Официално.От днес. Вече обичам нощтта повече от деня. Луната повече от Слънцето. Тъмнината повече от светлината.
Звездите са красиви ... когато се виждат :)
Тогава е по-тихо. И по-спокойно. И по-хубаво. И по-тайнствено ... Можеш да спреш да се криеш, можеш да бъдеш себе си, можеш да не се страхуваш повече. И най-вече - през нощтта почти няма хора навън - това ме успокоява, така ми харесва.
Не е ли хубаво да е нощ? Да знаеш,че всички спят и си си ти - само със себе си... Не е ли хубаво?
Прекрасно е да бъде нощ... Хубаво е ,че го има и деня, защото благодарение на него радостта ми, когато навън се стъмни е по-голяма.
Всъщност никога не сме подготвени, идва като гръм от ясно небе - любимият да те зареже. Точно когато си мислиш - най-накрая всичко се подреди! Но не за това ми се говори ... А когато ти го оставиш? Решила си, че това е правилният избор и може би си права. Не знаеш кога ще разбереш дали е било така. Но го правиш. И всъщност - браво! Всеки един страх от самостоятелни действия само ти пречи, вреди. Така че - ДА на свободните решения! И се започва - изтриваш/изхвърляш всички негови и общи снимки (о, да най-добре е да се направи,колкото и да не ти дава сърце да ги унищожиш - има и резервен вариант:прибираш ги в кашон и марш към гаража,но пък това означава,че още си оставяш надежда ..о не не!) , изтриваш номера му (всичките, даже и този,към който имаше безплатни минути) , махаш мейла му от списъка с адреси в пощата, започваш да избягваш приятелите му, мъчиш се да забравиш хубавите моменти - незабравимите нощи, радостните дни, любимите места, филмите,които изгледахте заедно, вярата в това,че на този свят не трябва да си сам... Искаш всичко да изчезне. Но това последното не е правилно. Съвет : хубавите спомени ги запази, ако искаш да продължиш напред с положителна нагласа си казваш - Имахме прекрасно минало, но аз ще имам още по-хубаво бъдеще от тук нататък. Защо трябва да прекарваш дни наред в сълзи и самоунищожение? Било е каквото е било, хубаво или не. Най-вредно май се оказа да дълбаеш на едно място и то точно в болното. Не, не, не така! Не и от днес! ТОЙ НЕ Е ЕДИНСТВЕН! А и откъде знаеш.. докато си губиш времето в излишни размишления и носталгия по прекрасните моменти, по-добрия може би вече чука на вратата ти. Така че - напред с високо вирната глава!
Помисли си отново, сети се - а защо реших да го оставя? Имаше основателна причина, нали?
Всъщност е лесно. Аз на себе си не вярвам..но отново го казвам. Може и да е вярно,че мъката по един мъж се лекува с увлечение по друг, не знам. Но...
Всичко е във вярата.Да се убедиш колко по-добре е така! Да си повярваш! И то наистина.. с всички сили. Е да, минава време.. започваш да стискаш зъби когато чуеш любимата ви песен в дискотеката и не си позволяваш да пролееш литри слъзна течност по дансинга. Изправяш се тук и сега и се виждаш като нов човек - уверен,че живота е пред теб и си готова да приемеш предизвикателствата му. А песента нека си върви, отпиваш глътка мартини, усмихваш се и отиваш да танцуваш! Никой не може да ми каже на мен лично - ти не го обичаше щом 8 месеца по-късно вече бе влюбена в друг, а само на първата седмица след раздялата отиде на море, а после на толкова купони с познати. Обичах го и още как. Толкова много хубави моменти и толкова малко лоши, толкова много смях и толкова малко тъга. И какви времена бяха, а? НО - просто го преживях. Именно с онази вяра...
&
Две лета по-късно без проблеми триеш смс-ите,които си разменихте след последния път когато се видяхте. Забравяш даже, че обеща - "Ще ти звънна тези дни да се видим" Не помниш какво му беше подарила на последния рожден ден заедно, още повече кога за първи път се целунахте.
А сега да преговорим : какво ще правим? Като за начало всичко,което да те откъсне от него. И после - без мисли - Ама дали пък няма да се съберем, я сега да измисля нова стратегия..И без това може да не намеря по-добър!!! НЕ на тази тактика! Не и на впускането в бесни купони, безпаметни нощи и махмурлучени сутрини. Всичко си има мярка,нали така :) Не и на онази мисъл - клин клин избива, защото ако новото увлечение няма бъдеще забрави. Ние жените с тази емоционалност и това привързване... Иначе няма нищо лошо ако приемеш нещата "всичко за една нощ". И задължително се пази! Не искаме фатални грешки след необмислени постъпки. Не и на изпушването на кутия цигари на ден или пък нещо по-лошо... Можеш и без това! Пък и нали има шоколад..като за начало :) Не и на - оставам 1 месец у дома да рева, да се тъпча, да не вдигам телефона и да заприличам на чудовището от Лохнес(не че някой го е виждал,но нали се предполага,че е отвратително грозно) Тъгуването е позволено, но за кратко. Има си мярка,де. И на последно място : Не на мислите - Всички мъже сте гадняри. Ще ви го върна тъпкано,да знаете!!! Те са си идеални, имаме нужда от тях,колкото и да не ни се иска да го признаем. И пак ще се влюбиш, ще видиш.
Даже животът ще стане по-хубав! Няма как :)
Отиваме да пием по повод на това и по куп други причини!!! Затова и мъжете идват и заминат, приятелствата остават :)
Вярвай и се усмихни - винаги има по-добро! И на себе си го казвам сега... не забравяй да ми го напомняш от време на време също :)
Мислите ми тъжни. Звезди разсипани по небосвода. Опитвам се да ги събера. Едни блестят, а други с ръбове са остри. Подобия на истина в главата. Създадени от хаоса на смесените чувства и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене. За ценностите индивидуални в душата на човека. Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност. Питам се: Защо избираш да обичаш принципа безчувствен и интереса? Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост. Не съществуват принципи за всички. Ценно е това, което задоволява жизнените нужди. Но твоите и моите нужди са различни. Ти мислиш единствено за тебе. И твоите ценности са твоите стремежи. Във всичко да се търси смисъл е безумно. Като се замисля, влечение си ти за мене. А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена. Забравяш, че йерархия има в системата за ценност. За бога, не отричай! Налагаш модели на непогрешимост. А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм. За пример ще кажа, че животните живеят като усещат. А хората усещат и разбират. Приложиш ли гол принцип без да мислиш за човека – убиваш!
Нима ще ме оставиш да съжалявам, че не ме разбираш? Самата същност на нещата не ме разстройва, а възгледите ти непроменими. Убиваш в мен живота с поведението си, на принципна непоклатимост. Изглеждаш силен, а силата на всеки е в индивидуалния подход в нещата. За мен остава куража да си пазя в тъмнината, по пътя си напред в живота. Да вярвам, че очите ти ще се отворят. Бих искала да те помоля безразсъдно: Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя, докато битието съществува. Качил си се на бърз кораб. Опънал си платната с товар от минал опит. Не искаш с нов товар да плуваш. Страхуваш се, че кораба ти ще потъне. А не виждаш как старото те дърпа в дълбините. ИЗХВЪРЛИ ГО! Очакват те нови мисли, чувства, цели. По пристаните в океана на живота. Разреши си да ги опиташ! Как иначе ще разбереш кога сгрешил си? Кога постигнал си правотата? Бих искала най-много да останеш верен на същността си. Защото много те обичам. Да не забравя да отбележа, че първо се живее. А после – философства. Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече. Посоките на пътищата ни са две различни.
Но ще те помня, като мъжа, не пожелал да ме обича. К.К
Географско разположение: България е сравнително малка страна, известна като външна граница на Европейския съюз, но под огромно влияние на Русия и Турция. Население: Голяма част от населението е съставено от настоящи емигранти и бъдещи емигранти Политика: Страната до днес се управляваше от трима души: Руснак, Испанец и Турчин.(Турчинът има намерения да продължи управелнието дори когато вече не е на пост)
Управляващите се редуват през четири години, като след цикъла управляват всички заедно. Гласоподаватели се внасят предимно от чужбина. Извозват се с рейсове и тирове до самите урни. Всеки гласоподавател гласува най-много два пъти за една и съща партия, но в различни градове.
Икономика на страната: Населението на страната е известно с това, че харчи много повече, отколкото има. Няма инфлация, няма скок на цени, няма икономическа криза, в следствие на което няма заплати, а пенсионерите получават пенсии, подобни на стипендии. Ако някой случайно ви поиска фактура, ще трябва да намерите кв. "Илиянци" в столицата. В България парите са за пране, данъците за укриване, а ДДС-то - за източване.
Здравно осигуряване: Лекарите предлагат комплексни услуги, което много улеснява пациентите. От прием в кабинет през продължително лекуване до кремиране. Колкото по-скъпо е лечението, толкова е по-продължително. Подписвайте договори с лекуващите за конкретна сума, защото по време на лечението сумата започва да расте. Лекарите имат много пациенти и не могат да помнят всички индивидуални уговорки. Ако попаднете в болница, помнете: Мед. сестри пият кафе, а лекарите - марково уиски. Носете в изобилие! Хранително вкусова промишленост: България е известна като страната на киселото мляко. Произвежда се от най-финото нишесте. Хляб се прави от набухватели, а кренвирши - от мека тоалетна хартия. Саламите са богати на калций поради голямото съдържание на рога, копита и кости. Когато храните се съхраняват добре, може да не загубят качествата си с години. Ако не са продадени, се връщат отново при производителя и срокът им на годност се удължава. Образование: Законна диплома може да се купи на добра цена, но все пак ако решите да учите, ще ви излезе много по-скъпо. Дипломирането в страната е дълъг и сложен процес. Именити професори, доценти и асистенти заменят изпити за секс, алкохол, подаръци или пари. С учене не става, но учебници трябва да имате. Издават ги самите преподаватели. Желателно е да си ги закупите от тях, за да се спести процента на книжарницата. След дипломирането задължително започнете работа по друга специалност, ако искате да правите кариера.Правосъдие: В страната законодателната система работи перфектно. Делата се гледат с години, но когато натрупате голям брой провинения, има вероятност да получите условна присъда. За да лежите в затвор, трябва да отговаряте на определени изисквания, да имате сериозни политически препоръки и голямо търпение. Не става от раз.
Култура: Порно-индустрията в страната е много силно развита под името поп-фолк или чалга и се поднася с една и съща музика. Поп-фолк е "софт" порно, а чалгата - "хард". Разликата е единствено в текстовете на плейбеците.
Няколко съвета за посетители: Такситата в България са на около 0,30 евро на километър, но за 10 км. може да платите около 60 евро, особено ако наемате от летище или гара и не говорите български. Теглите ли пари от банкомат, трябва да знаете, че наоколо дебнат kапараци. Ако шофирате, бъдете внимателни и правете път на състезателите около вас. Когато ви спре полиция на пътя, на въпроса: "Ами сега какво правиме?", може да отговорите с 5 или 10 евро. Ако нямате дребни, те винаги са по двама и гледайте да са четни пари :)!!
Заповядайте в България, приключенито си заслужава!
П.П : Иначе е много красива страна с уникална природа и секси жени ...
Пари.
В 21-ви век тези малки хартиени листчета са се превърнали в господари на обществото ни. А броят на нулите зад състоятелните числа дава все по-голяма власт на онези, които могат да му се радват. Едва ли когато финикийците са измисляли знаците си, те са си представяли бъдещата сила, която парите ще придобият. Но днес тяхното могъщество е факт и то се вписва безпардоннов съдбите и на богатите, и на бедните.
През последните години в България схващането, че парите могат да направят човека щастлив, проникна в много умове. Всекидневно погледите ни се преплитат с тези на красиви млади момичета, гледащи надменно от последен модел BMW и прегърнати от днешен вариант на чудовище. Като онова, от приказката “Красавицата и звяра”, което е добило широка популярност в осъвременения си български вариант. За богатия широковрат грозник и себеподобните му, става дума. За които обаче съвсем не може да се каже, че са с добра душа като чудовището от приказката.
Но освен богати,има и страшно много бедни хора. Докато едни тънат в разкош, други тънат в мизерия. Докато едни нехайно пръскат лесно спечелени пари, други броят стотинките на всеки с мъка изкаран лев. И погледнато от този ъгъл, парите са предпоставка за щастлив живот, един живот, в който сълзите са нещо твърде далечно. Защото парите отварят безброй врати, с тях може да се купи много. Но може ли всичко? Например може ли да се купят, пренебрегвайки шаблона,щастие и любов?
Значи прави са онези, които от страниците на средношколската литература твърдят, че парите са добър слуга, но лош господар. Ами те могат да доставят малки удоволствия, да задоволяват потребности, да купуват удобства - тогава те “служат”. Но идва момент, в който финикийските знаци се превръщат в наркотик, от който колкото повече имаш, толкова повече искаш. Тогава парите стават истински господар на тялото и душата, от когото не могат да те отскубнат и в най-добрата клиника за дезинтоксикация.
Та в литературата има множество примери за това, че парите са зъл господар и че с тях щастие не се купува. Борис от романа “Тютюн” на Димитър Димов става свръхбогат и постига мечтаната власт, която му дават парите. Но въпреки това си остава нещастен, защото амбициите му са прекалено егоистични. И лека-полека жаждата за пари осакатява душата му. Но всъщност не е ли Борис един от многото примери, които потвърждават така клишираната вече фраза „Богатите също плачат”?
Още Сократ е казал: “Колко много неща има на света, които не са ми нужни”. И колко много хора има на света, които се нуждаят от най-истинското - залък хляб. Малкият залък хляб за гладния е безценен. Безценна е топлата милувка, безценна е добрата дума, които не струват нищо на добрата душа. И общоприето е тя да се приписва на бедния. А именно те – хапката хляб, милувката и добрата дума - са същността на безценния човешки живот. Придават му, колкото и да са дребни на пръв поглед,неговото извечно и неотразимо величие.
Богат. Какво значи да си богат? Да притежаваш - независимо как - купища пари, водейки охолен живот. Или да имаш малко, но достатъчно, за да се чувстваш щастлив. Богатството не е синоним на успех или щастие, а бедността пък не била порок, казват. Особено, когато се има предвид богатство - израз на огромно материално състояние. За което се твърди и за което май се оказва вярно, че то и истинското щастие не могат да вървят ръка за ръка.
Самият Алеко Константинов – Щастливецът на България - определя заможните хора от неговото време като недостойни. „Мисля ,че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост” – пише той през 1895 г. в „Страст”. – „И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд, а рента на унижението и лакейството”.
Разбира се, разсъжденията на светлия ум на Алеко са фокусирани , върху тези, които са придобили имущество по нечестен път. Но не са ли те огромното мнозинство от богатите, особено днес? Май почти няма ‘богаташ”, който да е постигнал благополучието си без измама. Някъде по пътя нещо се е променило и го е накарало да кривне. Разговаряли сте с богати хора и сигурно сте забелязали как те непрекъснато повтарят, че само на първия милион не му била чиста работата. Но какво толкова, нали не е голям грях? Да, ама старите хора ни учат, че след единият идва друг, след него – още и така докъде? „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.“ – отговаря Балзак. „Ако ви кажат : „Богатството ми е придобито с много труд”, попитайте: „С чий?” – добавя многозначително Дон Маркис.
Богатите също плачат. Има толкова латиноамерикански филми с това заглавие, толкова песни от чалгаджийския бранш, толкова, толкова ... Че фразата се е превърнала в клише. Клише, ама истина. Може би нещастието на богатите, това, което ги кара да плачат, е заслужено. И със сълзите си, горчивите, те плащат за за своите грешки, за осъзнатите грехове и прецаканите от тях мечти. Нали трябва да има хармония!?
Да, всеки човек плаче. Обикновено бедните плачат защото нямат това, което богатите имат. За мъдреците - обратното също е вярно. Но чие страдание е по-голямо? Няма значение, за жалост по един или друг начин парите разказват играта на всички. Дявол да ги вземе -финикийците наистина са концентрирали огромна мощ в знаците си...
Когато заговорим за връзка от разстояние дали наистина любовта е достатъчно устойчива и щастието винаги тържествува? Ако раздялата се очертава да продължи по-дълго, това си е истинско изпитание на психиката ни. Вярно е, живеем във време, когато комуникацията дори между отделни континенти не е проблем. Но технологиите - мобилни, видео, интернет не могат да запълнят празнината, породена от разстоянието. Нищо не може да изрази емоциите толкова силно и въздействащо, както физическата близост между двама души. Затова виртуалната любов, колкото и актуална да ни се струва, само увеличава мъката и засилва липсата на любимия човек. Тъжно е, но човешкото съзнание е проектирано да се стреми към развитие напред в бъдещето, а връзките от разстояние тласкат към миналото, изживените емоции и красиви спомени. Но в карйна сметка трябва да бъдем и оптимисти - ако двама души наистина искат да са заедно, всяко едно препятствие по пътя към съвместното им щастие ще бъде само изпитание. Успеят ли да го преодолеят, ще докажат, че приказките, макар претворени върху лист хартия, са създадени от нас самите, а историите, които те разказват, са примери от нашия живот. По този повод: Richard Bach - "Can miles truly separate you from friends? If you want to be with someone you love, aren't you already there?" ...
9 сутринта..спя в самолета както никога. Умората ме надви и дори не успях да погледам България от птичи поглед. 10h с огромни усилия изпивам голяма чаша горещ шоколад и прочитам няколко забавни заглавия относно предстоящите избори. Малко по-късно... Опашки,раздразнени лелки, потни кандидат-студенти и куп неясноти в сградата на СУ. Започвам да се дразня. След близо 2 часа излизам и установявам,че не помня дали успях да ги попитам всичко,което исках. Нищо. Отговорът на всичките ми въпроси ще падне сам от небето. Хаха..да. След още няколко 'хубави' момента в градския транспорт, вече се намираме пред УНСС. Тук не искам да коментирам. Предпочитам да си спестя лошите спомени. И най-накрая след като разбирам,че така или иначе време за разходка няма да остане ... завалява дъжд. Проливен,студен,отвратителен... точно от тези,които 'обичам'. И разбира се по законите на Мърфи, аз нямам чадър. Грр ... прибрах се 5 часа по-късно, след :изтърван автобус, отчаяние и чифт мокри дънки. В Търново също валя. Единствената ми утеха - у дома има ток! има интернет! и последните останали череши! Уау! :) Животът не е чак толкова лош, все пак. Възглавницата ме чакаше с нетърпение...
