четвъртък, 21 октомври 2010 г.

И вече мога да дишам...

Не е вярно, че трябва да загърбиш миналото. 
Трябва да се научиш да живееш с него, то е част от теб. 

Всичко, което се случва, всичко, което правиш - има причина.
Аз вярвам в случайности, аз вярвам и в съдбата. Но най-вече се научих да вярвам в себе си :)
Да знаеш къде си, кой си, какво искаш...няма подобна благодат! И дори да се заблуждавам, поне съзнанието ми е чисто и съм наясно със себе си. 
Усмихвам се свободно, прозрачно. Наслаждавам се на дъжда, на облаците, на есенните листа. ДА! :) Най-накрая октомври придоби смисъл.
Защото..съм обичана и обичам. Защото съм подкрепяна и защитена. Моят ангел пазител сега е по-близо отвсякога. 

Чувствам се жива! Това е прекрасно! :) 

Усетете го и вие...пожелавам го.





P.S Преди 14 години и един месец скъп човек напусна нашето семейство. Бях малка. Не съм разбирала. Само знам, че той ми липсва. Но си замина,за да е на по-добро място. Място, от което може да ме пази. Сега ти си ангел. Да... Знам, че те има и винаги ще те има! Обичам те.