Омръзна ли ви?
Писна ли ви да казвам, че съм щастлива?
Е, ето сега ми е трудно. Но пак се усмихвам :))))))))))))))
Защото има причини, защото докато съм способна да обичам - света, приятелите, семейството, красотата, добротата, надеждата...себе си ;) ще го правя!
Има някой наистина кофти и гадни моменти. Така ми е мизерно понякога...
Септември не е месец за харесване!
Голямате есенна депресия е тук. Не е само с мен така, убедена съм.
Дъждовно време, къси дни, отново работа и лекции, какво да си мълчим - отвратително е, а другото лято е толкова далеч...
За сметка на това пък са излезли такива страхотни филми (Гледайте гледайте гледаааайтеееее "Яж, моли се и обичай") + театрални постановки (4 стаи, 4 стаи, 4 стаииии!) и още и още. (Балет също, ако можете - Маша Илиева прави чудеса с децата си :)
Имахме си един концерт, който беше хубав благодарение на Енрике (не и на организацията обаче), нов треньор на националния отбор (че и добре изглежда - странно, че е немец), Бербатов във вихъра на силите си, "симпатични задръствания" ,нови запознанства и 2ри курс започва. Сисонището стана на 18, взе си книжката ...и аз съм двойно радостна с нея!
Еми , това е :)
Искам да кажа на всеки един почти отчаял се човек - Ама недеййййййййййййййййййй! И Коледа идва! А парите не са условие за щастие. Добре, може би просто добър аргумент...
Имате ли къде да живеете? Имате ли какво да ядете? Имате ли приятели хора?! Вие сте БОГАТИ! (знаете го, ама защо ли го забравяте) ((Това и на себе си да го кажа))
Та... хайде да се наслаждаваме на живота и да се учим да танцуваме под дъжда!
