четвъртък, 2 декември 2010 г.

Любов, Италия, Красота и Радост

Ей не, не мога просто. Цял ноември какво съм правила, къде съм ходила, кога съм заспивала..защо тук е така празно?
Пффф... А толкова неща се случиха, вече започнах да забравям дори.
Накратко - за три дни имах най-безсмислените, а после пък най-забавните снимки. И резултата си е резултат. Но в крайна сметка - от всичко да има по малко, балансът хора, балансът!

А аз как се забавлявам! Мхм, ноември беше месецът за смях :) И емоции ... ооох!!!


Хич не ми се разказва, повечето хора знаят как мина цялото нещо до Милано, но едно само (добре де айде две..три): Няма такъв като Стеф. Сори, ама това е. Един си е само ;)))))
Иначе трупам опит, събирам си го във всякакви форми. Точно когато оставам с мизерния си ръчен багаж и имам нужда от помощта на Вселената - върнете ми Сиска, домъкнете ми багажа, преведете ми в картата поне хиляда лева...добре де, нищо такова не се случва. Ама понеже всичко трябва да свърши добре, то свършва така. И прибавя към себе си многоооо вкусна храна
(притеснявам се за себе си, че ще дойде момент, в който ще гледам къде приготвят най-вкусните калмари повече отколкото витрините на Miu Miu и Valentino)
И понеже вече ме мързи да говоря - вторият път е по-хубав от първия. Милано.

Някой ден ще се пренеса да живея в Италия, само това мога да кажа.

Нататък. Въпрос: Защо все ще стане така да се получи следния сценарий - отиваме на женско море/ски/спа и потриваме хитро ръчички колко готини неща ни чакат, а накрая в един момент чуваш : "Отивам на масата му да се запознаем"/ "Аз ще си тръгвам по-рано момичета, не ме чакайте в хотела" / "Доспа ми се, нямам сили за това" / "Не искам да ядем там, хайде да си вземем по един дюнер" и всевъзможни други?  .
Някой да ми пише с отговор, аз имам много предположения, ама - не сега.

Next.
Ще ходя на танци. И на фитнес. Грешка :) Аз вече ходих! :) Ууууу каква съм радостна!


Така. Мммм имахме гостиии тази седмица и честно казано - дори не очаквах, че толкова хубаво ще си изкараме! 

Ох, не. Не мога - наистина ме мързи да разказвам. А и нещо не се получава смислено.

Само преди това - Ревюто на Аля Милушева снощи беше красота, красотичкаа! И пак отново тема: Влюбване в Италия? Вие шегувате ли се с мен?

 :))))
Но и за него нямам сили да обяснявам в подробности, Боже какво ми става? Сбъркала съм се нещо... :(((
Ще си чакам вдъхновението и ще пиша пак. Нещо много много интересно.

Айде.
Пфу, не се понасям. Сигурно просто музата ми се изявява сега в други области... (Отивам да ги открия!)