На една приятелкa
Колко лесно се преживяват?
Всъщност никога не сме подготвени, идва като гръм от ясно небе - любимият да те зареже. Точно когато си мислиш - най-накрая всичко се подреди!
Но не за това ми се говори ...
А когато ти го оставиш? Решила си, че това е правилният избор и може би си права. Не знаеш кога ще разбереш дали е било така. Но го правиш. И всъщност - браво! Всеки един страх от самостоятелни действия само ти пречи, вреди. Така че - ДА на свободните решения!
И се започва - изтриваш/изхвърляш всички негови и общи снимки (о, да най-добре е да се направи,колкото и да не ти дава сърце да ги унищожиш - има и резервен вариант:прибираш ги в кашон и марш към гаража,но пък това означава,че още си оставяш надежда ..о не не!) , изтриваш номера му (всичките, даже и този,към който имаше безплатни минути) , махаш мейла му от списъка с адреси в пощата, започваш да избягваш приятелите му, мъчиш се да забравиш хубавите моменти - незабравимите нощи, радостните дни, любимите места, филмите,които изгледахте заедно, вярата в това,че на този свят не трябва да си сам... Искаш всичко да изчезне. Но това последното не е правилно. Съвет : хубавите спомени ги запази, ако искаш да продължиш напред с положителна нагласа си казваш - Имахме прекрасно минало, но аз ще имам още по-хубаво бъдеще от тук нататък. Защо трябва да прекарваш дни наред в сълзи и самоунищожение? Било е каквото е било, хубаво или не. Най-вредно май се оказа да дълбаеш на едно място и то точно в болното. Не, не, не така! Не и от днес!
ТОЙ НЕ Е ЕДИНСТВЕН! А и откъде знаеш.. докато си губиш времето в излишни размишления и носталгия по прекрасните моменти, по-добрия може би вече чука на вратата ти.
Така че - напред с високо вирната глава!
Помисли си отново, сети се - а защо реших да го оставя? Имаше основателна причина, нали?
Всъщност е лесно. Аз на себе си не вярвам..но отново го казвам.
Може и да е вярно,че мъката по един мъж се лекува с увлечение по друг, не знам. Но...
Всичко е във вярата.Да се убедиш колко по-добре е така! Да си повярваш! И то наистина.. с всички сили. Е да, минава време.. започваш да стискаш зъби когато чуеш любимата ви песен в дискотеката и не си позволяваш да пролееш литри слъзна течност по дансинга.
Изправяш се тук и сега и се виждаш като нов човек - уверен,че живота е пред теб и си готова да приемеш предизвикателствата му.
А песента нека си върви, отпиваш глътка мартини, усмихваш се и отиваш да танцуваш!
Никой не може да ми каже на мен лично - ти не го обичаше щом 8 месеца по-късно вече бе влюбена в друг, а само на първата седмица след раздялата отиде на море, а после на толкова купони с познати. Обичах го и още как. Толкова много хубави моменти и толкова малко лоши, толкова много смях и толкова малко тъга. И какви времена бяха, а? НО - просто го преживях. Именно с онази вяра...
&
Две лета по-късно без проблеми триеш смс-ите,които си разменихте след последния път когато се видяхте. Забравяш даже, че обеща - "Ще ти звънна тези дни да се видим" Не помниш какво му беше подарила на последния рожден ден заедно, още повече кога за първи път се целунахте.
А сега да преговорим : какво ще правим?
Като за начало всичко,което да те откъсне от него.
И после - без мисли - Ама дали пък няма да се съберем, я сега да измисля нова стратегия..И без това може да не намеря по-добър!!! НЕ на тази тактика!
Не и на впускането в бесни купони, безпаметни нощи и махмурлучени сутрини. Всичко си има мярка,нали така :)
Не и на онази мисъл - клин клин избива, защото ако новото увлечение няма бъдеще забрави. Ние жените с тази емоционалност и това привързване... Иначе няма нищо лошо ако приемеш нещата "всичко за една нощ". И задължително се пази! Не искаме фатални грешки след необмислени постъпки.
Не и на изпушването на кутия цигари на ден или пък нещо по-лошо... Можеш и без това! Пък и нали има шоколад..като за начало :)
Не и на - оставам 1 месец у дома да рева, да се тъпча, да не вдигам телефона и да заприличам на чудовището от Лохнес(не че някой го е виждал,но нали се предполага,че е отвратително грозно) Тъгуването е позволено, но за кратко. Има си мярка,де.
И на последно място : Не на мислите - Всички мъже сте гадняри. Ще ви го върна тъпкано,да знаете!!! Те са си идеални, имаме нужда от тях,колкото и да не ни се иска да го признаем. И пак ще се влюбиш, ще видиш.
Даже животът ще стане по-хубав! Няма как :)
Отиваме да пием по повод на това и по куп други причини!!!
Затова и мъжете идват и заминат, приятелствата остават :)
Вярвай и се усмихни - винаги има по-добро!
И на себе си го казвам сега... не забравяй да ми го напомняш от време на време също :)
