КоЛЕДа

На мен ли само ми се струва или много се е заледила тази Коледа?
Да, виждам - навън е топло като пролетна песен. Обаче вътре - стууууд! Студ!

Нещо май забравихме идеята на целия празник, всъщност дали изобщо я знаем?
То не бяха глупави реклами, смешни изказвания, малоумни подаръци, безсмислени атракции...
И всички в един глас - ще кажеш, че се сещаме за доброто в живота само на този ден и сме най-вярващите, но само днес.
Тъпо.

Вместо показните действия, който предприемаме има доста идеи как да направим добро на Коледа или по празниците като цяло.
А в България - домове и приюти колкото искаш, бездомни възрастни хора - още толкова, деца с увреждания - за жалост също са много на брой... :( Не ви ли става малко тъжно като се замислите?

Ама утре пак ще се събудим и пак ще е същото.

Не че нещо.

В този ред на мисли напоследък в главата ми се въртят едни странни, но не и нелогични размишления, защото все срещам адски показни хора.
Толкова съм анти това, да си снимаш чантата (менте) и да я качваш после, за да те видят каква си фенка на марката.. или пък да си показваш навсякъде новото Blackberry , а обувките ти да са нещо от типа - 40лв.(А всъщност претендираш за висок стил, класа и дизайнерски вид от космите на главата до петите)
Като ще претендирате за марки - постарайте се и одеалото, с което се завивате да е такова... И чиниите, в които ядете и т.н.
Защото все така става, че най-скромните хора са най-богати. Осъзнайте се мили хора - който си има, си пази. И не показва. Защото за него това е нещо нормално. Без нужда от прекомерно изхвърляне. Без необходимост от всеобщо възхищение. И толкова.

И понеже мен това не ме бърка -  все ми е тая като се чувствам добре в дадена дреха, на дадено място, с определени хора.
Защото не обичам да ме нападат безпричинно, сега става така, че се оправдавам. Еми, да. За да разберете... не може мястото, където си пиеш коктейла или обувките, в които танцуваш да те направят нещо друго от това, което имаш в самосъзнанието си. Ти си този човек там. А не този отвън. И е много жалко, когато вътре е лед.
А, да... затова тази година празника ми изглежда така - коЛЕДа. Прекалено много станахте точно такива.

Но едно си остава - трябва да сме добри и да не губим пътеводната си светлина, затова още веднъж да кажа (по-скоро пожелая): Бъдете по-позитивни, усмихвайте се повече и се старайте сами да си сътворите малки-големи чудеса! :)
Честито Рождество Христово! (който е позабравил -  прочетете тук  )
P.S Харесвам Елена Петрова, още повече Калин Врачански, но от "Българската Коледа" взе да ми писва. Можем много повече от един смс. И .. отново е прекалено показно.
Повече - един много хубав текст, макар и тъжен : тук

звездички,карамелена глазура,чай от японска череша,кашмир в прасковено и едно хъски

Това горе е в главата ми в момента. Да не стане объркване.

Искам да кажа, колко обезпокоена се чувствам по повод на ...снега отвън. Аз много го обичам като е красив - един такъв приказен... а и нали като съм се раждала е валяло много сняг. Напоследък обаче не ми действа добре неговата поява.
Паднах на леда отвън! Малко понастинах! Изсъхна ми кожата на лицето и ръцете! Устните ми се белят! Краката ми са постоянно замръзнали, каквито и ботуши да обуя! Очите ме болят от снежинки! И всичко стана на киша :(((

Замислих се, че ние винаги трябва да се предпазваме в различни ситуации. План Б, нали се сещате! Или пък помощници :)
И така ... да си дойда на мисълта:
От какво се нуждае всяка жена
(всъщност ние винаги искаме още и още и т.н, но нека сега сме практични)
1. Комплект - аулин, аналгин, витамин C, нурофен, валериан, спазмалгон, памук, спирт, йод, бинт, лепенки, Ефизол, Хепароид, Зовиракс, Фенистил, Аутан
2. Гребен, сешоар, ластик, шнола, крем за лице, крем за ръце, олио за тяло, лосион за почистване на лице, комплект гримове, душ гел, гъба за баня, клечки за уши, шампоан, балсам, маска, пяна, лак, дифузер, преса за коса, комплект за маникюр и педикюр, епилатор, рол-он, парфюм, балсам за устни, слънцезащитен спрей, скраб за тяло, масажно масло, соли за вана/или пяна/, ароматни свещи, ароматизиращи пръчици (добре - спирам, въпреки че има и още...)
3.Тефтер, химикал, тънкописец, молив, тиксо, лепило, ножица, острилка, листи за писма, карирани листи, подръчни листчета, твърда папка, визитник, очила с деоптър (ако се налага)
4. Снимки за документи, паспорт, лична карта, шофьорска книжка, талон, карта за библиотека, карта за фитнес, карта за солариум, карта за отстъпки при пазаруване, Visa/Mastercard и т.н, карта за транспорт, студентска книжка, здравна книжка, копие от дипломата, копие от акта за раждане, копие на лично CV
5. Удобна пътна чанта, голям куфар за дълги пътувания, клъч, чанта-торба, раница, черна стилна чанта, обикновена (ставаща и за плаж), спортна за фитнес, чанта за пазаруване (не на найлоновите торбичкиии!)
6. Книги - всякакви, много и разнообразни
7. Бутилка хубаво вино, Бейлис, Текила, наргиле и винаги нещо сладко вкъщи
8. Официална рокля, малка черна рокля, спортно-елегантна рокля, секси рокля, коктейлна рокля, лятна флорална рокля, зимна плетена рокля; дънки и панталони - по избор, (ох не, не мога - за дрехите става много сложно, много дълго и много много изискващо писане) :D
9. Обувки. Същата работа. Next
10. Хубава хавлия, кърпа за лице, кърпа за крака, кърпа за коса. Топло одеало. Чехли за баня, чехли за гости, чехли за студено време. (2 сета с четка за зъби и паста за зъби, както и малки тубички-комплект за път)
11. Сол (морка), захар (кафява), зехтин, балсамов оцет, олио, черен пипер, чубрица, шарена сол, червен пипер, подправки за месо, подправки за салати, ванилия, бакплувер, сода бикарбонат, канела. (Към всичко това - сладко-кисел сос, сос песто (еххх и пармезан ако можеше с чери доматки и рукола...Италияяяя, ох отплеснах се))
12. Тиган, малка тенджера, голяма тенджера, малка тава, голяма тава, форми за сладки, форми за кекс, голяма пластмасова купа, малки чинийки за десерт, плоски чинийки за предястия, дълбоки чинии (за салати например), купички за супа, всякакви лъжици за разбъркване и там както си се казват (няма да стана готвач, така че не си давам зор да им науча имената)  миксер, сокоизтисквачка, тостер, (май пак се отклоних...то така и хладилник, и печка, и фризер и...)
13. Шевен сет, безопасни игли, фибички
14. + чаршафи, въглавници и други такива за гости
15. Много препарати (прах за цветно пране, прах за бяло пране, омекотител, обезмаслител, за банята, за кухнята, за стъкла... Медикс, Фрош Мош и т.н.)
16. Аааа и за гадни вредители също!
17. Задоволителна по големина кутия със аксесоари и бижута (брошки, панделки, диадеми, сърца, ключета, цветчета, плетени, шити, сглобявани и те така)
18. Кибрит и запалка казах ли ги?
19. Резервни крушки, отварачки, метър, разни други уреди, които са полезни, но не знаем точно как се използват...
20. Фотоапарат, лаптоп, mp3/4 , зарядни, епилатор ... и т.н.
21. Бележник с рождените дни на приятели (ако фейсбук вземе, че се прецака хаха)
22. Кош за мръсните дрехи за пране
23. Батерии
24. Ваза за свежи цветя
25. Плюшена играчка - за всеки случай, ако ни се прииска да гушнем някого, а няма кого.
26. Ооооо Боже, какво ми става?!?!? Май да спрем дотук, а?

Всъщност списъкът има нужда от допълнения и може да бъде изменен.
Аз описах нещата, от които имам нужда. Предполагам...


Обаче като се замисля имам някои много по-важни нужди. Но за тях съм говорила достатъчно, по-назад :)

В момента Коледното настроение и празничният дух вилнеят навсякъде, тъкмо звъннаха и на моята врата, така че мога да кажа само едно : От каквото и да се нуждаете, нека го получите тази Коледа! :) Кога ако не сега?

P.S Ако някой случайно се загрижи за мен - имам нужда от много много дебели шапка,шал и ръкавици. За да остана здрава и да можем да се виждаме безпроблемно :) Не за друго... ;)))))))

Любов, Италия, Красота и Радост

Ей не, не мога просто. Цял ноември какво съм правила, къде съм ходила, кога съм заспивала..защо тук е така празно?
Пффф... А толкова неща се случиха, вече започнах да забравям дори.
Накратко - за три дни имах най-безсмислените, а после пък най-забавните снимки. И резултата си е резултат. Но в крайна сметка - от всичко да има по малко, балансът хора, балансът!

А аз как се забавлявам! Мхм, ноември беше месецът за смях :) И емоции ... ооох!!!

Хич не ми се разказва, повечето хора знаят как мина цялото нещо до Милано, но едно само (добре де айде две..три): Няма такъв като Стеф. Сори, ама това е. Един си е само ;)))))
Иначе трупам опит, събирам си го във всякакви форми. Точно когато оставам с мизерния си ръчен багаж и имам нужда от помощта на Вселената - върнете ми Сиска, домъкнете ми багажа, преведете ми в картата поне хиляда лева...добре де, нищо такова не се случва. Ама понеже всичко трябва да свърши добре, то свършва така. И прибавя към себе си многоооо вкусна храна

(притеснявам се за себе си, че ще дойде момент, в който ще гледам къде приготвят най-вкусните калмари повече отколкото витрините на Miu Miu и Valentino)
И понеже вече ме мързи да говоря - вторият път е по-хубав от първия. Милано.

Някой ден ще се пренеса да живея в Италия, само това мога да кажа.

Нататък. Въпрос: Защо все ще стане така да се получи следния сценарий - отиваме на женско море/ски/спа и потриваме хитро ръчички колко готини неща ни чакат, а накрая в един момент чуваш : "Отивам на масата му да се запознаем"/ "Аз ще си тръгвам по-рано момичета, не ме чакайте в хотела" / "Доспа ми се, нямам сили за това" / "Не искам да ядем там, хайде да си вземем по един дюнер" и всевъзможни други?  .
Някой да ми пише с отговор, аз имам много предположения, ама - не сега.

Next.
Ще ходя на танци. И на фитнес. Грешка :) Аз вече ходих! :) Ууууу каква съм радостна!

Така. Мммм имахме гостиии тази седмица и честно казано - дори не очаквах, че толкова хубаво ще си изкараме! 

Ох, не. Не мога - наистина ме мързи да разказвам. А и нещо не се получава смислено.

Само преди това - Ревюто на Аля Милушева снощи беше красота, красотичкаа! И пак отново тема: Влюбване в Италия? Вие шегувате ли се с мен?

 :))))
Но и за него нямам сили да обяснявам в подробности, Боже какво ми става? Сбъркала съм се нещо... :(((
Ще си чакам вдъхновението и ще пиша пак. Нещо много много интересно.

Айде.
Пфу, не се понасям. Сигурно просто музата ми се изявява сега в други области... (Отивам да ги открия!)

Autumn fairytale

Пътешествията на Polly in Lalaland продължават и този сезон... с пълна сила! :)

Затова сега ви споделям и част от тях:

 

 

И вече мога да дишам...

Не е вярно, че трябва да загърбиш миналото. 

Трябва да се научиш да живееш с него, то е част от теб. 

Всичко, което се случва, всичко, което правиш - има причина.

Аз вярвам в случайности, аз вярвам и в съдбата. Но най-вече се научих да вярвам в себе си :)
Да знаеш къде си, кой си, какво искаш...няма подобна благодат! И дори да се заблуждавам, поне съзнанието ми е чисто и съм наясно със себе си. 

Усмихвам се свободно, прозрачно. Наслаждавам се на дъжда, на облаците, на есенните листа. ДА! :) Най-накрая октомври придоби смисъл.

Защото..съм обичана и обичам. Защото съм подкрепяна и защитена. Моят ангел пазител сега е по-близо отвсякога. 

Чувствам се жива! Това е прекрасно! :) 

Усетете го и вие...пожелавам го.

P.S Преди 14 години и един месец скъп човек напусна нашето семейство. Бях малка. Не съм разбирала. Само знам, че той ми липсва. Но си замина,за да е на по-добро място. Място, от което може да ме пази. Сега ти си ангел. Да... Знам, че те има и винаги ще те има! Обичам те.

Не ме обичай, не ме обичай, недей...мамо!

Аз съм едно щастливо момиче.Азсъмеднощастливомомиче. Азмноствоммче.амовмче...
АЗЗЗЗЗЗ!

Съм много мързелива напоследък.

И недоспала.

И раздразнена.

И понастинала.

И постоянно гладна.

И ме боли главата.

И май съм напълняла.

И абе изобщо този октомври не ми е от любимите.

Обаче понеже животът продължава да си тече, то така и аз - oбаче се влача по една мнооого бавна и засукана грамофонна плоча.

Отказвам, сърдя се, цупя се, безразлична съм.

Ретроооо тайм!

И понеже скоро (е, колко да е скоро - януари) ще ставам на ...юху 21 (О, УЖАС!), се зачудих майка кога ме е заченала. Тя каза, че не помни ама май в Плевен е било (Иве,Креми и другите хора от Плевен - ето че имаме нещо общо! хаха ... е ама има и такива отвратителни личности от там - така че аз явно съм се получила смесица между всички хохо).

Мамооо мамоооо, понякога много ме тормозиш да знаеш!

Като цяло искам да кажа: майка ми е прекрасен човек и много хубаво ме е възпитала и отгледала, обаче тя: никога не ме послуша да си пусне дълга коса; все още има само 4 рокли в гардероба си и 347284823 анцузи и пуловери + за нея ток означава - 4 см.

Е, имаме си нашите различия, но не там е проблема.

Нали знаете, е как няма да го знаете - случва се на всеки: "Какво яде днес, къде си сега, с какво си облечена, топло ли ти е, какво учихте на лекции, легни по-рано да се наспиш...и т.н. и т.н"

При мен се допълва с "Ти нищо не учиш, само си губиш времето! Трябва да имаш поне 2 сертификата! И май трябваше да идеш да учиш в чужбина! Запиши още една специалност! Всеки ден трябва да учиш и учиш и четеш и четеш... Не пий алкохол! О, водка,уиски,ТЕКИЛАААА?!?!?!? Не, само ВИНО! Оххх и тази рокля е толкова къса! Абе ти колко рокли изобщо имаш! (Е, аз ги предпочитам пред пуловерите мамоо)
Да не съм те видяла, че си си купила нови ботуши! (Ето това вече е съмнително - да, тя не обича shopping-а!) Къде пак ще излизате? Защо? "

Ъхааа-ъхааа...
Вместо : Колко се радвам, че не си наркоманка, че не пушиш, че не спиш с различни мъже всяка събота вечер, че не пиянстваш, че досега винаги си учила прилежно и че си взе цялата първа година успешно (дааа даже с 6) и така.

Но няма да се оплаквам, това не беше мрънкане - да не си помислите. Просто казвам как би ми се искало да бъде. ;) хаха

Мамо, аз те обичам де. Въпреки това.
И като цяло си проявявала много разбиране към мен.
И май плюсовете са повече.

P.S Ю ар дъ бест :P :D


Искам да е зимааааааааааааааа и да се въргалям в снегаааа и Коледа да наближавааааа! И после да не остарявам! Forever young! Yeaah :)))))

Просто така

Много ми липсват. Мнооогоооо!

Искам си ги тук, при мен...близо.
Един куп приятели - пръснати на безброй километри от мен. :(((((((((((((((((
И тези, които вече ги няма, но са оставили красиви спомени в общото ни минало. Не ви се сърдя, не ви мразя и аз се извинявам, защото няма абсолютна истина и никога виновният не е само един. Просто съдбата така е решила и може би един без друг е било по-добре.

Като казах, че не е честно, наистина го имах в предвид! Защото има много хора, на които съм отделила специално място в живота ми, може да не ги виждам често, може да не знам какво правят всеки ден, но съм сигурна, че ще ме разсмеят, когато ги видя или чуя и пак ще си изкараме добре. И тези, които са близо, но не им обръщам нужното внимание - извинявайте, извинявайте, извинявайтееееее :(     Не е нарочно, със сигурност.
Май взе да ни става по-трудно, а?

Лесно си беше само да обуем маратонките и да изтичаме до съседната улица или близкия квартал. Нямахме какво друго да правим освен да излизаме, да играем, да се забавляваме, да измисляме нови щуротии и да вилнеем. Свободно време - много, грижи - малко = ЖИВОТ, обичам те!

Ама се свърши. Не че сега ни е зле, не. Ама е малко тъжно, не мислите ли? На мен ми е тъжно :(((((((((
И колкото и да искаме, по-трудно ще става. Още не знам дали ще се справя с този факт, защото да си призная никак не искам!!! То кой ли иска.
А пък когато започнете да се жените и да раждате...олелеле!

Та така.
Какво исках да кажа... Липсвате ми, обичам ви, мисля за вас, разглеждам старите снимки, слушам НАШИТЕ песни и чакам новите срещи!
До скоро :)))))

Някога, всяка година

Омръзна ли ви?
Писна ли ви да казвам, че съм щастлива?

Е, ето сега ми е трудно. Но пак се усмихвам :))))))))))))))
Защото има причини, защото докато съм способна да обичам - света, приятелите, семейството, красотата, добротата, надеждата...себе си ;) ще го правя!


Има някой наистина кофти и гадни моменти. Така ми е мизерно понякога...
Септември не е месец за харесване!

Голямате есенна депресия е тук. Не е само с мен така, убедена съм.
Дъждовно време, къси дни, отново работа и лекции, какво да си мълчим - отвратително е, а другото лято е толкова далеч...

За сметка на това пък са излезли такива страхотни филми (Гледайте гледайте гледаааайтеееее "Яж, моли се и обичай") + театрални постановки (4 стаи, 4 стаи, 4 стаииии!) и още и още. (Балет също, ако можете - Маша Илиева прави чудеса с децата си :)

Имахме си един концерт, който беше хубав благодарение на Енрике (не и на организацията обаче), нов треньор на националния отбор (че и добре изглежда - странно, че е немец), Бербатов във вихъра на силите си,  "симпатични задръствания" ,нови запознанства и 2ри курс започва. Сисонището стана на 18, взе си книжката ...и аз съм двойно радостна с нея!
Еми , това е :)

Искам да кажа на всеки един почти отчаял се човек - Ама недеййййййййййййййййййй! И Коледа идва! А парите не са условие за щастие. Добре, може би просто добър аргумент...
Имате ли къде да живеете? Имате ли какво да ядете? Имате ли приятели хора?! Вие сте БОГАТИ! (знаете го, ама защо ли го забравяте) ((Това и на себе си да го кажа))

 Та... хайде да се наслаждаваме на живота и да се учим да танцуваме под дъжда!

no more fairy tales

Не, тук не става дума за феминизъм. Нито пък романтизъм.

А за нас – жените, и нашите простички нужди.

Защо по дяволите ми е притрябвал мъж, който да отваря вратата на колата? Или пък да поднася червени рози, пали свещи и пуска класическа бавна музика, за да създаде нарочно любовна атмосфера?

Боже, това вече e изтъркано. Както са изтъркани и всички остарели „кавалерски” жестове.

Нали помни рождения ми ден, знае, кога сме се запознали и не е бил убийствено пиян на първите ни срещи? Аз мога и сама да си отворя вратата, не съм саката или парализирана, нали?

Вижте, не съм мъжкарана, нито пък самоуверена жена-вамп. Дори понякога много се лигавя. И обичам да ме закрилят. А още повече обичам да правя изненади.

Харесва ми милото държание. Но в граници.

Научих се, че има къде къде по-важни неща от една реплика или поднесена кутия с бонбони. Разбрах, че трябва да виждаме зад повърхността.

И наистина не мога да не се зачудя, когато чета и слушам мненията на други жени : „Къде изчезнаха тези мъже? Мечтая си за нежен кавалер... Искам до себе си истински джентълмен... Той трябва да е романтичен и мил, и добър, и забавен, и да показва любовта си всеки ден, и ...и ?!” РИЦАР? ПРИНЦ НА БЯЛ КОН?

Какво предпочитате : една чиния с основно ястие, което изглежда превъзходно, има апетитна заливка и добра аранжировка... и после, когато го опитате, ви се ще да притичате набързо до тоалетната? А още повече – изобщо не си заслужава префърцунената цена...

Или една спретната чинийка със съвсем нормална порция, която няма претенции да учавства в кулинарен фотоконкурс, но пък е толкова вкусна...че след това ви се иска да си поръчате още? Защото колкото и клиширано да звучи (във всяка една такава фраза има доза истина) – външният вид лъже.

Да, има изключения, но ако се надяваш и чакаш точно този мъж да се хвърли в обятията ти, съществува доста голяма вероятност...ами, така и да не го дочакаш.

Вместо да губиш това време, можеш да започнеш да живееш реалния си живот и да се радваш на стойностните неща.

Затова: Казвам твърдо НЕ на мъж, който отговаря на всички онези изкуствени изисквания на „кавалер”, обаче в действителност си е чист мъжкар, който е разбрал как може да погали нечие женско его и е схванал основните трикове на ухажването. Плюс - полага грижи за тялото си, само че не и за мозъка си. И после – бам: пак си сама, зарязана, изоставена, депресирана – и се чудиш: Къде сгреших? Защо?

Ами ако си в такова състояние – върни се назад и понамали малко високите изисквания за жестовете и обноските МУ и премини към фазата с искания – „да мога да разчитам на него, да е сериозен, да държи на мен и да уважава хората около себе си”.

Какво по-хубаво от мъж, който може да сготви нещо вкусно (дори и наборът му от ястия да е в ограничението – 7/8) , живее сам, но се сеща и за родителите си и говори с тях културно, отговорен е и никога няма да те остави сама,когато си в затруднение, може да пере,глади и чисти (дори да не му се налага) и ТЕ разбира?

Това е млади дами. Я се опитайте да си представите животът след 10 години с индивид от типа – перфектният романтик ? Дали ще ви „топлят” все още розите, отворените врати, подаденото сако и хващането на ръката? .... Да, сигурно.

Едно такова ... красиво и усмихнато

Едно такова... блаженство.
Много приятно и гъделичкащо те ;)

 Колко хубаво може да ти е?  Разбира се,че - колкото си го направиш. Естествено, понеже сме хора - оставяме другите да ни влияят, но в крайна сметка само от нас зависи с какви нагласи ще бъдем.

А аз сега си го правя страхотнооо! И ви го пожелавам и на вас такова.
Лято лято лято Лято Лято лято!!!

Мммммм с вкус на Елена! 

Ех, убедих се - да, че определено не ставам за сервитьорка! Вижте - барманка по-може. Само че защо ***** му имам склонността да се изгарям буквално през 1 час на кафе-машината, скарата, че дори и чешмата? Или да се удрям в масите, да събарям вилици, да чупя бутилки... та аз съм катастрофа! Пълна! 

Знам, че никога не съм била особено похватна, ама моля ви се... тези дни явно съм във вихъра си! И какво да се прави - с две-три синки (особено еднатаааа), няколко ухапвания от комари (еййй, не можах да им избягам), малко обгорено по ръцете и още няколко премеждия, животът на ханчето е хубав! Да се работи е забавно и понякога мнооого многоооо смешно! А колко е красиво! ... Няма да ви казвам колко! :P Елате да се убедите сами :)))))

Ммммм та сега чакам да минат следващите дни и да се запътваме към морето. Най-накрая. 
И моля моля моля - нека има ток и вода,и слънце, и ... :))))


Дам... пак се разприказвах. 
Ми то това е...



И хора, хора - искам да разсъждавам върху някой ултра-важен наболял проблем, ама просто не мога. Това слънце ми изпече мозъка и в момента ако ви кажа за какво си мисля - ще ви стане лошо! 

Мога да кажа само едно (или пък не?) - животът е хубав, семейството ми е прекрасно, обичам си приятелите, проблемите рано или късно се разрешават, нищо не е вечно, мога да бъда упорита, мога и да се старая... мога и да мързелувам, ама сега мога само да се усмихвам и усмихвам и така до безкрай...

P.S Разбира се, че ще се появи и някой тъмен облак на небосклона, но ... после пак ще има слънце.. и така нататък и така нататък! 

Stop!

Добре де, вижте какво : не понасям жълти обувки с оранжева рокля и кафеви аксесоари. И зелен грим. И розов лак за нокти.


Афхуриефурехфарфрекреаууу!!!


И изобщо много неща не понасям от чуждите гардероби. Аз и от своя де, та в този ред на мисли : Току що завършвам с подредбата му и искам да припадна. Дали ако организирам разпродажба с табела, която според мен трябва да гласи: О-Боже-Кой-Ти-Каза-Че-Това-Може-Да-Се-Носи?! мога да спечеля пари или по-добре направо да раздам тъжните грешки от миналото?


А между другото вчера прочетох статия в онлайн издание на момиче, което се оказа от моя факултет. В нея то говори за красивите жени, манекенките и силиконовите придобивки. По-скоро се опитва да ги иронизира. Обаче мнооого неуспешно и толкова некомпетентно. Да, всички знаем, че у нас си има изкривени разбирания за красиво, (2 тона грим, токчета минимум 10см ("Неее, аз съм висока 175"), два-три реда изкуствена коса, един флакон лак за нея и т.н.) въпреки че всички влизат в групи "Хубавата жена си е хубава и без грим" и "Аз съм за натуралните момичета без корекции"
И всички се въртим в този затворен кръг - завист-омраза-завист-оплюване-присмех... накрая всеки се подиграва на всеки.
Въпросната авторка явно е тръгнала от принципа - учи се по себе си, защото през цялото време имах чувството или че е неосъществена миска и много я е яд, или че описва себе си в бъдеще мечтано време. Или и двете. Но не я познавам, да е живо и здраво момичето и да успее с целите и плановете си, дано.
Само изключително тъпо е да кажеш, че след Жени Калканджиева нямаме успял модел. Е-хо! Ъъъ.. започни да четеш от тукhttp://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-01-30&article=311350 и при следващата статия - може да вмъкнеш поправка с повечко български имена.


Така-аа... няма да занимавам повече с дразненията си, а по-скоро искам да споделя една хубава хубава хууубава новина : Имам си подарък - няколко летни броя на VOGUE, единият от които даже ме беше страх да отворя. Но каква усмивка предизвикаха на лицето мии!!!



Благодаря ти Стеф, за приятната изненада.


Не че нещо, знам колко е тъпо да се радваш на списание, ама малко радости останаха..ха-ха.
И кажете му повърхностно, обаче не ме интересува, аз съм щастлива с тях и страниците им, и кориците, и рекламите даже.
В същото време съм щастлива и с други работи от сорта на - предстоящ пикник и палатки, както и времето, прекарано в Елена.
Усещате ли, че двата свята - този на VOGUE ,нежните платове, безкрайните сайтове с рокли, уникалните снимки на Anja Rubik и този на росата върху тревата, скитането из уханните полета, надебелялата ни котка и домашно приготвените курабийки са толкова толкова различни и далеч един от друг?
Аз ги нося в сърцето си с голямо удоволствие - и двата. Плюс още няколко :)
Заради което ще кажа - обичам си летния топ, който направихме и излезе 10лв, обичам си и няколкото наистина маркови (заслужаващи си цената) неща. И това е. А също - обичам и чалга (даже много се забавлявам на нея, просто не я взимам на серизно), обичам и хаус, а колко се кефя на Beyonce и Rihanna, да не говорим :)


Обаче няма да спра да се отвращавам от жълтите обувки и оранжевите дрехи! УУУуууу!!!


И по повод на реплика относно по-предния постинг от блога: Ако нашата действителност беше малко по-различна и хората предпочитаха неща, различни от Cosmopolitan & Glamour, Галена и Преслава, Син Сити и Час Пик, може би да.
Не ме разбирайте погрешно - аз ходя там, когато пожелая, защото така съм го поискала.
И август пак ще съм в Слънчев бряг, ето на! Но... ще бъда и другаде, хихихихи ..а там - таммм е вълшебство :)


С цялата си писанка до момента искам да кажа: Недейте да отричате нещо, само защото е поставено от другите в графа - комерс. Толкова е плитко да се разсъждава по начина : Аз трябва да съм различен от всички. Напук. 

Правете каквото ви е на душата!!!
Излизайте, с когото ви харесва, независимо дали е смотаняк и приятелките ви се смеят на обувките му.
Пийте текила и шотове без да ви бърка после ще има ли главоболие или не.
Облечете онази секси рокля, без значение колко струва.
И така... в духа на лятото!
Забравете за предразсъдъците!
Have Fun!




P.S Специално към Ивето - пожелавам ти едно незабравимо,уникално, прекрасно изкарване в Барселона. Приятен полет! (и на отиване и на връщане,/ да не вземеш да останеш там ей/;) :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Защо пък да?!

Лошо ми е от фалш. Повдига ми се от лъжи.
Отвратена съм от хората около себе си ...

Иска ми се да избягам.
И никой да не ми звъни. Никого да не чувам...

Защото не е редно да позволявам да ми влияете толкова на живота.
Защото не е редно вашите интриги да стават мой проблем.
Защото не е редно вие да си галите егото на мой гръб.

Искам да сте щастливи. За да спрете с този фарс. Искам да се радвате на живота си, за да спрете да обръщате внимание на чуждия.

Затова...

Бъдете щастливи!

Дните и нощите безкрайини...

След 3 дни или по-точно 3 нощи, наситени с толкова много емоции и моменти, които  несъмнено ще останат в историята, мога да кажа – свърши, но беше хубаво. Точно както всяко друго решение взето почти в последния момент, толкова импулсивно : July morning? -Не съм на работа тогава. –Аз имам изпит  чак на 7ми. -> И?!?!

Тръгвам!!!

В момента в главата ми са коктейлите с ром и гренадин, мартинито, уникалното мохито и ... разбира се – текилите, о и да не пропуснем цитронадата от диня, която без никакво алкохолно съдържание си е страхотна сама по себе си. И още, и още -  хорааааааааааа, страхотни сте : Дари, Ванеска,Сияна, Емо, Ками, Габи, Владо, Руслан, Слави и Велчо... (и още ама нали не си падам по запомнянето на имена). Е, запознах се с един човек, чието име запомних (така де – знаех е по-правилната дума, ха-ха) Калин.Точка. Усмивка.

Таааааааааа тадам тадам тудуф тудуф приключенията на Поли в Лалаленд отново са актуални :)

Не искам и не обичам всички да знаят всичко, та затова сега няма да разказвам, въпреки че някои моменти определено си заслужават.

Но пък има друго какво да се напише и това са няколко неща, за които се замислих през това време:

-Дали трябва да спра да говоря толкова много и първо да мисля преди това? Ех, ако сте със същия проблем – едва ли ще откриете приемливо решение, защото знаем си го : мноооооооого е трудно. Колкото и да искам преди да съм започнала да мисля и да броя – едно, две, три, четири, пет... думите вече са излезли и съм ръсила ли ръсила глупости. Хора, това е много лошо. Освен това - учете се да говорите правилно, ясто и отчетливо докато имате време. Защото мекият говор, неправилното Р и преплитането на всякакви думи  водят до..ами, мен. Хахахахаха!  Кофти е, исках да кажа.

-Друго нещо : Оставете връзките. Да, ама няма да стане.Те не се оставят ей така, а и са си дълга тема на разговори и размисли, и спорове, и дискусии. Ако можех да накарам г-ца Д.Ж да напише ръководство с правила,  сигурно вече щяхме да го издаваме,  с послание лично към мен.

То не че всеки човек не си е индивидуален, но нека говорииииииим. А не да си мълчим. Колко по-хубав щеше да е животът ми ако го правех това с лекота. Двете К-та : комуникация и компромиси.  Не, не ги владея, защото аз съм един  страхотен егоист, който понякога се вманиачава и губи всякакъв контрол.

Именно по повод на това, хората казват : двама души могат да живеят заедно и да се гледат всеки ден, а между тях да има огромни кратери (дупки, пропасти – както щете му кажете), а други могат да са в двата края на света, но да се разбират прекрасно. Не – и това е лъжа,защото връзката от разстояние не е връзка = ВРЪЗКА. Тя е връзка. Тя страда, че я няма близостта, страда, че няма нищо взаимно освен единия скайп и изобщо е равна на дълги интернет разговори с илюзията, че те представляват доброто разбирателство между двамата +  страхотното изкарване за кратко, когато се видят.  Аз избрах тази връзка, защото нямам нищо против по-горното и защото –  О, кой мъж ще изтърпя да виждам всеки ден (даже през ден е много)?!  Но я – стига съм ви разказвала. Стига сте знаели ;) хаха

Защо ще ме съдиш мен (много ми е интересно дали човекът,на когото говоря сега ще се познае), като си имаш сериозна приятелка, с която имате също толкова сериозни планове за бъдещето, а в същото време много добре знаеш ,че си я предал и че продължаваш  да го правиш. И защо й изневери с тази отвратителна грозна глупава невъзпитана *****?! 
Ако някой иска да ми обясни къде е логиката – да заповяда.

Аз да се върна на другите неща – и последното :  Къде остана детсвото?! Хлип Хлип... искам да играя на Стражари и апаши и на Ема-е-са-са, ако може и на Ръбчета, а няма да откажа и стария крив баскетболен кош в 2 през нощта. И екскурзионните с безкрайните преходи. И лагерите. И на реката. И в гората до нас. Оооо и как искам да крадем череши и праскови!!! И после да се прибера с 3438493483 драскотини от дърветата. Охххх искам искам искам!

То мине не мине и се сещам за всички хубави, красиви, романтични, прекрасни малки и големи младежки преживявания. А са толкова много. И толкова страхотни!

Обичам целия си живот до момента, невъзпитано го обичам!

Обаче по-хубавото е, че продължава да е красив. И дори в момента едни слънчогледи през стъклото  (еххх че бързо се скриха от погледа ми) продължават да го правят по-приятен.

Разбира се, че има повече проблеми. Но щом ги има, значи съответно има и начин да се справим с тях.

И тудуф тудуф тадам тадам папаф дните продължават, нощите се увеличават.

Посрещнахме Джулаяяяяя (йееес йес йес йес йес йес йес йес много сме добри ей)!

Не отидох нито веднъж по светло на плаж (имам предвид да се пека, но м*мка му на шоколадовия тен), като се замисля дните ги проспахме най-безсрамно.

Пих и ядох толкова, че сега изпитвам неописуем страх да ида до фитнеса и да стъпя на кантара (пфу, толкова труд за нищо отново).

Нагледах се на красиви хора, наслушах се на яка музика, успокоих си изтормозеното съзнание, напълних си душичката със светлина и се усмихвах страшно мноооого.

Кучето на Слави е куче-мечта, въпреки че зъбите му все още ме плашат като си ги представя насочени към дясната ми ръка..

И Баш Баш Бааааш бар е уникалното място, заради което бих си хванала багажа и заминала да живея там за лятото.  И ако Калин В. продължава да ходи там редовно... съвсем! Хахаха – тук се шегувах де...

P.S Един хамак, мирис на море, слънце в очите, вятър в косите, студено мохито и добри приятели – повече от щастие!

Никой да не ми разказва как е пръснал 500лв в Sin City! И никой да не споменава каква кола е карал през лятото на Слънчев бряг! Да не чувам за изпипан стегнат привлекателен мъж с пура в ръка и пари за к*рви в другата!

Това не са: приятно място, средство за превоз (колко гори тази кола градско и как я караш през дупките?!) и мъж, ама мъж.

Да и аз се радвам на пари. Но знам точно за какво ще ги използвам и колко хора ще направя щастливи заедно с мен. 

Бъдете слънчеви и мислете повече за малките моменти отлкото за големите планове и мащабното прахосване на средства и време...

Законите във връзките или Правилата над чувствата?!

И навън вали. И тук вали. Ангелите може би плачат ...

А снощи бе у-ж-а-с-н-о. Може и да се прибрах мокра, но пък имах придобивка – рози. Красиви почти бели рози. Ето ги – стоят срещу мен, носещи ми спокойствие и красота. Колко е жалко, че след няколко дни ще умрат...
Гледайки ги и усещайки миризмата на дъжд от терасата, започвам да мисля за времето : Бури, жега, мъгла, ветрове – а какво е времето между нас? Наистина ли важат изградените правила?
На работа всеки знае – трябва да пристигаш навреме, длъжен си да свършиш задачите си в срок, нужно е да си лоялен, има си работно облекло и етикети в екипа.
Но и при връзките ли е така?
Дали не прекаляваме с думичката ТРЯБВА?
Трябва ли да ме вземеш от нас или да си хвана такси? Трябва ли да те държа за ръка навън? Трябва ли да се чуваме всеки ден? Трябва ли да ти казвам, когато излизам с приятелки? Трябва ли да търсим переспективи? Трябва ли да плануваме следващата половин година?

Трябва ли? Трябва ли? Трябва ли?

?!?!?!?!?!??!?!?
Нали бяхме Аз и Ти, просто ние?
Какви са тези правила? По принцип би трябвало сега да ми се обади? Следва да си поделим сметката? Длъжен е да ме запознае с техните! Нужно е това и това и онова... Дали защото така са ни учили или сме придобили тези изградени стереотипи , ние ги прилагаме във отношенията си? Навсякъде? А какво стана с нашата връзка? Не трябва ли да се държим така, както го чувстваме?
Пусти бариери! Скапани принципи!
Аз не съм себе си. Аз не се чувствам комфортно.Аз не мога да смея свободно. Вместо това ме караш да треперя. Да съм нервна. Това така ли би трябвало да е? Ами сега?!
А искам да бъда спокойна. Искам да слушам сърцето си. Искам да се усмихвам естествено.

По дяволите това е изкуствено!
Сега бих казала мразя, но самата дума ме отвращава, така че ще избера друга : „Не харесвам”. Не харесвам двойки, който излизат и отиват във възможно най-клюкарското кафе на града, поръчват си каквото е модерно за сезона , след това си правят две-три-четири...петдесет снимки как се целуват и гушкат и после една обиколка с колата на целия град, да не би някой да пропусне да ни види.
Изобщо не е романтично. Е, ако са влюбени и така се чувстват добре... кой пък има право да ги заклеймява? Всеки може да избере да е смешен. ;)

Ами извинете, но това е философията ми: ПРОТИВ на всякакви глупости като започнем със Св. Валентин и сърца сърца сърца, любов, любов, любов. А какво ако получа шоколадово сърце по средата на есента? Или картичка в началото на зимата?

И сещате ли се после голямата трагедия ако направим нещо против установените правила, как целия сват започва : О, значи са се скарали.. Абе те, не скъсаха ли?

Хахахахахахаха :)

А помните ли Кари, която напусна работата си и отиде в Париж с руснака? Не че имаше переспектива. Да, де ..сериал е. И вече се изчерпа, но съжалявам – обичам всичките му сезони и особено първия филм.
Добре, ами не сте ли правили нищо против правилата? Няма да повярвам.
Добре, сега ще го кажа, може да е от факта, че съм на 5 аулина и цял ден лежа и лежа и лежа..и ям бисквити, но нещо ми разбърка мозъка и без конкретен повод се ядосах на глупавите правила. Е, глупави са, защото от тях ме е боляла главата не един път, а да не говорим (все пак съм жена) колко милиони мозъчни клетки унищожих мислейки и пресмятайки хиляди пъти – ами сега това, ох май не трябваше това... бла бла бла.

Не ме разбирайте погрешно – аз много обичам да обичам. И обичам сърца, шоколад, романтика, камина и бяло вино, разходка по залез, закуска в леглото, глезотии след изморителен ден, почивка на невероятно красиво място, домашно приготвена вечеря и т.н. и т.н. Но когато ги чувстваме и искаме, а не защото трябва! Много е тъпо това ТРЯБВА! Длъжни ли сме да празнуваме годишнина? А, ако реша да я празнуваме по съвсем друго време на годината? Длъжни ли сме да правим каквото се очаква? Не,не, не животът (предупреждение – клише) е твърде кратък, за да вървим по правилата,  пренебрегвайки себе си.


Сега ще спра, защото съм на границата да започна да пиша още - и то глупости.
Така че... приятна вечер. И помиришете навън – времето може да не става за басейн, но е прекрасно за една разходка след утихналата буря.  


P.S : Без правила!

И любимият сонет...

Шекспир
Сонет № 130
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

Велики слова на Велик човек

"Though still in bed, my thoughts go out to you, my Immortal Beloved, now and then joyfully, then sadly, waiting to learn whether or not fate will hear us ...

Yes, I am resolved to wander so long away from you until I can fly to your arms and say that I am really at home with you, and can send my soul enwrapped in you into the land of spirits ...

No one else can ever possess my heart - never - never - Oh God, why must one be parted from one whom one so loves ... Your love makes me at once the happiest and the unhappiest of men ...

My angel, I have just been told that the mailcoach goes every day - therefore I must close at once so that you may receive the letter at once ...

Be calm - love me - today - yesterday - what tearful longings for you - you - you - my life - my all - farewell. Oh continue to love me - never misjudge the most faithful heart of your beloved.

Ever thine,

Ever mine,

Ever ours."

The Immortal Beloved Letters, Ludwig van Beethoven

Е, как да не ти стане мъчно, четейки това...?

Скъпа, докато слънцето не спре да изгрява и залязва, животът продължава

Общо взето имах много планове - как ще ви разкажа за Рим , как ще ви покажа пролетните седмици в София, как ще си припомним малко стара история и много нова драма и как ще ви прочета няколко безизвестни, но уникални стихотворения. И други планове имах, но както за пореден път се убеждавам плановете не са никак хубаво нещо, освен ако не си сигурен, че можеш да ги осъществиш и на практика, освен в мозъка си. Другото са мечти.

После се оказа така, че на мен нищо не ми се случва. Аз почти нищо не правя. И ами.. скучно си е.


И може да изглежда, че пак съм се разлигавила, пак лежа в облаците без сериозно намерение да слизам от тях и пак пак пак главата ми не само е с розови мисли, но и излъчва една искряща блещукаща светлина - с розов отенък, разбира се!
Ами може и така да е. Какво като нямам ни най-малко желание да напиша нещо сериозно и леко тъжно... или по-скоро да го напиша и да го покажа на някой. Е, всъщност съществуват и такива страници из моите листи. Но какъв е смисълът да натоварваш останалите със сериозности? Все едно си нямат техните собствени? И като цяло - освен няколко души, които заслужават - защо по дяволите светът трябва да научава за живота ми? Той вече взима достатъчно от него всеки ден.
Казвам ви, ще си махна снимките от facebook, ще скрия всичко и ще ви оставя само да си контактувате с мен там,когато контактът е нужен и не може да се осъществи по друг начин. Без клюки, без фалш, без идиотски ултра-гигантски глупости!
Не че мога, не че това ще стане, ама понякога много ми се иска.

И подканвам всички да си помислят, какво ще се случи ако затрият скъпата социална мрежа? Имате ли телефоните на хората, с които искате да си общувате? Знаете ли рождените дни на приятелите си? Хайде без да се лъжем.
И да, аз като едно страшно активно същество именно там, едва ли ще се откажа от удоволствието facebook, защото разбирате ли ми е супер приятно да гледам снимки от приключенията на приятелите ми, да се смея на глупостите на други и да си запълвам огромна част от музикалния плейлист благодарение на чуждите постинги.Освен това обичам когато открия нещо,което ме радва да го споделя, за му се радвате и вие.
А съм убедена и го знам, че дори тези, които презират facebook, всъщност пък точно най-не могат без него.
Просто си осигурете живот извън този свят. Защото такъв има и гаранция, че е по-хубав, е да ама за какво да ходиш някъде ако не кажеш на всички 359 "познати"? ... Защото така искам и това ме прави щастлив без значение дали ще си получа 20те коментара под снимките после! Това е отговорът.
И дали не можем вместо да си теглим цитати от 1,2,3,4,5 сериала и после още толкова китайски, индийски и дрън дрън пословици и мъдрости ( а и без това никой не слага това,което му се е паднало от 1вия път) - да седнем и да прочетем страхотната нова книга, която е излязла (не, не, не Хорхе Букай (не че не е хубава,де - напротив) )
Противоречивости.

Не че мога, не че това ще стане, ама понякога много ми се иска...

Стига за това. Не стана ли прекалено дълго пост-че за четене? Ами няма значение, аз имам още малко да си попиша.

Искам да ви кажа колко много не ме интересува как да си направя устните да изглеждат визуално по-големи и как да си сложа руж на точното място, за да може като ме огрее слънцето да съм е-га-ти мацката с перфектно лице.
Или пък да си опъна косата като на едно животно, за което се сетих току що, но няма да го спомена. За да е тя перфектна. Ама аз не си я обичам такава. Даже като стана ми е най-хубаво да изляза без да съм я бутнала тази коса :))))
Да, има термини или както там им казват хората в модните коафьорски среди : грижа и прилежност относно външния вид. Ама моля ви се.. грижа ли е да станеш 2 часа по-рано и да започнеш да тушираш всяка пъпка, защото бога ми иначе никой няма да те погледне, а камо ли да говори с теб?! ?!?!!?

Сега ще споделя още нещо - след 15 минути излизам и ще си обуя равните обувки, няма да си сложа дори спирала, просто ще се усмихна и ще се наслаждавам на хубавия слънчев следобед (е, очилата май ще ги взема, защото усещам, че посещенията при очната са започнали да зачестяват...)



Хубав ден и извинете за досадата, но сами си избрахте да четете!
:)

Нека да е лято...

Искам да е лято .. до последен дъх!

Да лежа в тревата и да се взирам в красивото небе докато се стъмни и там се появят звезди. И да си запалим огън, да гледаме до късно игривите му пламъчета. Да заспим пак на поляната, в красивото диво. Да ни хапят комарите и да не ни бърка. Така ми липсват планините, хижите, дори летните бури ..когато сме заедно!!!

Топло и зелено...само да е лято!

Искам и безкрайните утрини в Елена, ароматните поляни и ... язовира :) Малките тихи улички, румоленето на реката, красивото небе. И после да избягаме и да не се приберем до полунощ, радостни, че не са ни хванали, нали така пате ;))))))

Искам да е лято .. милиони дни!

И морето, да морето!!!
Искам, искам, искам... го! Чайки, пясък, сладолед, жежко слънце, музика и ние .. е, може и карти, добре де..един белот :P :))) Дори и да сме си забравили зарядните, без телефон е два пъти по-хубаво! Да се събудим и да видим,че сме заспали на плажа.. И да се прибираме с изгрева! Нали така, момичета ;)


Нека..нека!

Времето да спре. И всички спомени в един. С теб :)

Сандалите, шапката, очилата, хавлията, раницата, настроението, усмивката, вятърът в косите ..и тръгваме :))) Ех... безгрижие

И да не забравя... Честит празник мое детство! Вече те няма, но аз те помня, аз те усещам все така близо, така близо, че сякаш още си в мен :)
И искам да е така до края!

Липсват ми безброй неща, обаче хората, с които ги свързвам (предимно, защото съществуват и неблагодарници) още ги има .. и знаем какво значи това - може пак и по-добре :)))))))))))
А и има и нови приятели, които ме правят още по-щастлива, така че.. животът е хубав и аз ще му се усмихвам! :)

истина...

Истината казваш ли,
когато тя ще нарани?
Да бъдем честни можем ли,
със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,
че билa съм лъгана със нежни думи.
Аз грешка мога да простя,
лъжата ще е помежду ни.

и още нещо

За всеки, който иска да се чувства поздравен :



Днес е 8ми април. И имам приятели рожденици, за тях пък нека е съвсем специален поздрав :)))

Нищо ново по пътеките

Наскоро се запознах с едно момиче. Излизахме в обща компания няколко пъти и трябва да ви кажа - бях изумена от факта : На профила си във facebook изглеждаше толкова приятна, самоуверена, готина, с добро самочувствие и вид иии... дотук. На живо тази млада дама е едно бездомно кутре, което се нуждае от постоянни комплименти, от окуражителни мъжки погледи и поне няколко питиета за отпускане.
Кога се случи това?
Да, то всеки изменя по нещо в нета, ама пък...
Какво стана с хората - такива, каквито искаш да ги познаваш?
Къде отидохте готини момичета? Какви са тези ултра лъскави снимки, този фалш, тази обвивка?

Определено не е сега моментът, да се оплаквам от безкрайните глупости на facebook - ферми, аквариуми, куизове и анкети, хороскопи и късмети, гаджета, целувки , прегръдки, сърца, цветя, тамагочита ...блах?!

И пак да се върна на темата.
Обяснимо си е. Да се направиш на това, което ти се иска да си. Да пробваш да изглеждаш така. И постепенно да заживееш в този свят.

Само следващия път внимавай и се опитай и на живо да го пресъздадеш. Е, знам, че е трудно, ама ти си "яка мацка" и ще се справиш, нали...

високо в небето

Случи се така, че трябваше да преброя колко пъти съм летяла. Оказа се, че за последните две години полетите ми са около 7. Май дори не съм сигурна.

Помня какъв страх си беше (абе то още е) при излитането първия път. Хахаха ... с баба при това! Е, поне се успокоявах, че и нея я е страх.
И така пътуването си беше страхотно, дори успях да поспя. И така досега. Все спя..то аз и във влака си спя. И по дискотеките. И на лекции (предимно)

В разговора си този ден щях да кажа "Боже никъде не съм ходила!" Хората обикалят, а аз... Какво аз?
Англия, Германия, Австрия,Италия, Швейцария и някои по-малки държави малко ли са? Ах ти Поля, егоист такъв!

Ама искам и още и още...

И затова тогава си пожелах - Нека има тройно повече такива пътувания за в бъдеще.
И да съм на тях с хората, които обичам.. а пък те си знаят кои са. :)

Хайдееее! Мечти за слънчева *******, красив *****, прекрасна ****** и така нататък! :)

Ще бъде слънчево

Добър ден жители на планетата Земя!
Щастливи ли сте?
Не. Защо не?

Ааа... не можеш да си намериш скъпоценната рокля; изгубила си си кучето; мъжът ти ти изневерява; приятелката ти е по-красива от теб; майка ти все още ти дава скептични съвети и държи ти да ги спазваш; не можеш да отслабнеш; апартаменът отново е мръсен и те мързи да го изчистиш???
Ами огледайте се - тези проблеми ги имаме всички. Ама има какво да я дете и покрив, под който да спите, нали?!!!

На мен ми писна всяка сутрин минимум две просякини да ме молят "Хайде бе моме само 20 стотинки, жива и здрава да си, хайде да нахраня детенцето, дай ми!"
Но не е сега момента да разисквам дали тези жени трябва да работят или пък - защо по дяволите държавата не оправи положението с такива като тях? Хахаха .. е това вече ще е като да вярвам,че мен ме е донесъл щъркелът. Ами да - абсурдно си е. Оксиморонче.

Сега да разберем ли защо сме винаги недоволни?
Готови ли сте да чуете отговора.. или вече се досещате?
Така..
Да.
Сега.
ЗАЩОТО СМЕ ЖЕНИ. Какво сложно има? Така сме устроени, такива нужди имаме.

Някой успяват и да го превъзмогнат, да , понякога. Tова са така наречените супержени.
На тях не им пука, когато са сами и дори се възползват от това. Не им пука и когато не им се обадят след първа среща. Те могат да готвят добре, подредени са, имат перфектни нокти и коса, добре поддържано стегнато тяло и са самостоятелни. Имат много приятели и куп обожатели.



Да........ бе!!!
И ти ли така си помисли?
Абе няма как да е възможно.. не не и не.
Ама имам известни опасения.
Както и да е. Не ми се занимава с тях, предпочитам си се разсеяна, с нацъфтелите
краища, хлипаща през ден, че приятелят ми ми липсва, нервна преди нещо важно и
вечно успиваща се. "Така е Поли, случва се. Животът е такъв" би казала майка ми.

Сега съм изморена отново, възнамерявам да поспя и да сънувам нещо много приятно, така че прекъсвам разсъжденията си за известно време.


Не обичам черновите, ама какво да се прави...те са си важни.

epic fail

Няма такова нещо като голяма любов. Няма такава измислица като сродни души. Всичко е въпрос на безброй компромиси и разговори. ОБЩУВАНЕ. Ей тази думичка е ключът.
Не сме ли ние едни големи пиявици? Вкопчваме се във всеки и всичко, изсмукваме това, което ни е нужно от всяка ситуация.
Явно е човешко.

УЖАСНО СЪМ РАЗСТРОЕНА В МОМЕНТА.



Не искам да мисля за нищо, не искам да виждам никого, не искам да говоря.
Искам утре като се събудя и да не познавам 40% от хората в живота ми. И искам последните ми 3 години да имаха различно стечение на обстоятелствата. Бих била радостна, ако можеше да не изпитвам много от чувствата, които изпитвам.
Да,да,да ... "Не съжалявам за нищо от миналото.." Друг път! Толкова ме е яд сега!
Утре ще съм друга. Вдругиден още повече. И не искам да се познавам. И не искам да знам коя ще бъда. Искам само да съм достатъчна. За това, за което трябва.

Може би е дошъл моментът. Точка на пресичане. Самота.



Във всички песни пеят - не искам да съм сама, не ме оставяй сам, липсваш ми, трябваш ми, не мога без теб ... юхуу, хайде всички на хорото!
Всички реклами ни казват - "Мерси че има тееб" "Навсякъде. По всяко време. С любим номер" "За вашите близки - застраховка живот" "Уникален чаромат ( и как мама и тате се влюбиха) "За по-вкусен и щастлив старт на деня" "Маги бульони за цялото семейство" И бла бла бла...

Ще се изхвърля в коша за боклук, казвам ви. Не се понасям. Не се понасям такава. Как може да има хора, които да предизвикват това ми състояние?! По пътя на логиката не би ли трябвало да се отдалеча от тях?

Е, това вече би ме направило най-голямата неблагодарница.

Да...и аз така си помислих.

ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В СПОКОЙСТВИЕ! НАИСТИНА ГО ИСКАМ. КАК ДА ГО КАЖА ПО ДРУГ НАЧИН?!

ПИСНА МИ ...

Добро утро, Добър ден, Добър вечер и Лека нощ!

Здравей свят!

Чао свят!

Хейййй, как си отдавна не сме се срещали!
Какво се случва при теб?

О, при мен е почти същото както преди. Още съм отвеяна, вярвам в полу-небивалици, разхвърлям постоянно, разсеяна съм често, гриза си ноктите, 'губя' си телефона, търся една блуза близо 2 часа, а след това я намирам на най-обичайното място, режа си храната на милион малки парченца, за да ми е по-вкусно докато ям, радвам се на слънцето сутрин, ям по много и по всяко време, снимам наоколо и заблуждавам с усмивки. И съм невъобразимо влюбена. Как в кого? В теб свят!

:) :) :)

Сега заблудих ли те?

Днес имах прекрасен обяд и невероятна сутрин. А вчера много мила и топла вечер. Е, то с такива хора... как няма.
Замислих се (като стана дума за хора и емоции) - кога се увлякох за първи път: Дали беше руснакът Кирил или едно момче, което видях през лятото на 99та? Или май не. По-скоро беше на 23.01.1990та!
Е, нямам спомени, та то беше тооооолкова отдавна. Ама знам, че съм имала много симпатичен рев. Тогава именно съм се влюбила - в новия си живот. И до днес поддържам тази любов. Или поне се старая. Надявам се, че успявам.
Да се върна в настоящето. Искам да кажа толкова много неща, искам да усетя толкова много емоции... Искам и искам и искам. А нищо не правя. Имам едно такова смачкано топче в стомаха, едно.. чувство на безцелност, неудовлетворение. И се чудя какво да го правя? Дали да го заровя още по-дълбоко или да го изхвърля през прозореца? Какво се предприема в ситуации на объркване?
Всъщност имам друга мисъл : Ами ако просто животът си ми е наред, всичко е прекрасно, а аз отново имам нужда да намеря драма? И както с всяко подобно нещо - успявам? Някой да ме удари по главата, моля!


Ето направих го. Ускубах се! И съм тук..обратно. Дали пък лудостта ми не е преминала в нова, по-висша фаза? Еееедва ли :D

Исках да разказвам приказки, да шепна стихове, да пея тихо. Но и трите не ги умея. А и почти постоянно си мънкам под носа. Ужас, ужас!
Затова сега си избрах да пиша глупости, да убивам време (по-скоро замествам) и да се схващам.

Та...за какво говорех. А да.
Идва ред на следващия въпрос: Кога за първи път излъгах? Мисля, че бях на 4 и скришом изядох 2 бухтички повече на закуска. Майка ми се скара, баба се зарадва, че се храня ... Ех какви времена бяха!
После пък излъгах,че съм си написала домашното , а не бях.. и така нататък. Е , недейте да криете - знам, че и вие сте лъгали. Аз снощи излъгах отново, защото казах, че ще си легна в 11, а го направих в 2.
Това ми напомня за един огроооомен проблем - събуждането. Мистър Будилник и Госпожица Аларма, които така безцеремонно пропускам всяка сутрин. Какво не ми е наред, защо на 2 метра от мен може да свири най-свирепата рок банда, а аз пак да лигавя възглавницата и най-спокойно да спя?! Още съм в издирване на ефикасното средство за събуждане. Не знам докога така...



Хей! Забравих,че си тук. Сама ли си говорех?
Радвам се, че се видяхме въпреки това.
И имам едно пожелание - помни ме.

О, аз ли? Аз не помня, затова си записвам. Ще те запиша.
Но после може би тефтерът ми ще свърши (рано или късно) и ще го изхвърля. И теб ще изхвърля.
Но спокойно - ще имам нов тефтер с нови записки вътре. Постарай се да те има и в него. От теб зависи!

Пази ме

Здравей!
Помниш ли онези крехки мечти, невероятните случки за случване, безкрайните пакости, щурите дни? Мирисът на лято, старият орех, тихата река, солените банички и сладките пасти...И ти. Изминаха 14 години без теб. Образът ти вече е избледнял, вероятно.
Все още помня как майка ме прибра от детската градина. Мълчаливо.
Може би не разбирах. Може би и сега не разбирам.
Само усещам времето... минава. Но знам, че си бил прекрасен човек.

Където и да си. Пази ме... пази се.

Едно такова.. когато, където, защото

София не е лош град. Ако знаеш къде да ходиш и как да предприемаш правилните действия. Аз не претендирам, че го правя. Даже напротив.

Аз съм едно почти загубено в нищото същество, но поне го осъзнавам.

Снощи бях на театър. Хареса ми.
"Краят на играта"
Е, като изключим горкото плюшено куче, всичко беше хубаво. Но не и количеството на публиката. Качеството й обаче беше добро.
Свърши. Навън беше топло.. защо ли не отидох на кънки? Много съм смотана. Ами такава съм си.

И пак някакви задачи не са свършени, пак има за какво да се изнервям, пак чувствам липса на пълноценност.
Дупка. Паднах в нея. Не защото исках. Ама явно каквото и да го е искало, то стана.
Anyway

Сега си говоря .. ту сама, ту със Стефан.

Polly: kakvo da ti kaja... bezvremie
: ?
Polly: napadnalo me e
: e kak taka be skupa
Polly: ami v dupka sym
Polly: nali znaesh
Polly: artisti4na dupka
Polly: mislovna dupka
: imash dupka
: samo dupki sa ti v glavata
Polly: a ti si ujasen!
: taka li
Polly: tq cqlata mi glava e dupka
: ti pak si strahotna

Е, ама съм страхотна, нали :)

Та сега искам да си помисля мълчаливо.

Бих могла да обобщя последната седмица в много излизания, но и много загубено време..в няколко грешки и две-три хубави новини, в безсмислени изказвания и една зараждаща се любов. Всъщност тя вече се е родила.
Дари!
Ей колко е хубаво да има и такива същества. Да си пиете виното и винаги да съжалявате (прекалено късно), че не сте взели още една бутилка. Да се смеете на някакви глупости..ама глупоООоости. Да си разказвате истории за козите на село и как сте крали череши (да, една шепа кражба ли е) хаха :) И .. да си мълчите заедно. И да си помагате (особено по време на сесия) И още .. и още :) О, Да! И да те събуди в 8 сутринта с бруталната нова чалга,а после цял ден с неистови усилия да се мъчиш да си я избиеш тази песен от главата. Неуспешно.

Значи вече знаете, че съм влюбена?
Аз никога не съм спирала да бъда :)

Сега искам да кажа и :
Елица много ми липсва и нямам търпение да ида при нея! За жалост b-day партито й ще мине без мен (хлип хлип). Но.. и моето време ще дойде. А и лятото какви й ги мисляяя :)))
Силвия върши глупости без мен, за което не знам как ще й простя! Но нея ще я видя съвсееем скоро :) Тя е най-непокорното човече, което познавам. И въпреки че е разхвърляна, разсеяна, твърде емоционална, разглезена, инатлива и цупла АЗ Я ОБИЧАМ!
И няма равни на нашите вечери (особено когато сме само само само дветеее) хахах

Цура (леле, май Цветелина се каваше) (п.п Дано не го чете това) живее на 5 мин. от мен, обаче и двете сме много смотани, за да се видим за повече от един път на две седмици. Нея я признавам за най-добрият слушател на всички времена. Мисля,че трябва да й се извиня, но няма да го направя,защото знам, че й е много приятно да слуша оплакванията ми..да, сигурно :) Най-добрият подарък за рождения й ден би бил посещение в шоколадов цех без ограничения :))))

Креми ми липсва също. И много си я гушкам (мислено в момента) Когато човек е отчаян, това е момичето, което може да му върне надеждата. Ей, откъде я взимаш тази положителност не знам! Обаче действа. Понякога й се чудя, как успява с всичко. И е сериозна,организирана... Ще стане перфектна съпруга :) Ради, пази си я! :)))

Патето ми е много скъп член от семейството, с когото обаче пътеките ни се разминаха. Малко тъжно.
Но се радвам, защото знам,че сега е щастлива. И си я чувам често. И виждам. И изобщо сякаш не сме се разделяли.. Тя си е тук, в сърцето ми :) ОБИЧАМ ТЕ патее Роси :)

Мими, Ива, Дел и Проли са страхотни, казах ли го? Пожелах си на рождения ден като духах свещичките да заживеем заедно. Ако може.

Има още поне 10 същества от женски род, които ценя изключително много. Те си знаят. И аз си знам. И нямам търпение да ги видя :)

Е, запознах ли ви с моите безценни? А :)

Сега да се върнем на дупката. Тя беше създадена от телефони, интернет мрежи, хартия и думи.
Без числа.

Мисля, че съм се измъкнала, ама не съм. Само обикалям вътре в нея. В кръг. Някакво гадно е на моменти.
Но щом се чувствам добре след това, значи няма проблем, нали?

Да бе. Сигурно...

Исках да помисля. Не го направих.

Чакам пролетта, чакам я с такова нетърпение!
И Рим, о да..РИМ!




...
Ще пиша след малко.