понеделник, 26 декември 2011 г.

червено . много червено.




Цветът на ваканцията ми.
Нюансът на последните дни.
И тонът на празниците.

Много нагло, доста дори
                                излъгани.

Вече дори не мога да посвещавам думи на когото е.
Иска ми се да говоря на "ти", иска ми се да пиша в множествено число.
Нещо не се получава.

Карай.

Ще се попитам - Какъв ти е проблема? без да го задавам към себе си.

Преди предпочитах прозрачната истина, чиста и остра, по-стръмна от най-опасните склонове в Тибет. И с нея се наранявахме, радвахме една друга и (само)унищожавахме.

Има нещо в мен обаче, което се запазва, успява да се скрие и при най-силното земетресение...а после остава живо. Цяло.
Това нещо ...след поредната катастрофа излезе наяве с пълна сила.
Развихри се и не пожела да се затвори отново.

С истината започнахме да си играем игрички.
Лъжите се сприятелиха с нея, модерно подеха игра на криеница, чести смени и гонене.
И май е по-приятно.

Излъжи. По-добре ще е за здравето ми. Все тая, не искам да знам.
Живее ми се дълго.
Щастливо.
И безумно.
Както днес.

Затова, м*мка му (още има някой прекалено културни/морални/възпитани хора, четящи това.)
, спирай с откровенията.
Научи се да лъжеш.
То всъщност е природна дарба на човека, би трябвало да знаеш как стават нещата.
Действай.

това е предизвикателство.

Празниците са празни(ци).
Идват и си заминават.
Успяваш да се наспиш за няколко дни.
Или поне така си мислиш.
Не и след снощи.

Лутам се между брутално и епично в определенията.
Но беше.
Каквото и да беше.

В последните 5-6 години нощта между 25-ти и 26-ти декември винаги е оставала мъглявина.
Традицията - went on.

Човек без половинка не може да живее.
Човек без приятели умира на момента.
Човек с половинка и приятели е плътен.
опс, пълноценен.
Червен цвят.

А битовите алкохолици винаги намират правия път. Дори в хлъзгава нощ.
И Спайдермен не е по-умел от тях ... ;) (намиг, гърлсс)

Какво се случва ли?
Еми... Елена е по-красива от всякога. Все пак е хубавата Елена ;) не тая дето беше жена на Менелай, ама .. абе, разбрахте ме.

винаги се намира какво да ни липсва.
и на мен ми липсваха разни неща, ама пак съм щастлива.

предишните ваканции, хубави - такива,
по-топли, по-сплотени, по-весели, по-безгрижни

Сега все ще се намери някоя драма. Къде се пръснахте всички?
Нима най-силните клони на дървото се пречупиха първи?

Новата година, на чието (абсолютно глупаво) посрещане винаги си намирам за какво да пролея седем-осем реда (по-скоро колонки) сълзи и да убия поне триста-четиристотин нервни клетки, сега ще я карам в София.

Търново, достатъчно ми беше, взех си от теб най-хубавото.

сега отивам в снега.

отивам, отивам

и човекът, който не може да ми се сърди повече от половин час...а това е една десета от чара му.

Сигурно за първи път ще взема да кажа колко много ценя майка си, че е такава силна опора понякога. Вземам и го казвам.
Ей сега ако живееше и ти в почти ненавижданата от мен в разни дни столица, да ни е хиляда пъти по-добре, ама айде ще си замълча...

Две снимки. С червени рамки.
На едната съм сама, на 5 години.
На другата съм със Сис преди 5 години.
Най-дългата ми връзка празнува годишнина.
Единствената, с която нито една караница (колкото и жестока да е) не можа да ни скара. Или пък времето - раздели.
Плюя си върху буквите, да не вземе съдбата да ми се ядоса и да обърне нещата.

Или пък десетките невинни хорица с празни мисли в главата.

И някой би казал "трогателно..."

Червени са не само устните, червено е и сърцето.

А, между другото - и Интро е червено този месец.
Симпатично съвпадение.
Или пък не...

Година по-рано колко по-различно беше.
Всеки път така си казвам.
И този не е изключение.
А вие какво си казвате?

Едва ли ще направите списъци с нови обещания, сега вече сте перфектни - какво още да искате?
Останете перфектни. Това поражда чувство на доволство.
И щастие (дори и фалшиво...фалшиво, но за кого?)
Когато човек е щастлив забравя да плюе по останалите.
Това е прекрасно.

Наистина си го пожелавам.
Аз това искам за новата година - доволни хора.
Около мен, зад мен.. пред мен.

Така добре ще си живеем, в баланс и хармония, нали?

Не искам да ти казвам, но пристигам с мирис на череши и усещане за бриз.
Лятото така го обичам, но снегът ми е пръв приятел по погрешка. Хубаво стечение на обстоятелствата все пак.

Януари е най-рожденият месец.
Пожелавам си след 27 дни да не остарея изобщо.
А на 27-ми декември пожелавам по-малко проблеми и повече спокойствие. На именник от миналото.

Св. Стефан е бил мъченик, но не е нужно и хората, носещи неговото име да бъдат такива.
Е...
:)

Търсете смисъла.


И нека животът продължава да е червен, така е възможно най-ярък.
Харесва ми.


понеделник, 19 декември 2011 г.

Все още деца

Има ги. Все още.

Дано не искат да пораснат.
Нека бъдат деца.


Децата са чисти.


Моля ви, не влизайте в мръсотията.
Не още.
Има време.

Червилото на майка ви е изпробвано върху животни преди да й го дадат на нея.
От токчетата й може да си изкълчите крака. А това боли.
От парфюма ще получите алергия. А това е, когато цялото тяло ви сърби и боли ужасно много.
Диетата ще ви строши краката. Буквално.
Цигарите ще сгазят всеки начин да дишате нормално. Представете си камиончетата от книжките...все едно сте под техните гуми.
Алкохолът ще ви остави без пълноценни мисли. Това са онези мисли като "Искам да се науча да рисувам. ; Обичам те, мамо. ; Колко е красива тази планина..."
Сексът ... е, добре, стига сте чели.

Мисълта ми беше, останете деца.
После ще сте възрастни.

Научете се да четете.
Правилно.
Играйте навън.
По светло.
Фантазирайте.
Измисляйте.
Творете.
Говорете.
Задавайте въпроси.

Махнете компютрите. След това цял живот ще работите на един.
Излизайте навън. По-късно ще можете само един-два дни в седмицата.
Четете книги. След време ще започвате по някоя и няма да я дочитате.
Не пренебрегвайте приятелите си. Някой ден ще ги чувате предимно (или само) по телефона.
Дайте воля на въображението си. В бъдеще ще се трупат проблеми и ще го саботират главоломно.

Е, бъдете деца.
Все още.

Имате време.

На 21 все не спирам да мисля, че цифрите в обратен ред са по-привлекателни: 12.

Това не е копнеж по миналото, а желание за бъдеще.
А аз ще кажа тези неща...
Някой ден.
На детето си.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

И какво от това?

Защо е нужно да се оправдаваш, когато ти е добре?
Кой поставя ограниченията?
Къде се изповядват грешниците?
Кога си получаваш заслуженото?

Много критика, много думи. Повече излишни.

Аз се чувствам на мястото си. Открих спокойствие. Намерих разбиране. Имам доверие.
Нужно ли е да защитавам това състояние? Трябва ли да се оправдавам пред някого...? Нима?
С кое право някой би могъл да търси обяснение?

В ъгъла на устните ми има няколко милиграма ирония, забелязвате ли ги? Или да се усмихна изкуствено, за да стане ясно?

Вече не изневярата е болестта ни.
Изневеряват си всички, лъжат се всички, гледат се после в очите...
Кофти става тогава, когато няма с кого на кого да изневериш. Хората са се изчерпали.

Не, аз не искам да казвам "Щастлива съм напук."
Да, щастлива съм. Единствено заради себе си.
Не за мъст. Не от желание за възнаграждение. Не с корист.

И повече от всякога настоявам "обичай го/я дори заради най-елементарната причина"
Няма значение.
Нито времето, което е минало. Нито скандалите, които са били разпалени и угасени. Нито сълзите, които са се превърнали в усмивки и обратното. Нито дългите разговори "защо, а ако, тогава..."

Какво чувствате в момента?

Привличане?
Добре.

Разбиране?
Става.

Страст?
Е, супер.

Глупост е да кажеш само, че не знаеш какво искаш.
"Ами аз не съм сигурен/на дали мога да ти дам това, което искаш"
Знаеш отлично.
Страхливци.

Оставате сами, нали го разбирате? ;) Наздраве, пак ще заспивате в студено легло.

А иначе....

:)

На мен такъв ми харесваш.
Нервен /понякога/, емоционален, забавен, ревнив, къдрав и адски сънен сутрин в 8.
И другия път пак ще спра рязко на светофара, но няма проблем, нали?
ей така ми е добре :)

Без повече критики. Без повече укор.
Аз в чистата ми форма :)

И да си пожелая нещо...

forever 21

Оставям темата за Коледа, празниците и вълшебния дух (бла) за по-късно. Или пък изобщо.
Навъдихте се достатъчно да говорите за семейни ценности, украси за елха и как трябва да станем по-добри. Ми айде....

Аз приключвам ползотворна двуседмична работа и се отправям натам, където ми е мястото.
Интернетът и мобилните оператори да ме прощават, имам книги за четене и приятни разговори за водене.
И вино за изпиване ;)

понеделник, 12 декември 2011 г.

Un amore per sempre

Обичам го Рим!


Но не онзи натрапчивият, а просто нашият си...




Да се загубим по най-прекрасния начин. И тъй като там няма как да се загубиш... понеже всяка заблуда води на по-добри места, след това да намерим киното, и да се окаже, че парламентът е бил през цялото време пред очите ни, а via del Corso направо ги боде.
Иветка да се блъсне в някой друг предмет, аз да си изгубя нещо...
Но в крайна сметка всичко  да завърши с вино.

И Trastevere.
И няколко преоткрити места.
Ех... какъв хубав уикенд :)

Не искам да изпадам в подробности, но празничната атмосфера е несравнима. И въпреки че винаги съм искала коледен Париж, получих незаменимия коледен Рим. Прекрасен. Един единствен.
Не се описва, а се усеща.

Цял живот се чудиш какво наистина означават думи като - дух, емоция, атмосфера. И го разбираш рано или късно.
Аз не мога да намеря по-точно определение и по-точен момент от този.
Точно в 18:20 часа събота вечер ги усетих.
След две обиколки около страшно красива (поредната) църква... И фонтаните, любимите ми фонтани :)



...
А книгите и тефтерите (тефтеритеее, перата, хариятаааааа, кожените подвързии!!!) ... дори няма да ги коментирам. Влезем ли в книжарница, елате ни измъкнете!
А си мислех, че госпожица Александрова се задържа най-много при обувките (не че не успя да си купи и токчета де) .... ;)

и на ревю отидохме, и със сладолед преядохме - всичко както си му е реда :)

В момента блажено се излежавам, пия от новия чай, който Теди ми подари и си мисля какво щастливо, щастливо същество съм аз.
И колко малко е нужно...

Viva Italia!