вторник, 16 февруари 2010 г.

Едно такова.. когато, където, защото




София не е лош град. Ако знаеш къде да ходиш и как да предприемаш правилните действия. Аз не претендирам, че го правя. Даже напротив.

Аз съм едно почти загубено в нищото същество, но поне го осъзнавам.

Снощи бях на театър. Хареса ми.
"Краят на играта"
Е, като изключим горкото плюшено куче, всичко беше хубаво. Но не и количеството на публиката. Качеството й обаче беше добро.
Свърши. Навън беше топло.. защо ли не отидох на кънки? Много съм смотана. Ами такава съм си.

И пак някакви задачи не са свършени, пак има за какво да се изнервям, пак чувствам липса на пълноценност.
Дупка. Паднах в нея. Не защото исках. Ама явно каквото и да го е искало, то стана.
Anyway

Сега си говоря .. ту сама, ту със Стефан.

Polly: kakvo da ti kaja... bezvremie
: ?
Polly: napadnalo me e
: e kak taka be skupa
Polly: ami v dupka sym
Polly: nali znaesh
Polly: artisti4na dupka
Polly: mislovna dupka
: imash dupka
: samo dupki sa ti v glavata
Polly: a ti si ujasen!
: taka li
Polly: tq cqlata mi glava e dupka
: ti pak si strahotna

Е, ама съм страхотна, нали :)

Та сега искам да си помисля мълчаливо.

Бих могла да обобщя последната седмица в много излизания, но и много загубено време..в няколко грешки и две-три хубави новини, в безсмислени изказвания и една зараждаща се любов. Всъщност тя вече се е родила.
Дари!
Ей колко е хубаво да има и такива същества. Да си пиете виното и винаги да съжалявате (прекалено късно), че не сте взели още една бутилка. Да се смеете на някакви глупости..ама глупоООоости. Да си разказвате истории за козите на село и как сте крали череши (да, една шепа кражба ли е) хаха :) И .. да си мълчите заедно. И да си помагате (особено по време на сесия) И още .. и още :) О, Да! И да те събуди в 8 сутринта с бруталната нова чалга,а после цял ден с неистови усилия да се мъчиш да си я избиеш тази песен от главата. Неуспешно.

Значи вече знаете, че съм влюбена?
Аз никога не съм спирала да бъда :)

Сега искам да кажа и :
Елица много ми липсва и нямам търпение да ида при нея! За жалост b-day партито й ще мине без мен (хлип хлип). Но.. и моето време ще дойде. А и лятото какви й ги мисляяя :)))
Силвия върши глупости без мен, за което не знам как ще й простя! Но нея ще я видя съвсееем скоро :) Тя е най-непокорното човече, което познавам. И въпреки че е разхвърляна, разсеяна, твърде емоционална, разглезена, инатлива и цупла АЗ Я ОБИЧАМ!
И няма равни на нашите вечери (особено когато сме само само само дветеее) хахах

Цура (леле, май Цветелина се каваше) (п.п Дано не го чете това) живее на 5 мин. от мен, обаче и двете сме много смотани, за да се видим за повече от един път на две седмици. Нея я признавам за най-добрият слушател на всички времена. Мисля,че трябва да й се извиня, но няма да го направя,защото знам, че й е много приятно да слуша оплакванията ми..да, сигурно :) Най-добрият подарък за рождения й ден би бил посещение в шоколадов цех без ограничения :))))

Креми ми липсва също. И много си я гушкам (мислено в момента) Когато човек е отчаян, това е момичето, което може да му върне надеждата. Ей, откъде я взимаш тази положителност не знам! Обаче действа. Понякога й се чудя, как успява с всичко. И е сериозна,организирана... Ще стане перфектна съпруга :) Ради, пази си я! :)))

Патето ми е много скъп член от семейството, с когото обаче пътеките ни се разминаха. Малко тъжно.
Но се радвам, защото знам,че сега е щастлива. И си я чувам често. И виждам. И изобщо сякаш не сме се разделяли.. Тя си е тук, в сърцето ми :) ОБИЧАМ ТЕ патее Роси :)

Мими, Ива, Дел и Проли са страхотни, казах ли го? Пожелах си на рождения ден като духах свещичките да заживеем заедно. Ако може.

Има още поне 10 същества от женски род, които ценя изключително много. Те си знаят. И аз си знам. И нямам търпение да ги видя :)

Е, запознах ли ви с моите безценни? А :)

Сега да се върнем на дупката. Тя беше създадена от телефони, интернет мрежи, хартия и думи.
Без числа.

Мисля, че съм се измъкнала, ама не съм. Само обикалям вътре в нея. В кръг. Някакво гадно е на моменти.
Но щом се чувствам добре след това, значи няма проблем, нали?

Да бе. Сигурно...

Исках да помисля. Не го направих.

Чакам пролетта, чакам я с такова нетърпение!
И Рим, о да..РИМ!




...
Ще пиша след малко.

неделя, 7 февруари 2010 г.

Усмихни се!

Най-накрая.
Вчера ми го каза някой.
Само дребните души заклеймяват това,което не могат да разберат.
Защо да се оковаваме в правила и норми?
Ами аз пък не искам.
Стига вече :)