Когато обичаш е много трудно да забравиш някого, все едно да запомниш човек, когото не си виждал никога. А защо е нужно да се забравя изобщо?
Не може ли просто животът да си продължи така, обичайки...?
Най-страшен е страхът от самота. Ужасът да започнеш да бъдеш отделна самостоятелна единица е още по-опасен. Ама какво ви става бе, хора?
Едните отчаяно търсят връзка, в която да се вкопчат, другите - твърдо зад мотото "Аз и сам съм си щастлив" и не искат и да чуят за любов. От мен едно - нито първите, нито вторите сте много умни.
Понякога ей така ми се иска мислите ми да се изливат час по час в някой тефтер или пък тук, за да ги има черно на бяло. Както Дъмбълдор правеше с онази странна каца за спомени..
Само където не мога да пиша постоянно, ами и ме мързи освен това.
Напоследък срещам много подобни мисли - крайни, пълни с предразсъдъци и грешни. Добре де, грешни може би за мен.
А и нали нейно Величество Нейкова все пак каза "Мнението е убеждение на всеки, че това, което мисли е вярното"
Ами ако не искам да мисля и изпитвам паника когато стигна до някакъв извод.
Аз най-често се ужасявам от последиците на решенията си, в момента съм точно в такъв период, че този ужас е повече от ужасен.
А то не са един куп глупости за тези връзки .. кое се котирало най-добре, как трябвало да се държиш, защо мъжете никога няма да разберат висшата мода, да мислиш 20 пъти преди да кажеш нещо, след това да анализираш още толкова той какво е казал ...абе, кошмар.
Драмите ми са няколко и ако ги споделя на глас сигурно ще прозвучат доста абсурдни...
Нищо, важното е драма да има. Напрежение, екшън, емоции... каква ли скука щеше да е иначе.
Карай, аз претендирам, че искам хармония и спокойствие :)
Една огромна глупост.
Да се живее за мига се превръща в слоган на всяко едно лято, това дали ще е така?
На мен ми звучи като някакво правило от поредицата "20 съвета за страхотно лятно настроение"...
Да се усмихваме, пък ще видим... :)
