Просто така

Много ми липсват. Мнооогоооо!

Искам си ги тук, при мен...близо.
Един куп приятели - пръснати на безброй километри от мен. :(((((((((((((((((
И тези, които вече ги няма, но са оставили красиви спомени в общото ни минало. Не ви се сърдя, не ви мразя и аз се извинявам, защото няма абсолютна истина и никога виновният не е само един. Просто съдбата така е решила и може би един без друг е било по-добре.

Като казах, че не е честно, наистина го имах в предвид! Защото има много хора, на които съм отделила специално място в живота ми, може да не ги виждам често, може да не знам какво правят всеки ден, но съм сигурна, че ще ме разсмеят, когато ги видя или чуя и пак ще си изкараме добре. И тези, които са близо, но не им обръщам нужното внимание - извинявайте, извинявайте, извинявайтееееее :(     Не е нарочно, със сигурност.
Май взе да ни става по-трудно, а?

Лесно си беше само да обуем маратонките и да изтичаме до съседната улица или близкия квартал. Нямахме какво друго да правим освен да излизаме, да играем, да се забавляваме, да измисляме нови щуротии и да вилнеем. Свободно време - много, грижи - малко = ЖИВОТ, обичам те!

Ама се свърши. Не че сега ни е зле, не. Ама е малко тъжно, не мислите ли? На мен ми е тъжно :(((((((((
И колкото и да искаме, по-трудно ще става. Още не знам дали ще се справя с този факт, защото да си призная никак не искам!!! То кой ли иска.
А пък когато започнете да се жените и да раждате...олелеле!

Та така.
Какво исках да кажа... Липсвате ми, обичам ви, мисля за вас, разглеждам старите снимки, слушам НАШИТЕ песни и чакам новите срещи!
До скоро :)))))