понеделник, 31 май 2010 г.

Нека да е лято...



Искам да е лято .. до последен дъх!

Да лежа в тревата и да се взирам в красивото небе докато се стъмни и там се появят звезди. И да си запалим огън, да гледаме до късно игривите му пламъчета. Да заспим пак на поляната, в красивото диво. Да ни хапят комарите и да не ни бърка. Така ми липсват планините, хижите, дори летните бури ..когато сме заедно!!!


Топло и зелено...само да е лято!

Искам и безкрайните утрини в Елена, ароматните поляни и ... язовира :) Малките тихи улички, румоленето на реката, красивото небе. И после да избягаме и да не се приберем до полунощ, радостни, че не са ни хванали, нали така пате ;))))))


Искам да е лято .. милиони дни!

И морето, да морето!!!
Искам, искам, искам... го! Чайки, пясък, сладолед, жежко слънце, музика и ние .. е, може и карти, добре де..един белот :P :))) Дори и да сме си забравили зарядните, без телефон е два пъти по-хубаво! Да се събудим и да видим,че сме заспали на плажа.. И да се прибираме с изгрева! Нали така, момичета ;)



Нека..нека!

Времето да спре. И всички спомени в един. С теб :)


Сандалите, шапката, очилата, хавлията, раницата, настроението, усмивката, вятърът в косите ..и тръгваме :))) Ех... безгрижие

И да не забравя... Честит празник мое детство! Вече те няма, но аз те помня, аз те усещам все така близо, така близо, че сякаш още си в мен :)
И искам да е така до края!

Липсват ми безброй неща, обаче хората, с които ги свързвам (предимно, защото съществуват и неблагодарници) още ги има .. и знаем какво значи това - може пак и по-добре :)))))))))))
А и има и нови приятели, които ме правят още по-щастлива, така че.. животът е хубав и аз ще му се усмихвам! :)


събота, 22 май 2010 г.

истина...










Истината казваш ли,
когато тя ще нарани?
Да бъдем честни можем ли,
със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,
че билa съм лъгана със нежни думи.
Аз грешка мога да простя,
лъжата ще е помежду ни.