понеделник, 24 януари 2011 г.

Там,където времето е спряло.

Ден по-късно още съм най-мързеливото същество и не мога да се възстановя. Тъпо.
Наистина се чувствам сбабичосана, кръста ме боли и имам някакви наличия на бръчици (Да, психясвам явно!)



Но като забравим за това, беше прекрасно!!! EPIC :)
Аз съм един щастлив човек - щастлив, щастлив, щастлив. И най-важното: близките ми хора са добре!


Иначе... си мечтая за розови храсти в 7 сутринта, памук и роса по тревата.
Иска ми се да хвърча (някъде ,с нещо...но да съм във въздуха) и да плувам (по-скоро да се гмуркам)
Да науча много, още мнооооооооооого!


Та затова - след два дни тръгвам на великия курс по италиански и вече произнасям (така си мисля де ;) ) цели изречения!
А Италия ми обеща, че ще ме чака...търпеливо.

И така. 21.
Няма какво да кажа. Толкова са си.


P.S Това трябваше да си остане само чернова, обаче някакво остаряло гласче в мен е страшно надменно и държи да не оставям нещата така.... И няма.

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Въздух под налягане


През малкото свободно време от ваканцията със Стеф решихме да гледаме филми: един от тях, който той избра (и евала, защото аз не съм добра в тази дейност) беше "Господин Никой". Досега не съм писала нещо относно филм и не че има какво толкова за този, но е добър. Наистина добър. И те кара да се луташ в дебрите на мозъка си, да търсиш отговори, да се чудиш... предизвиква те :)
Винаги съм знаела, че решенията, които всеки от нас взима са предопределящи в даден момент, но не и дотолкова. А Жако ван Дормел го е показал страшно добре.
В крайна сметка, понякога всички варианти са правилни. Затова се чудя: и какво? Ще оставиш някой друг да взима решения вместо теб ли?...

На подобен принцип сме свикнали да прибързваме и ставаме предубедени. Как можем да определим дали един човек, обвинен в убийство е истински виновен? Били ли сме на местопрестъплението? Видели ли сме го как убива? Не.

И още нещо сме свикнали да правим: "Толкова си тъпа бе!" "Този не става за нищо" "Ех, че сме красиви" Върху какво покритие това? Като ще й казваш,че е тъпа, обясни й защо... Красиви сте, ама с кое? 
Да говори празни приказки всеки може.

...

Вярвам,че сме млади и трябва да живеем за мига, да се наслаждаваме на живота и т.н, но това, че сме млади, не означава, че сме малки. Вече трябва да решаваме по-сериозни проблеми, да се справяме с по-големи трудности... и да се замисляме повече.
Разграничавайте ситуациите, дори да не сте сигурни - търсете правилното. И ... бъдете по-добри.

PS: Не знам защо го написах този пост, но усещам, че съм много разочарована.. от нещо или някого :(

неделя, 2 януари 2011 г.

and now what?


Ето на.
Паднах, кръстът ми е посинял, главата ми се пръска от болка, носът ми е запушен, гърлото - зачервено, а за болките в корема да не говорим!
Ако вярвах, че годината е такава като началото й - е то моята трябва да мине под тематичното заглавие "Болка".

Освен това София не е много приятна на първи януари.

Хайде да влизаме по-скоро в релси, че малко се изморих. Не съм си и мислела, че празниците могат да ме докарат дотук. Ама ...аха :)

Много са хубави всички пожелания за 2011та, само ми се иска да не останат глупави клиширани фрази. То едно голямо изпращане беше... гадно ли ще е да кажа, че мъничко се радвам, че всичко приключи?

Новата година започва хаотично. Както винаги всъщност. И сега ако пък не видя поне 10 списъка с цели, ей ме на! Офффф. Аз моя го съставих през август, и през ноември, и през март. В това е хубавото - да откриваме нови предизвикателства и да си ги поставяме в to-do листа. Постоянно!  А не простотии от сорта "Ще ходя по-често на фитнес" "Ще уча по-старателно" ... Тия неща не се случват, хора. И само защото присъстват в списъците ви, това не значи, че сте отслабнали с 5 кг или пък поумнели. Иначе знам,че ви се иска.

Вълнувам се. Ама не от старта на новата година. Вълнувам си се, че скоро ставам на 21 и О-Боже! Ами това си е сериозно! И ще мога да отпрашя за Лас Вегас да щурея и ще е законно. Д.А! Не че имам такива планове и все пак ... гъделичкащо е ;)
Ще говоря повече за него, когато вече е факт, фааакктттт, фаааааааааааааааааааааааакттттт! Дотогава има къде къде по-важни неща.
И ох...сесията.

Да прескочим тази тема.

Отдавна не сме говорили за любов и връзки, а? Ммм май май.
Значииии ... по филмите винаги има един психоаналитик-спасител, който оправя цялата работа и бам - готово.
Първо: искам да кажа - много сме млади за такива сериозни проблеми. Не сме се разболяли от рак, ипотекирали или загубили дългогодишната си работа?
Второ:  с добро желание и старание нещата се решават и оправят.
Трето: О! Третото! Естествено - не може на третата година нещата да като в първата... или втората. Ние се променяме, времето минава, обстоятелствата се сменят.
В началото сме възможно най-старателните същества, който се гласят с часове преди общото ни излизане. Пишем писма, изпращаме картички, обясняваме се в любов, изненадваме приятно.
После започваме да свикваме един с друг, чувстваме се удобно, познаваме се по-добре. А накрая не обръщаме внимание когато сме качили някое друго кило и пропускаме да си оскубем веждите навреме или нещо подобно. (Забележка - поддържането на тялото, вида и духа ни трябва да е от любов към нас самите и лична хигиена на първо място) Но така става.
Е, има си начини за всичко, когато двама души се обичат и не са изгубили пламъчето си.
Аз не смятам, че съм. Може би преди време се грижех само за огъня във връзката с гаджето, а сега съм вложила повече енергия в моя собствен, но това не означава, че съм друг човек.
Знам како искам и изисквам. И ми е много неприятно, когато се караме за глупости. Безобидно е до един момент, даже полезно, обаче трябва да има граници. И толкова.
Не се плаша дали е много сериозно, дали е малко сериозно, дали разстоянието пречи, дали хората пречат, дали приятелите са подстрекатели и така нататък. Не ме мъчи отвътре дали не мога без него, дали трябва да се наживея, дали на тези години мъжете трябва да вървят като текилите - една, втора, трета... и т.н. докато се опияниш. Защото живея живота си сега и точка :) Бъдещето ме интересува естествено, но знам че от мен зависи как ще го посрещна - независимо дали с този човек, сама или с някой друг.

Искахте ИСКРЕНО и откровено - е, ето! ;)

А сега, преди да е станало прекалено сериозно искам да ви пожелая много живи цветя в домовете ви. Бели рози за предпочитане. Толкова са красивииии!
И да нямате плъхове в мазето или където и да е. Ако може да изчезнат всички гадини от този вид.


Мммм и най-хубавото за накрая: Паднаха ми се пътешествия,купони,усмивки и приключения от всички баници, които ядох. Сега ми е много любопитно къде ще ме отведе съдбата или някой човек в нейно лице ( :) ) в близкото дванадесетмесечно бъдеще. И тъй като днес прекарах 5 часа на летището, съм обнадеждена. Само да няма закъснения като това.

Ох и искам да видя всички приятели и близки, които обичам в скоро време. Ако ли не успея - им изпращам мислено много позитивни мисли и парченца любов. Няколко към Търново, едно към Англия, едно към Елена и още и още...

P.S Най-страхотната Баба на света има Рожден ден след по-малко от 48 часа. Така ми липсва и искам да съм до нея :(  Бабче, пожелавам ти в аванс да не те боли нищо, да имаш още много сили, да не спираш да готвиш толкова вкусно (и да не забравиш да си препишеш рецептите в книгата, която ти подарихме), да си почиваш повече и да не ти е тъжно за нас, понеже така и на нас ни е много тъжно за теб и става една сълзлива история... Обичам те!

P.P.S Сиска има имен ден днес, така че Сисонище - да ти донесе най-хубавите неща това красиво име. Нямам търпение да си дойда за бала ти, както и да ти честитя, когато те приемат навсякъде лятото ;)))))))

P.P.P.S Не изпадайте в депресии хора, пазете позитивното!!!