вторник, 24 април 2012 г.

за добро утро и за лека нощ

Понякога да спя с Vogue в леглото действа вдъхновяващо. Нощем сънувам хубави работи.

Жалко, че сутрин не ги помня.

Когато очите ми погълват толкова много неща ежедневно, е някак нормално да ме болят. Всъщност напоследък, освен тези болки прибавям и главоболието, както и една непрекъсната смяна на настроенията. Надявам се да е някаква пролетна треска.

И като говорим за пролет, успях да прихвана и странна алергия.. още се мъча да установя към какво е.

Днес прекарах близо 3 часа бродейки по магазини. Измежду хилядите изкуствени платове успях да потъна толкова дълбоко и все пак да си харесам няколко неща, които бих прекроила и после - да, бих носила. И една шивашка машина би била от полза също.

И така: официално е, заменям желанието за фотоапарат с такова за шевна машина.

Странното беше, че докато си почивах забелязах една, две, три, четири, пет (отварям скоба -о боже - двойка, че и дете| затварям скоба) жени, които изглеждаха добре. Особено едната с червената рокля със син кант и симпатичните обувки в същите цветове. Плюс брошката.
Докато се прибирах слушах Дивна, а момчето на съседната седалка обясняваше по телефона, че утре ще ходи да гледа Аве, след като миналата седмица Чужденецът му бил допаднал. Оле! За българското!

Колкото и да се хулим, добри или лоши... или пък посредствени, все пак сме едно цяло. И правим България. Не пречи да се подкрепяме, ей така от време на време.

Чудни са ми хората днес. (Искаше ми се да познавам и хората от преди 90 години, ама уви)
Дразнещи, смешни, глуповати - навсякъде. Но са толкова забавни. Не може само хубаво, трябва и малко лошо. За разнообразие, за баланс. И по тази причина във фейсбук държа какви ли не чудати хорица. Ако взема, че ги изтрия, една малка частица от смеха ми на ден ще си замине с тях. Не искам така.
И пак... да има баланс.
Сигурно, ако сме заобиколени само с изключително умни, надарени, иновативни и творчески личности, в един момент или ще ни доскучае, или ще полудеем. Не съм сигурна.

А във връзките казват, най-опасно било спокойствието. Склонна съм да се съглася.
Защото така нищо не се случва. Защото карайки се, хората могат да изглаждат характери. Защото все пак, градация трябва да има. Дано за добро.
Какво по-скучно от два перфектно допълващи се характера? Една монотонност... безкрайна

Лека нощ.

Отивам да споря със себе си.

сряда, 11 април 2012 г.

love u, panda












Целувчица и честит личен празник :))

лалетата в градината

и други малки прекрасности около мен в последните дни.

Не знам как, не знам защо, но хубавите неща се случват постоянно.
Или дори да има лоши, те изчезват бързо.

Гледайки нагоре постоянно виждам лъвчета, докато в Париж се рееха ангели. Явно лъвчетата от герба на страната са се промъкнали навсякъде по сградите. Разходете се и огледайте. Особено в центъра.

В моя град бих сложила цветя, не само защото са красиви, ами и  защото ухаят на рай.

Хайде да те отвлека, какво ще кажеш?
Планирам слънце и вятър, вода и полета, череши и ягоди....
И още милион лалета, в градината и извън нея.

Тя ще ти каже – Не се излагай, не прави глупости.
Аз не виждам нищо нередно тук.
Това е свобода.

Тук и там, днес и утре, под завивките, и с шарените чорапки, ще те гъделичкам докато не се ядосаш.
След месец.

Мисля, че това, което повтарят – малките неща те правят щастлив
... не винаги е истина.

Нужна е любов, много любов, големи порции любов, непретеглим грамаж любов.
Към тем, към мен, към нас, към хората, към лалетата, боровинките, черешите, пеперудите и водните кончета.
И уважение.

Липстата му ви прави абсолютни идиоти.

Не че нещо, аз нямам проблем с това.
Вече две години търпя да ми крадат изречения, мисли, идеи и прочие.
Разбирам неща, които може и да са верни за мен, само че в някой предишен живот. Защото в този определено не са се случвали.
И не контактувам с по-горе споменатите ...идиоти. Това ме прави щастлива.

Доволна съм, че след ден ще се прибера и ще ме посрещнат най-лъчезарните усмивки и най-искрените сърца. Нямам търпение.
Да обичам


Да, забравям разни неща. Пропускам уговорки. Закъснявам. Сигурно не съм сериозна.

Разсеяността ми е в кръвта.

Да се удрям без да искам, да губя разни неща, да се спъвам, да си ям ноктите и куп неща, които са ви познати, тъй като и при вас ги има. Навярно.

Но има ли значение?
Най-важното не съм го счупила, нито загубила.

Приключвам.
Сряда е.
Пече слънце.
А в градината цъфтят най-прекрасните лалета.




неделя, 1 април 2012 г.

Where now?


И тъй като снощи спах близо 12 часа, днес безсънието ме преследва.
Или поне организмът ми е решил, че утре ще дремем до късно.
Грешка, скъпи мой.

Сега ще разгледаме за пореден път този уикенд вълшебният мартенски брой на Vogue, после ще хапнем ягоди, по-късно може и да ти пусна филм.
Ако си заслужил.

Нашите лични взаимоотношения са добре.
С мозъка имам един-два проблема, надявам се скоро да ги решим.
Със сърцето, мисля, че вече сме наясно.

Нещата са окей.

Стаята ми най-накрая наистина може да се нарече моето място, а април - НЕмоят месец. Предстои.

А аз съм в едно безкрайно поле с боровинки.
Вие къде сте?

Далеч или близо?
Навън или вътре?

Има ли кой да ви преобръща целия свят за добро утро?
Има ли кой да завърже очите ви преди някоя изненада?

Две жилетки по-късно, уикендът се превърна в нещо много приятно.
Две майки и две дъщери, няколко фрезии и сушито, което няма изяждане.

Та така е при мен.
Надявам се на невероятни неща, мисля си как след близо месец-два яко ще го закъсам с ученето, но това няма никакво значение, когато вътрешно си мисля, че... това го знам
и това, и него го знам

Иска ми се Марта да е в София и всеки ден да й пращам да ми шие разни неща, а тя да бъде безкрайно щастлива... или пък в един момент да ме намрази.
Аз защо още нямам шевна машина и защо ръцете ми не са така сръчни както бих желала?

Страхотното на тези дни е, че ако не друго, са поне преход към нещо по-хубаво. Но пък си мисля, че нищо не пречи да им се наслаждаваме.

А великото Велико ВЕЛИКО Търново колко е велико!
Величествено.
Красиво, както не го помня.
Иска ми се да поостана, ей така за месец. Само за месец.
Да се разхождам, да ям, да мечтая, да пиша, да лежа върху някой камък и да съм при семейството си.
Да отскачам за ден до Елена, да хвърлям някое друго камъче в реката и да бера ягоди от градината.
Ох, много искам...

В замяна купувам цветя, за да се излъжа, че и аз имам градина. Хвърлям торби с боклук и си мисля, че кофата е река. Лежа на пода и си въобразявам, че е скалата над Янтра.




Нищо, поне любимите хора идват от време на време, пък и не по-малко любими са тук.

Усмихната съм и с бухнала коса. (виновник - Теодор Илиев)

Но пък очевидно мога да бъда много, много надменна (за справка - profile picture)
И в сезона на нарцисите се изявявам като най-големия.

Айде, честито!
Първи април е, излъгахме ли се взаимно?