really...like a spam

Той отдавна се е превърнал в дневник този блог, така че...
Ден Х.
Година поредна.

Lately I am:
1. Щастлива, че вече съм (почти) официално работеща.
2. Радостна от развитието на българските (нови) модни марки. Knapp rocks!
lovable - цък!
3. Лекичко разочарована от DJ Marten @ Yalta. Или по-скоро от някои от "гостите" на партито. Ха! :D
4. Вероятно единствения (плюс Биби) доволен човек от Elevation. Е, какво пък толкова. Parov Stelar Band ми оправиха настроението в аванс :)
5. Изненадана, че сесия номер 4 се оказва доста забавна, имайки в предвид малкото наличие на някакво учене и крайно високите задоволителни резултати.
6. Страшно усмихната в следствие на най-приятното морско гостуване миналата седмица. Имам най-яките мацки за приятелки, а Bash beach & bar are amazing! В очакване на следващото пътуване ... ;)
7. Любопитна как ще мине Sozopol  fest.
8. Ядосана, че съм такъв дизастъъъър в кухнята напоследък. Доставки по домовете, моля, обичайте ме. Върнах се :/

И понеже 8 ми е символично число, спирам на него.
Извинявам се за смесицата от английски и български, така ми идват ;)

...
Събота вечер в София, сама вкъщи. Току виж съм се наспала като хората най-накрая...ама надали.
Някакви хора мразят, някакви хора се прехласват по глупости, някакви хора лъжат безсрамно. И ние всички сме част от тези хора понякога. Някак...ви небивалици.

Наскоро ме питаха, аз от позитивните или негативни интернет потребители съм? А де...
Ми от позитивните, ама отразявам и коментирам негативни неща явно. Защото за негативните повече се говори. Хубавите като се случат, сякаш никой не ги забелязва.

Доспа ми се, пък и спокойно си слагам таг "най-безсмисления пост за всички времена" , така че, който го е прочел - прецака се :D

P.S:
- Песента на Николета Лозанова не е ПЕСЕН, че да се разглежда и обсъжда като такава.
- Изкуството си е изкуство. И върху паметници също. В същото време София прилича на многоцветно гнило сметище с толкова много грозотии по стените, тротоарите и къде ли не...
- Черешите са по-вкусни от всякога.
- Просяците са намалели. Поне в моя пешеходен периметър.
- В Люлин не било толкова страшно. Когато минаваш от там с кола и за малко.
- Предполагам, че през лятото 7-8 часа (вечер) е идеалното време за обири в София. Всичко живо е навън.


Хайде, лека вечер. И да не забравите слънцезащитния крем,очилата и летните шапки -  изгаря се много лошо в това време. А както знаем слънцето изпича и мозъците. Опасявам се (а и е очевидно), че е покосило голяма част от хората, затова - оцелелите, вземете предпазни мерки.

До там и обратно

Знаете ли, всъщност е вярно, че винаги съм обичала морето. Не заради идеята, че ще се пека и впоследствие гордо ще се разхождам със завиден тен по улиците;  не заради мисълта, че там купонът е неспирен и – давай, да избухваме; нито пък защото да плуваш в сериозно количество вода си е чиста доза кеф. Е, добре... последното е вярно. Но не е там работата. Харесва ми да вървя по плажа и да знам, че оставям следи в мокрия пясък. Разхождайки се претърпявам известна метаморфоза, още повече че морските вълни са повече от приятни. Дали мога да ги нарека пречистващи?
А когато заровиш крака в пясъка и погледнеш напред – там няма нищо друго освен синьо сияние. Тук таме някоя чайка ще прехвърчи (Да, чайките са ми любимки) и ако е възможно в картинката да присъства лек бриз, нещата се подреждат идеално. Не ме бърка да съм сама, добре ми е и с повече хора. Но чувството без съмнение си е едно – свобода.

Ето ме отново във влака, една година по късно и твърдо решена днес да съм абсурдно искрена. Защото в момента искам няколко неща – да ми е наистина добре сама, да усетя онова чувство на сигурност и мисълта, че (мамка му) мога да се оправя въпреки всичко. Рано или късно нещата се нареждат, дори да не е мечтаният цветен пъзел.
Странно ми е, че съм такъв несполучлив хибрид  - съвкупност от противоречащи си ценности, меня се буквално час по час. Но не е ли това очарованието на младостта?
Въпреки това има моменти, в които започвам да се плаша... по-късно разбирам за какви простотиии си убивам нервни клетки, но в крайна сметка намирам начин да се самоуспокоя. Е, добре де.. може и някой да ми е помогнал :)
Но каквото и да си говорим, познавам се и със сигуност знам, че има едно нещо, което какъвто и да е разговор с приятелки няма да ми осигури – възможността да стигна до даден извод самостоятелно, без чужда намеса – един вид рожба на собствените ми мисли. Ето сега ми се отдава удобен случай да изпробвам въпросната стратегия. Май може и да се получи...
Искам да се оттърва от тези скучни и водещи до глупост страховити амбиции – на 25 с първото дете – момче, родено през май, в къща и едно хъски в двора. Слънце, птички и рози...
Къде е в картинката мъжа? Ето това вече е необяснимото. С добър набор от примери си казвам – къде е всичкия смисъл? При положение, че собствените ми родители и тези на няколко много близки до мен хора са разделени?
Е, да – за какво му е на човек да се жени? В днешно време до толкова всичко се опира до разнообразието... (както вече съм казвала) Имаш си телефон, радваш му се, използваш го – след известно време излиза нов модел, хайде – купуваш го.  Караш кола, грижиш се за нея, след време започва да ти създава проблеми, чупи се – време е за нова. Купуваш си дрехи, изтъркват се, късат се... хайде на пазар. И така до безкрайност.
Е, по същия начин става и с хората.  Какво ти ми щастие, какви златни сватби? Вече е по-странно  ако някой вместо да се разведе, вземе че остане с половинката си. И какво като има деца в цялата работа? Е, те ще разберат, ще пораснат... и знаят, че е важно човек да е щастлив. Пък и в началото откъде да сме знаели че така ще стане? Обичали сме се ( или по-скоро огромната илюзия за любовта) и всичко е било песен. После с времето един куп неща се менят, в повечето случаи двамата души се променят отделно и в различни насоки – бам, вече не се разбираме, имаме непреодолими различия, целите отдавна не са това, което са били в началото. Или оставаме заедно насила или се разделяме – и всеки накъдето си знае.
И така...
Не е срамно да си признаеш, че на 20 си щастлив с един тип хора, на 30 искаш съвсем друго, а на 40 си запленен от човек, който преди 15 години нямаше и да погледнеш. Приоритетите се менят, както казах.

А пък аз сега много искам да съм си спокойна в живота си. В моя случай спокойна включва по някоя драма от време на време, просто имам нужда, това е. И много хора, ама много. Побърквам се ако няма хора покрай мен. А едно време обожавах самотата... то и сега, ама само 2 часа в седмицата. Достатъчни са си.
Взема да ми става лошо от толкова внимателно втренчване в лаптопа докато пътуваме. Или снощи не трябваше да пресушим две бутилки вино. Още повече, че Сисонището не ми помогна особено.. Даааа, съзнавам опасностите от споделянето пред широка аудитория и да, майко знам, че тайно проверяваш всичко свързано с мен (Слава богу, че не си чак толкова напред с технологиите), ама точно в момента ще обърна думите ти срещу теб „Вино можеш да пиеш. Даже е полезно”  Ами аз само полезни неща искам за себе си.
Ама в момента най-полезно ще ми е да се върна към Бургас и с Дари да прекараме една вечер в морската. 
Както и да е. Това е един от тези моменти, в които съм крайно сантиментална и глупавичко си обичам малоумната държава. Поправка – страна. Тя като страна никак не е малоумна, чак се чудя защо хората така я обиждат понякога. Не ми е ясно как някой, който не е ходил из Пирин и Рила, не е опитвал домашно сладко от някоя баба в Балкана, не е наблюдавал изгрева над безлюден плаж или пък скачал от скали в дълбоки речни води (а също и крал череши от съседния двор като дете) има право да каже – отвратителна е тая България.
Всеки с правото си на мнение и свобода на изразяване.

И как да завърша сега, като хич не ми се спира да пиша.


Мога само да кажа – отвън видях поляна с макове, която - ето - е в състояние да ме накара да прибера това дете на техниката (лаптопа) обратно в чантата. И сега ще се наслаждавам на гледката от тук нататък. Приятен път! 

such a mess

Ето го там - перфектният, този, който си представяш в плановете за семейство, този, който ще бъде страхотен татко и съпруг, отговорен мъж и глава на фамилията. И този, който обаче сега не е точно това, което искаше.

Когато обичаш е много трудно да забравиш някого, все едно да запомниш човек, когото не си виждал никога. А защо е нужно да се забравя изобщо?

Не може ли просто животът да си продължи така, обичайки...?

Най-страшен е страхът от самота. Ужасът да започнеш да бъдеш отделна самостоятелна единица е още по-опасен. Ама какво ви става бе, хора?
Едните отчаяно търсят връзка, в която да се вкопчат, другите - твърдо зад мотото "Аз и сам съм си щастлив" и не искат и да чуят за любов. От мен едно - нито първите, нито вторите сте много умни.

Понякога ей така ми се иска мислите ми да се изливат час по час в някой тефтер или пък тук, за да ги има черно на бяло. Както Дъмбълдор правеше с онази странна каца за спомени..
Само където не мога да пиша постоянно, ами и ме мързи освен това.
Напоследък срещам много подобни мисли - крайни, пълни с предразсъдъци и грешни. Добре де, грешни може би за мен.
А и нали нейно Величество Нейкова все пак каза "Мнението е убеждение на всеки, че това, което мисли е вярното"
Ами ако не искам да мисля и изпитвам паника когато стигна до някакъв извод.
Аз най-често се ужасявам от последиците на решенията си, в момента съм точно в такъв период, че този ужас е повече от ужасен.

А то не са един куп глупости за тези връзки .. кое се котирало най-добре, как трябвало да се държиш, защо мъжете никога няма да разберат висшата мода, да мислиш 20 пъти преди да кажеш нещо, след това да анализираш още толкова той какво е казал ...абе, кошмар.

Драмите ми са няколко и ако ги споделя на глас сигурно ще прозвучат доста абсурдни...
Нищо, важното е драма да има. Напрежение, екшън, емоции... каква ли скука щеше да е иначе.
Карай, аз претендирам, че искам хармония и спокойствие :)

Една огромна глупост.

Да се живее за мига се превръща в слоган на всяко едно лято, това дали ще е така?
На мен ми звучи като някакво правило от поредицата "20 съвета за страхотно лятно настроение"...

Да се усмихваме, пък ще видим... :)

the greatest minds are dead

Власт не се упражнява с бичове, мечове, огън или пушки. Онова, над което властта е безсилна, е душата. Вбий в нея клин, вкарай пръсти в прореза и тогава човек ще е твой...да накараш човека да се чувства нищожен.Да убиеш стремежите и почтеността му. Трудно е. И най-калпавият сред вас, отчаяно търси някакъв идеал.Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отсичаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички - и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенството.
Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.



Из "Изворът" на Айн Ранд

Stop. Go. Hurry. Faster

Предполагам, че там, където сме стигнали е добре.
Времето понякога ускорява бързо, друг път немощно забавя. Негов избор. Аз се движа със средна скорост от около 45 усмивки на час. Понякога, при пълен резервоар с добро настроение настъпвам газта в повече :)

Предполагам и че имаме нужното, за да постигнем целите си. Тези, дето си ги поставихме преди много време и записахме на последната страница от тетрадката в малко каре.

Има място за още.
Предположения.
И нищо сигурно.
Само днес, сега и тук. Това, което се случва в реалността, без да напуска пределите й.

Обичаме да си говорим с въображаеми образи, аз искам да кажа на моя такъв - Докажи ми, че си това, за което претендираше, че си. Стегни се малко, излагаш се.
Мога и повече...

Поредната ми мисъл е за казаните "Не"- та и "Да"-та. Неправилните, неподходящите и тези, които са точно на място. А наказанието остава за хората, пропуснали да изберат между "Да" и "Не" и останали с безличното "Не знам". Хората, които се страхуват да вземат решение, понеже ненавиждат да рискуват. А не е ли всяко решение риск? Дори и добре премерен, пак си остава такъв. А не е ли всяко отсъствие на решение двойно по-голям риск?

Никой не живее на сигурни подпори.
Прибирате си бутилките вино, за да трупат години, влагате си парите почти незнайно къде, за да са прибрани, не използвате половината уреди, които купувате, за да не се "развалят", не карате колите си в дъжд, за да не се изцапат.
Не може ли да е малко по-леко и отпуснато?
В крайна сметка остават само емоциите, чувствата, мислите и думите. Не помниш коя бутилка вино си изпил и кога точно, но помниш с кого.

Дано знаете за какво харчите парите си.
И дано знаете как да обичате.

Животът.. той ще си спазва своя ритъм. От 365 дни в годината и 24 часа в денонищието. Остава и ние да влезем в тези граници.

So soon as fashion is universal, it is out of date.

Искаш ли да живееш в мечтите си?
Харесва ли ти да имаш поводи за усмивки?
Красиво ли е, когато си радостен?

Ами тогава... Излез от гардероба, бъди човек! Спри да търсиш далечно-идеалистични образи и се примири с действителността, ако не искаш тя да те задуши преди това. Забрави за всичко, с което си свикнал, понеже всъщност не притежаваш много от него. Даже никак. Остави се първоначално по течението, после се стегни и започни да плуваш към желаната посока. Крещи, мълчи, бягай, връщай се и отново. Докато не се умориш. После натистни restart/

И...така. Много безсмислено обичаме някакви вещи, пък намразваме ценните хора. Нелогично е някак, затова ми се ще да въведа малко ред. Спокойно, нищо не ви заповядвам - аз както в повечето случаи, си говоря предимно на и към себе си. Почти безполезно. И все пак...

Има ли смисъл да радваме и развиваме пазарната машина? Поредната бримчица ли сме? Всъщност не е въпроса дали има смисъл, а как се чувстваме като играчки? Добре? Забавни? Смешни?
На мен ми е хубаво. Понеже си обичам всичките рокли, *#*!**#!
Но без лиготии по витрините, няма нужда. БОЖЕ тая жена, дето тегли кредит да си купи чантата за 3 000 евро не само, че не беше добре, тя е за болница! Ама карай де, такива с лопата да ги ринеш. Тъпо е, когато живееш с 800 на месец даже и да си помислиш за подобна глупост. Горките й дечица. Ако има такива. Ако няма, дано да не ражда...може да ги размени за обувки, знае ли човек?

Хайде пак за мен.
Много харесвам един куп дрехи на още един по-голям куп дизайнери известни и безизвестни. Няма как да си ги позволя, затова обаче пък мога да си ушия, надраскам, закърпя, пришия и т.н всичко. Ееее, добре - с малко помощ от един човек :) Двама, пардон.
И ще си ги нося. Със здраве :)

Стоп, стоп, стоп, чакайййй, къде замина? Какво лошо им има на НОРМАЛНИТЕ марки с ДОСТЪПНИ цени? М? Какво прави един топ, при това от естествени материали по-лош от ужасната прозрачна грозотия на LV?
И като стана дума - най-обичам LV маниаците. Чанта до чанта, портмоне с шапка и т.н. Ех, красота от ментета...

(не си хейтър, не си хейтър, не си...)

Айде стига с темата :)  Да не засегна някого без да искам (даааааа бе, хаха)
(вметка - иронията през нощта винаги ми е била любима)

Добре. Пак стана 4 сутринта. Аз съм гладна. Стомахът ме боли. Хоп, едно хапченце..По-добре е. Сега пък ми е студено. Офф, навън вали дъжд. Мрън!

А така да искам да си върна позитивния образ, все по-трудно става да му се не види!
В този дух обаче не съм чак толкова безмълвна - имам си най-прекрасните лалета, които домъкнах от Елена. И пролетта става все по-красива, когато навън пече. А вкъщи мирише на ягоди... И чай с канела :) Ммммммм...

Вкара ме във филма. Убила си ме още в първа серия.

Като за начало да спомена - не се лъжете по заглавието, няма да коментирам Love.net. Въпреки че си заслужава.

Пускам си Alicia Keys - A women's worth съвсем тематично.
Като се замисля времето така се завъртя, толкова неща започнаха да се случват. И вече чак ме изпреварват, а аз още драпам след тях.
Но нищо. Подготвям се за маратон. Истински пролетен фурор. И ще се случи, гаранция.

Anyway, слънчево е и ми се прииска да се катеря из Пирин. Жалко, че направо съм атрофирала. А в Пирин е така красиво! 
Изядох пак една огромна купа ягоди и мисля, че в тях имаше нещо нередно.
На мен ли ми се струва, ама хората които са необвързани живеят много по-щастливо? Да, да, аз самата споря с това изказване, но пък току виж съм си преобърнала нагласите. Което е често срещано. Понеже съм много непостоянна.
Та тези хора си спестяват толкова нещастни убити нерви, сметки от телефон, тревоги, притеснения... и да не продължавам.

Всъщност съм станала едно малко мазохистично дете (къде пък има такова животно?), което преминава от преобладаващо състояние : мрънкане -> на инат и после към лигавня.
И първо си казвам - ти можеш, това е правилното. После се усещам как не ми е добре с дадено нещо, но то е ПРАВИЛНО и нормално... а иначе ставам смешна. Ми нека стана смешна.
Май предпочитам да съм крайно егоистична отколкото крайно страдаща. Така ще да е вече.
Омръзна ми да си докарвам куп глупости на главата. А съм още само на 21. Рано ми е за криза на средната възраст.
Защо обвързаните хора си изневеряват? Защо другите имат бройки за една нощ? Смотаната истинска любов какво се е*ава? А тя не е ли егоист?
Защо като ни писне, започва да ни е шубе? А? а? А?

Както по филмите цялата драма на човека я търсят в детството. Ама моето си беше страхотно. Страдам от 17-те си. Емоционалният ми товар и драмата дойдоха от няколко нелогични изневери, малко teen pain, щипка скандали и така. Сега ми тежат на главата. Като една тухла 4-ка са и застрашават рационалното ми мислене. И чувства.
Ама дето се казва - шанс.

Дано порасна, понеже е смешно.

Или се взимаш в ръце, или се обричаш на същата повторяемост от събития и случки.

Черен петък

Аз си пиша за кафета и храни, а в същото време Япония гине. Отвратително.
Осъзнаваш колко си безпомощен, колко си нищожен, колко си ...нищо. Само че защо трябва да се случи нещо толкова ужасно, за да го разбереш.

И по-лошото сякаш тепърва предстой: застрашени от върлуващото цунами са и Филипините, Хавай, части от Русия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, а също Централна и Южна Америка.
Хайде продължавайте да се подигравате на предсказания.
Но като се случват трагични събития, всички се плашат до смърт- "Ами ако беше у нас"
Е, на хората там, това им беше "у нас". То вече не съществува. Само за секунди...


Време да се помолим...

Из старите тефтери...

"Оф много е тъпо по математика. Сигурно на контролното ще имам 4. Ох, нямам търпение да свърши седмицата и да си ходя на Елена."
...
"Петък - що за ден? Не ме пуснаха на Елена, сега ще се затворя в стаята си и на никого няма да говоря. Ама и така ще полудея. Оф, какво да правя?"
...
"Много яко - ще ходим в RnB, ама първо ще се съберем в 2ч. в Денито и после ще тръгнем. Оф ще видим как ще изкараме. Аз пък не спирам да си мисля за ******...
Оу и Елена така ми липсва - лятото, басейна, хората, местата..."
...
"Обичам баба. И накрая на ваканциите като ни казва: Свърши ви царството.
Толкова ми липсват Елена и лятото. За кой път го повтарям, ама е вярно. Просто е най-скъпото ми място. Толкова хубави спомени си имаме от там. И знам, че никога няма да се върнат моментите :( "
...
"Поканиха ме на рожден ден, ама аз отказах и си отидох на Елена. Имаше избори и всички говореха само за това. (тук подробно описвам как един от кандидатите за кмет на Елена е старчок, а другият е човек от народа и как кара колело след работа..) "
...
"Обсебена съм от интернет. Само стоя в чата и си пишем с ****. Обаче трябва да го избягвам, понеже аз харесвам *****, нали? Та 88% процента от сърцето ми са негови. Ама пък и той е несериозен...ох какво да правя. Ето - толкова съм объркана. Къде ми е лятото беее? Спокойствието и щастливото ми време, прекарано в Елена. Без учене, домашни, оценки, конско, задачи, ограничения, условия, задължения, стоене на чина по осем часа!!! Мразя ги тези неща!"

...
"Ужасна ваканция! Скарана съм с нащ'е. Отидох си на Елена - ама уви - там ужас! Край с ******, до тук беше! Бях му купила и подарък за Коледа, а той излезе и каза на Росито, че съм била малка, не знам си какво.. Е, мерси! Поне да ми го беше казал на мен в очите! Идиот! Край!"

из дневника ми от 5-6-7ми клас :)))))

И днес все още не пропускам, когато мога, да си ида до Елена. Но поне съм спряла да харесвам глупаци. Вместо това си обичам Него. И не разделям сърцето си на проценти.
Няма ги ограниченията и конското, но ги има решенията и вноските. М, да... животът се променя. 

Аз отивам да си доизчета нескопосаните глупости, а на вас: лека нощ! :)

Денят "Обичам"

Днес ще обичам. И започвам:
Обичам уютни места. Обичам ключета. И череши.
Обичам морски камъчета. Обичам старинни сгради, които носят духа на поколенията в себе си. Обичам миланските улици.
Обичам и Шишман и Солунска. И РИМ. И мъничко Лондон. Обожавам Италия! Обичам водата. Обичам бялото вино. И неговият цвят.
Обичам силни парфюми и нежни червила. Обичам къси рокли и голи гръбове. И вдигнати коси. Обожавам тефтери с пожълтели страници.
Обичам пощенски картички и брошки. Обичам много, много цветя.
Всякакви , като започнем с бели рози. Обичам сутринна роса и ясно небе. Обичам темперни боички и не мога да рисувам. Обичам пармезан и песто.
Мноооого обичам VOGUE. Обожавам Anja Rubik. И обичам да прегръщам възглавницата си. Аз си признавам - харесвам бяло и черно. И други цветове де, но... заедно са върха!
Обичам Елена и Велико Търново. Обичам себе си. И семейството ми (приятелите са вътре в него). И Стеф.
Обожавам сладко във всякакъв вид. Обичам Баш Бар. И обичам морето. Ама и планината. ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Обичам всичко, което имам и някога съм получавала. Обичам слънцето. И калмари + скариди.
Харесвам червения лак за нокти.
Обичам Оскарите тази вечер. И червената рокля на Сандра Бълок. И бременната Натали Портман. И думите на Ан Хатауей. Ех, каква нощ!
Харесвам Калин Врачански, Юлиян Вергов и още няколко.
Обичам да ми няма нищо. И обичам да се усмихвам.
Обичам книгите на Джефри Арчър и Майкъл Конъли. И стиховета на Дамян Дамянов.
Пристрастена съм към SATC, Gossip girl, One Tree Hill и малко отгоре.
Обичам филми, които заслужават да бъдат обичани.
Обичам думата вяра и вярвам в нея. Обичам големите библиотеки с вити стълби. И обичам, когато хората понякога, много рядко разбира се, но все пак - спират да мислят само за себе си и правят нещо хубаво и за другите. Обичам лекциите да са интересни. И обичам да гледам Александър Невски от прозореца на факултета.
Харесва ми пътя към къщи.  И бабата,която продава гевречета до Ректората. Обичам Рошко.
Обичам всичките си рокли. И един чифт сандали.Обожавам шапки и шалове!
Обичам 5ти август. Ей така.
Обичам височини.
Обичам думите. И харесвам калдаръмени улички. И водопади.
Обичам щастието, което създаваме. И обичам моментите, когато той ми роши косата.
Обичам канелени свещи. И снимки.
Толкова много обичам и не искам нищо да мразя.

Обичам днес.



picture by: http://www.flickr.com/photos/andrewevans/5255495173/