! Yeaah :)))))
АЗЗЗЗЗЗ!
Съм много мързелива напоследък.
И недоспала.
И раздразнена.
И понастинала.
И постоянно гладна.
И ме боли главата.
И май съм напълняла.
И абе изобщо този октомври не ми е от любимите.
Обаче понеже животът продължава да си тече, то така и аз - oбаче се влача по една мнооого бавна и засукана грамофонна плоча.
Отказвам, сърдя се, цупя се, безразлична съм.
Ретроооо тайм!
И понеже скоро (е, колко да е скоро - януари) ще ставам на ...юху 21 (О, УЖАС!), се зачудих майка кога ме е заченала. Тя каза, че не помни ама май в Плевен е било (Иве,Креми и другите хора от Плевен - ето че имаме нещо общо! хаха ... е ама има и такива отвратителни личности от там - така че аз явно съм се получила смесица между всички хохо). Мамооо мамоооо, понякога много ме тормозиш да знаеш!
Като цяло искам да кажа: майка ми е прекрасен човек и много хубаво ме е възпитала и отгледала, обаче тя: никога не ме послуша да си пусне дълга коса; все още има само 4 рокли в гардероба си и 347284823 анцузи и пуловери + за нея ток означава - 4 см.
Е, имаме си нашите различия, но не там е проблема.
Нали знаете, е как няма да го знаете - случва се на всеки: "Какво яде днес, къде си сега, с какво си облечена, топло ли ти е, какво учихте на лекции, легни по-рано да се наспиш...и т.н. и т.н"
При мен се допълва с "Ти нищо не учиш, само си губиш времето! Трябва да имаш поне 2 сертификата! И май трябваше да идеш да учиш в чужбина! Запиши още една специалност! Всеки ден трябва да учиш и учиш и четеш и четеш... Не пий алкохол! О, водка,уиски,ТЕКИЛАААА?!?!?!? Не, само ВИНО! Оххх и тази рокля е толкова къса! Абе ти колко рокли изобщо имаш! (Е, аз ги предпочитам пред пуловерите мамоо)
Да не съм те видяла, че си си купила нови ботуши! (Ето това вече е съмнително - да, тя не обича shopping-а!) Къде пак ще излизате? Защо? "
Ъхааа-ъхааа... Да не съм те видяла, че си си купила нови ботуши! (Ето това вече е съмнително - да, тя не обича shopping-а!) Къде пак ще излизате? Защо? "
Вместо : Колко се радвам, че не си наркоманка, че не пушиш, че не спиш с различни мъже всяка събота вечер, че не пиянстваш, че досега винаги си учила прилежно и че си взе цялата първа година успешно (дааа даже с 6) и така.
Но няма да се оплаквам, това не беше мрънкане - да не си помислите. Просто казвам как би ми се искало да бъде. ;) хаха
Мамо, аз те обичам де. Въпреки това.
И като цяло си проявявала много разбиране към мен.
И май плюсовете са повече.
P.S Ю ар дъ бест :P :D
Искам да е зимааааааааааааааа и да се въргалям в снегаааа и Коледа да наближавааааа! И после да не остарявам! Forever young! Yeaah :)))))
сряда, 6 октомври 2010 г.
Просто така
Много ми липсват. Мнооогоооо!
Искам си ги тук, при мен...близо.
Един куп приятели - пръснати на безброй километри от мен. :(((((((((((((((((
И тези, които вече ги няма, но са оставили красиви спомени в общото ни минало. Не ви се сърдя, не ви мразя и аз се извинявам, защото няма абсолютна истина и никога виновният не е само един. Просто съдбата така е решила и може би един без друг е било по-добре.
Като казах, че не е честно, наистина го имах в предвид! Защото има много хора, на които съм отделила специално място в живота ми, може да не ги виждам често, може да не знам какво правят всеки ден, но съм сигурна, че ще ме разсмеят, когато ги видя или чуя и пак ще си изкараме добре. И тези, които са близо, но не им обръщам нужното внимание - извинявайте, извинявайте, извинявайтееееее :( Не е нарочно, със сигурност.
Май взе да ни става по-трудно, а?
Лесно си беше само да обуем маратонките и да изтичаме до съседната улица или близкия квартал. Нямахме какво друго да правим освен да излизаме, да играем, да се забавляваме, да измисляме нови щуротии и да вилнеем. Свободно време - много, грижи - малко = ЖИВОТ, обичам те!
Ама се свърши. Не че сега ни е зле, не. Ама е малко тъжно, не мислите ли? На мен ми е тъжно :(((((((((
И колкото и да искаме, по-трудно ще става. Още не знам дали ще се справя с този факт, защото да си призная никак не искам!!! То кой ли иска.
А пък когато започнете да се жените и да раждате...олелеле!
Та така.
Какво исках да кажа... Липсвате ми, обичам ви, мисля за вас, разглеждам старите снимки, слушам НАШИТЕ песни и чакам новите срещи!
До скоро :)))))
Искам си ги тук, при мен...близо.
Един куп приятели - пръснати на безброй километри от мен. :(((((((((((((((((
И тези, които вече ги няма, но са оставили красиви спомени в общото ни минало. Не ви се сърдя, не ви мразя и аз се извинявам, защото няма абсолютна истина и никога виновният не е само един. Просто съдбата така е решила и може би един без друг е било по-добре.
Май взе да ни става по-трудно, а?
Ама се свърши. Не че сега ни е зле, не. Ама е малко тъжно, не мислите ли? На мен ми е тъжно :(((((((((
И колкото и да искаме, по-трудно ще става. Още не знам дали ще се справя с този факт, защото да си призная никак не искам!!! То кой ли иска.
А пък когато започнете да се жените и да раждате...олелеле!
Та така.
Какво исках да кажа... Липсвате ми, обичам ви, мисля за вас, разглеждам старите снимки, слушам НАШИТЕ песни и чакам новите срещи!
До скоро :)))))
Абонамент за:
Коментари (Atom)