Бурите имат две характеристики: сила и краткотрайност.
Това не му е хубаво на човешките отношения - рискуваш да потънеш в една монотонност или си drama queen фор евър.
Страх ли ви е от обичане? Страх ли ви е от образа на празното легло? Обаче все пак смятам, че сте някъде по средата. Примирение. Трябва да бъдеш с някого, просто да си с някого. Това е лесната част.
А други хора не са така.
Има избор.
Да почувстваш, че си обичан. Ама без онзи страх.
Аз? Аз? Ами. Какво?
Аз пазя в малки черешови черупки късчета любов. Всеки ден я отварям, раздавам и после прибирам каквото е останало. Много ми е хубаво така. Осъзнавам го, когато след едно денонощие без някого, той все пак ми липсва непосилно много. Да си поговорим след години.
Нещата се променят, а може би пък не.
Черешите ги има веднъж в годината и затова са толкова ценни, схващате, нали?
Събуждам се. Море. Заспивам. Полета. Събуждам се. Летя. Заспивам. Чета.
Няма местоположение, липсват и географски ширини. Прозорецът продължава да е отворен, дори когато през него нахлуват кошмари.
От дъното на океана са сабрани най-ценните тържества на душите ни, устояли на всички вълни и водовъртежи.
На това му се казва да си тежиш на мястото.
Още ли ни е страх? Още ли милите думи и добрите дела ни карат да се крием в миши дупки от опасения, че това не може да е истина?
Къде са числата?
Буквите останаха.
Логиката не.
Единствено... вярата, тя е там - зад всяка врата и под всеки прозорец.
