Някога, всяка година

Омръзна ли ви?
Писна ли ви да казвам, че съм щастлива?

Е, ето сега ми е трудно. Но пак се усмихвам :))))))))))))))
Защото има причини, защото докато съм способна да обичам - света, приятелите, семейството, красотата, добротата, надеждата...себе си ;) ще го правя!


Има някой наистина кофти и гадни моменти. Така ми е мизерно понякога...
Септември не е месец за харесване!

Голямате есенна депресия е тук. Не е само с мен така, убедена съм.
Дъждовно време, къси дни, отново работа и лекции, какво да си мълчим - отвратително е, а другото лято е толкова далеч...

За сметка на това пък са излезли такива страхотни филми (Гледайте гледайте гледаааайтеееее "Яж, моли се и обичай") + театрални постановки (4 стаи, 4 стаи, 4 стаииии!) и още и още. (Балет също, ако можете - Маша Илиева прави чудеса с децата си :)

Имахме си един концерт, който беше хубав благодарение на Енрике (не и на организацията обаче), нов треньор на националния отбор (че и добре изглежда - странно, че е немец), Бербатов във вихъра на силите си,  "симпатични задръствания" ,нови запознанства и 2ри курс започва. Сисонището стана на 18, взе си книжката ...и аз съм двойно радостна с нея!
Еми , това е :)

Искам да кажа на всеки един почти отчаял се човек - Ама недеййййййййййййййййййй! И Коледа идва! А парите не са условие за щастие. Добре, може би просто добър аргумент...
Имате ли къде да живеете? Имате ли какво да ядете? Имате ли приятели хора?! Вие сте БОГАТИ! (знаете го, ама защо ли го забравяте) ((Това и на себе си да го кажа))

 Та... хайде да се наслаждаваме на живота и да се учим да танцуваме под дъжда!

no more fairy tales

Не, тук не става дума за феминизъм. Нито пък романтизъм.

А за нас – жените, и нашите простички нужди.

Защо по дяволите ми е притрябвал мъж, който да отваря вратата на колата? Или пък да поднася червени рози, пали свещи и пуска класическа бавна музика, за да създаде нарочно любовна атмосфера?

Боже, това вече e изтъркано. Както са изтъркани и всички остарели „кавалерски” жестове.

Нали помни рождения ми ден, знае, кога сме се запознали и не е бил убийствено пиян на първите ни срещи? Аз мога и сама да си отворя вратата, не съм саката или парализирана, нали?

Вижте, не съм мъжкарана, нито пък самоуверена жена-вамп. Дори понякога много се лигавя. И обичам да ме закрилят. А още повече обичам да правя изненади.

Харесва ми милото държание. Но в граници.

Научих се, че има къде къде по-важни неща от една реплика или поднесена кутия с бонбони. Разбрах, че трябва да виждаме зад повърхността.

И наистина не мога да не се зачудя, когато чета и слушам мненията на други жени : „Къде изчезнаха тези мъже? Мечтая си за нежен кавалер... Искам до себе си истински джентълмен... Той трябва да е романтичен и мил, и добър, и забавен, и да показва любовта си всеки ден, и ...и ?!” РИЦАР? ПРИНЦ НА БЯЛ КОН?

Какво предпочитате : една чиния с основно ястие, което изглежда превъзходно, има апетитна заливка и добра аранжировка... и после, когато го опитате, ви се ще да притичате набързо до тоалетната? А още повече – изобщо не си заслужава префърцунената цена...

Или една спретната чинийка със съвсем нормална порция, която няма претенции да учавства в кулинарен фотоконкурс, но пък е толкова вкусна...че след това ви се иска да си поръчате още? Защото колкото и клиширано да звучи (във всяка една такава фраза има доза истина) – външният вид лъже.

Да, има изключения, но ако се надяваш и чакаш точно този мъж да се хвърли в обятията ти, съществува доста голяма вероятност...ами, така и да не го дочакаш.

Вместо да губиш това време, можеш да започнеш да живееш реалния си живот и да се радваш на стойностните неща.

Затова: Казвам твърдо НЕ на мъж, който отговаря на всички онези изкуствени изисквания на „кавалер”, обаче в действителност си е чист мъжкар, който е разбрал как може да погали нечие женско его и е схванал основните трикове на ухажването. Плюс - полага грижи за тялото си, само че не и за мозъка си. И после – бам: пак си сама, зарязана, изоставена, депресирана – и се чудиш: Къде сгреших? Защо?

Ами ако си в такова състояние – върни се назад и понамали малко високите изисквания за жестовете и обноските МУ и премини към фазата с искания – „да мога да разчитам на него, да е сериозен, да държи на мен и да уважава хората около себе си”.

Какво по-хубаво от мъж, който може да сготви нещо вкусно (дори и наборът му от ястия да е в ограничението – 7/8) , живее сам, но се сеща и за родителите си и говори с тях културно, отговорен е и никога няма да те остави сама,когато си в затруднение, може да пере,глади и чисти (дори да не му се налага) и ТЕ разбира?

Това е млади дами. Я се опитайте да си представите животът след 10 години с индивид от типа – перфектният романтик ? Дали ще ви „топлят” все още розите, отворените врати, подаденото сако и хващането на ръката? .... Да, сигурно.