неделя, 22 януари 2012 г.

ПО

ПОвече усещам. ПОвече мисля. ПОвече празнувам. ПОвече съм...аз.
ПОнякога се обръщам назад. ПОнякога плача. ПОнякога има мъгла.
ПО-малко или ПО-много.
Няма значение.
Защото.
Пак съм....
ПОли.

Правя си чай.

И...

Разбира се, че няма да пропусна в последните часове преди поредния рожден ден да драсна нещо. Винаги го правя, не мога да наруша традицията.
Само че какво да е сега?

Преди час си купих замразена салата и побеснях, че в Пикадили няма класическа Филаделфия. Как може това да ми се случва? За трети път.
Розмаринът и босилекът обаче са открити.
Еми да, това е..
сега ще ям ли, няма ли да ям?

Апетитът липсва.
Настроението и то.
Днес С. ми каза, че съм станала отвратително ПО-песимистична. От възръстта е, отговорих.
След това Ц. разведри нещата с "regrets are pointless"
А Д. завърши с обяснението, че чувството един ден някой да се обърне към теб и да ти каже "Мамо" е несравнимо и..ами трябва и до там да се стигне евентуално.
През това време М. ми припомни защо съм зарязала един куп неща зад себе си и продължавам напред. И естествено П. не пропусна да ми се скара, че съм тънко облечена (ами така е, като 20 минути преди изпита започнах да търся дрехи, а повярвайте - якето ми просто изчезна в последния момент, та затова само по пончо...окей, безсмислено е да продължавам)
Петте буквички сигурно се разпознаха :)

Ениуей
не искам да правя обобщения, това много го мразя, обаче не мога да пропусна да си напомня сама на себе си колко добре са се получили нещата дотук.
И да си пожелая за в бъдеще или по-добре, или пак така... С възможности за прогрес, разбира се.

Ако до вас има поне още един замръзнал нос, с който да се поздравите по пингвински в студения месец, значи сте щастливи хора.
Моят дубликат нещо се отдалечи на около 1500 км. от мен, ама ще го почакам. Не е проблем.



Отивам да се постопля, а междувременно може и да реша какво искам да правя на 22.

Чаят ми е готов.








И честно, това ми е най-тъпия пост, ама ще го оставя ...пък!

сряда, 18 януари 2012 г.

Винаги през януари


Аз винаги през януари падам, удрям се, разболявам се, плача, подсмърчам, замръзвам, губя по нещо...
И въпреки това не мога да кажа, че го мразя. Просто понякога избирам да не го харесвам.
Той е красив, но студен. А аз никога не съм обичала ледената красота...

Снегът се превръща в лед и подмамва, ама много.
Чувствата се превръщат в емоции и обратното.
Слънцето отива повече към луната, отколкото към нас. Нас единствено ни лъже.

Аз винаги през януари си мисля повече отколкото през другите месеци. И взимам решения, които през останалото време не мога да претегля и изхвърлям в мозъчното кошче.

Чели ли сте книга, която ви вдъхва живот? А такава, която ви убива?
Някои истории са прекалено силни, за да се четат от слабите.


Пътува ми се, хора, супер много ми се пътува. Искам да видя различна картинка от настоящата...

Дебатите около остаряването /или помладяването, помъдряването и куп други започващи с ПО (като Поли също)/ ги оставяме настрана.
Но така или иначе...

аз всеки януари имам рожден ден.
И най-ниските температури точно тогава.

Let it be СТУД!



неделя, 8 януари 2012 г.

боровинкииииииииииии

мирише ми на боровинки.
навсякъде.
страхотно е!

Сънувах.

Дишах. Издишах.
Пак затварях очи.

Будех се на чужди места, запомнях само прозорците. Обичам да спя до прозорци.

Между другото вие не обичате ли живота?
Не?
НИМА?

какво лошо ви е сторил...
а вие какво си причинихте?

глупави ли сме...

вашето щастие на какво мирише? на боровинки лиии?




не, не сме чак толкова глупави.
просто обичаме да изглупяваме.
по-безопасно е.

И кого ли мога да виня?

Хубаво е всичко да се приема с усмивка. Вместо да критикуваш някой, можеш просто да му причиниш най-сладкото неудобство с движение на няколко лицеви мускула. Никак не е сложно, повярвайте...

Искам да чуя нова, хубава музика за сърцето ми, много искам бе хора!!!
Някой нека помогне...

тази неделя не е като останалите
много приключения ми се насъбраха напоследък
много пътища прекосихме
а колко още ще пропътуваме?

дали ще намерим боворинки?

hope so