И още...

Върни назад, превърти лентата. Пусни я отново, изглежда различно, нали?
С други емоции. Сменена.
Някой записа върху стария филм нов. Безсрамно затри старите кадри. Постави черно мастилено петно върху тях, размаза ги.
Новата лента се преглъща по-лесно, върти се с лекота.
Докога?

Някой може ли да ти каже какво открива вътре в теб? Или вътре в себе си? А отвън?

Стъпка. Сън.
Отново тези улици, отново този мирис. Пак същите ресторанти. Пак тесните тротоари. Отново величествените сгради. Отново тежкият въздух. Пак тризнаци в синьо. Пак разтичащ се сладолед. Отново си там...
Рим.

Мястото, с безкрайните полета. Къщата, пазеща вечен покой. Скривалището, където никой не те намираше. Реката на хилядите желания. Мостът на скритите дни. Онази пътечка, все нагоре и все нагоре. Залезът над старите покриви. Скърцащата врата на църквата. Отново си там...
Елена

(почти)Спящият град. Нощните светлини. Последните будни...сигурно гледат телевизия, гладят дрехи, приспиват деца или пък правят секс.
Тишината на природата. Дълбоката река. Скалите отсреща. Стари руини от предишно безделие. Отново си там...
Търново.

Няколко счупени чинии. Препълнички котки. Асфалтени дупки в унисон. Шарени хора без ясни лица. Много храна. Безвкусна храна. Малко сън. Ценен сън.
Приятели. Отново си с тях...
София.

Тъжен. Понякога весел. Липсващ, обаче...
Висок. И зелен. Тайнствен. Културен.
Няма го. И теб те няма...
Париж.

Любов. Прашна.
Безсънни нощи. Разменени улици. Мравки на Оксфорд стрийт. Аз някъде там, пак плача.
Часът е 12. Биг Бен жълтее... А ти чернееш...
Лондон.

Килограми. Неразбираеми думи. Скучни хора. Лекарства без име. Лечебни своиства от високо. Все още неразбираем...И ти си неясен.
Мюнхен.

И още...

Yo, también

Ti amo





Предпази ме, всички врати са отключени.

Още 48 дни

До Коледа.

Не че ги броя...

Този път времето беше настояще, а часовникът - от бъдещето. Въртеше се със страшна скорост, да знаете!
И докато стрелката се премести, ежедневието се е променило, приоритетите са други, ценностите - изменени...

Оставени на произвола, единствен избор откриваха в споделяне на общата надежда.
Че така е по-добре.

Това, че се отказвам, не значи... всъщност - да, предавам се.
Предавам се пред обстоятелствата.
Пазя силите си за нещо по-смислено.

Защото гумените мечета в Монца са най-вкусни!
И понеже успявам да разбирам филмите на италиански. Е, почти...
Не търся. Намирам се. Откриваш ме.
Будя се.
Заспивам.
Усмихвам се.
Усмихваш се.

Разхвърлям.
Подреждам.
Животът е бъркотия.

Исках да видя светлина в тунела. Той бил зазидан.

Обърнах се. Видях пространство без тунели.

Светло е.

Омръзна ми вечер да говоря за любов.
И денем също.
Какво толкова ви е направила, че я закачате?
Оставете я на мира... Намерете си друга виновница.
Попитайте себе си
Кой създаде проблемите ви?...
Тя ли?

Аз бях.
много неща, но не и това

Гневна, спокойна, щастлива, вярвяща, усмихната, нацупена, разглезена, изморена, насълзена, жизнерадостна, луда, критикуваща, упрекваща, разбираща, безкрайна, нежна, бяла, тръпчива, бързаща, замислена, четяща, скубеща и още много. Но не и скучна.

И честно казано - така предпочитам да продължа и занапред.
Виж какво - никак не харесвам твърдите определения.
Ни най-малко не искам да казвам "ако..., то значи..."
Но моля те, опитай да ме приемеш такава.
Неразбрана и странна.
И вкус на боровинки.

Ако обичате, един сладолед, моля!
Лешников, благодаря.

И така започват някои неща.

Не си позволявайте да изпитвате страх от самолети, недейте.

От мен едно (или пък две) - хората, които крият и измислят нови имена на вече познати неща, твърде скоро ще бъдат нещастни.
Аз не съм пророк, не.
Аз не съм учител, не.
Но виждам (защо изобщо ми прави впечатление?), всеки ден виждам... лицемерие. Не, не е онова, което редовно набиваме в очите на някого, казвайки "Лицемер долен, знаех си, че си такъв!" Не е и онова лицемерие, което твърдим, че цяла българия (вече изписвам страната ни с малка буква, защото се смалява от тесногърдие и без това) притежава. А е лицемерието на най-искрените. Най-откритите. И те, в чистота си стават лицемери. Защо ли?
Понеже нали знаете, че само приспособимите оцеляват. Нуждата притиска. Ситуацията изисква. Условията са такива.
Настояще в настоящия момент.

Тъжно е, когато се налага да скриеш силни качества. Жалко е, когато единственият шанс да бъдеш велик, е да бъдеш с това и най-долен, и най-нещастен. (А може би в някаква последователност тези имат смисъл)
Но така са написани правилата. Не знам от кого.
Само че са адски верни. И кривнеш ли ... кривата пътека ти прави компания.
Правата вече я няма.

......................................................................................................................................................

Да, тъй хубаво е да има вино. И цялата италианска кухня на 30 см разстояние. И малки, тесни улички. И въздух на романтика. И приглушена светлина. И ...бели коне

(олеле!)

Но не се заблуждавайте. Нужно е много повече за любов.
Ох, защо пак любов?! ....

Или пък щастие?

Знаете ли, според мен думата е - доволство.
Доволство от себе си. Доволство от другите. Задоволен психически, физически, емоционално, парично, хранително, алкохолно, нагонно (има ли такава дума? да, добре. няма), човек се чувства щастлив. Или греша?
Да махнем парите, храната и алкохола. (всъщност второто и третото могат да са следствие от първото)
И да оставим емоционално, физически и психически. Душа и тяло. Тяло и душа.
Та това е то цял един човек!
Какво по-просто...

работата е там, че всеки има различни нужди.
или поне си мисли, че са различни.

в основата си, те са еднакви.
човешки са.

Главните букви не са ми симпатични днес.

Земята е малка. И твърде тясна.
Не спирайте да си го повтаряте.