А за нас – жените, и нашите простички нужди.
Защо по дяволите ми е притрябвал мъж, който да отваря вратата на колата? Или пък да поднася червени рози, пали свещи и пуска класическа бавна музика, за да създаде нарочно любовна атмосфера?
Боже, това вече e изтъркано. Както са изтъркани и всички остарели „кавалерски” жестове.
Нали помни рождения ми ден, знае, кога сме се запознали и не е бил убийствено пиян на първите ни срещи? Аз мога и сама да си отворя вратата, не съм саката или парализирана, нали?
Вижте, не съм мъжкарана, нито пък самоуверена жена-вамп. Дори понякога много се лигавя. И обичам да ме закрилят. А още повече обичам да правя изненади.
Харесва ми милото държание. Но в граници.
И наистина не мога да не се зачудя, когато чета и слушам мненията на други жени : „Къде изчезнаха тези мъже? Мечтая си за нежен кавалер... Искам до себе си истински джентълмен... Той трябва да е романтичен и мил, и добър, и забавен, и да показва любовта си всеки ден, и ...и ?!” РИЦАР? ПРИНЦ НА БЯЛ КОН?
Какво предпочитате : една чиния с основно ястие, което изглежда превъзходно, има апетитна заливка и добра аранжировка... и после, когато го опитате, ви се ще да притичате набързо до тоалетната? А още повече – изобщо не си заслужава префърцунената цена...
Или една спретната чинийка със съвсем нормална порция, която няма претенции да учавства в кулинарен фотоконкурс, но пък е толкова вкусна...че след това ви се иска да си поръчате още? Защото колкото и клиширано да звучи (във всяка една такава фраза има доза истина) – външният вид лъже.
Вместо да губиш това време, можеш да започнеш да живееш реалния си живот и да се радваш на стойностните неща.
Затова: Казвам твърдо НЕ на мъж, който отговаря на всички онези изкуствени изисквания на „кавалер”, обаче в действителност си е чист мъжкар, който е разбрал как може да погали нечие женско его и е схванал основните трикове на ухажването. Плюс - полага грижи за тялото си, само че не и за мозъка си. И после – бам: пак си сама, зарязана, изоставена, депресирана – и се чудиш: Къде сгреших? Защо?
Ами ако си в такова състояние – върни се назад и понамали малко високите изисквания за жестовете и обноските МУ и премини към фазата с искания – „да мога да разчитам на него, да е сериозен, да държи на мен и да уважава хората около себе си”.
Какво по-хубаво от мъж, който може да сготви нещо вкусно (дори и наборът му от ястия да е в ограничението – 7/8) , живее сам, но се сеща и за родителите си и говори с тях културно, отговорен е и никога няма да те остави сама,когато си в затруднение, може да пере,глади и чисти (дори да не му се налага) и ТЕ разбира?
Това е млади дами. Я се опитайте да си представите животът след 10 години с индивид от типа – перфектният романтик ? Дали ще ви „топлят” все още розите, отворените врати, подаденото сако и хващането на ръката? .... Да, сигурно.
