събота, 27 февруари 2016 г.

2 a.m.

Колко е часът?
2 през нощта.

Все този час...
А аз?..аз...няма повече аз

Скривалище. С няколко стени и един бар.
Зелена бутилка от вино и мисли с отрязани криле. Почти като на ангел.

Ние падаме, пропадаме, давим се, губим се, потъваме, изчезваме. Но и най-пагубното и силно падане не може да се сравни с моментите на щастие. А те са толкова миниатюрни, траят за частици от секундата, знаете ги. Летящи, блестящи и крещящи "Усети ни!"

Упоритите хора бягат от тях.

Къде изчезна?
Какво нарисува?
Дали е бездна?
Още ли се страхуваш?

"Да" - отвърна тя.
Завръщане към безлична самота.
Още дим.
Под покрив син.
Не, не е небе.

Съвпадащ цвят.
Закономерно е.

А моцарелата си отива с босилек.
Водката с доматен сок.
Водата с растенията.
Ризите със сака.
Роклите с токчета.

А ние?
Хората?
Логично е.
Един с друг.

А всички сме в различна степен от лудостта си. И о, да - всички сме луди.
Твърдение, върху което размишлявам. Кой е по-лабилен?
За себе си със сигурност го заявявам, признание е. Нали трябва да осъзнаеш демоните си, само че какво правиш когато станете първи приятели? Играете си?
Гоните се?

Говори си. Това е пиянството, благодарно за дадения му глас. Изказва се, не му пречи. Има какво да каже, определено...
Ще съжаляваш. Няма да съжаляваш. Ще се извиниш. Няма да се извиниш.
Достатъчно?

Какво значение има...

Има ли?
Може и да има.
Мислиш ли?

Монолози от сутрин до вечер, от вечер до сутрин.


Кое е по-важно, един въпрос на дневен ред, любовта или обичта?
Любовта, която е спонтанна или обичта, която е избирателна?
Добре, нямат право да са равностойни, те двете. А коя е първа? Втората идва ли след нея? Появява ли се? Или пък не? Какво се случва с пеперудите? А с камъните по главите?

Тъмно е, красиво е.
Проблемите имат две опции нощем - или избледняват, или се изострят. Няма среда, няма баланс. От теб зависи каква програма ще им дадеш тази вечер.

Зарежи
Изключи телефона
Избягай
Тръгни си
Върни се
Тръгни си
Върни се
Тръгни си
Върни се

Напсувай всичко