Пускам си Alicia Keys - A women's worth съвсем тематично.
Като се замисля времето така се завъртя, толкова неща започнаха да се случват. И вече чак ме изпреварват, а аз още драпам след тях.
Но нищо. Подготвям се за маратон. Истински пролетен фурор. И ще се случи, гаранция.
Anyway, слънчево е и ми се прииска да се катеря из Пирин. Жалко, че направо съм атрофирала. А в Пирин е така красиво!
Изядох пак една огромна купа ягоди и мисля, че в тях имаше нещо нередно.
На мен ли ми се струва, ама хората които са необвързани живеят много по-щастливо? Да, да, аз самата споря с това изказване, но пък току виж съм си преобърнала нагласите. Което е често срещано. Понеже съм много непостоянна.
Та тези хора си спестяват толкова нещастни убити нерви, сметки от телефон, тревоги, притеснения... и да не продължавам.
Всъщност съм станала едно малко мазохистично дете (къде пък има такова животно?), което преминава от преобладаващо състояние : мрънкане -> на инат и после към лигавня.
И първо си казвам - ти можеш, това е правилното. После се усещам как не ми е добре с дадено нещо, но то е ПРАВИЛНО и нормално... а иначе ставам смешна. Ми нека стана смешна.
Май предпочитам да съм крайно егоистична отколкото крайно страдаща. Така ще да е вече.
Омръзна ми да си докарвам куп глупости на главата. А съм още само на 21. Рано ми е за криза на средната възраст.
Защо обвързаните хора си изневеряват? Защо другите имат бройки за една нощ? Смотаната истинска любов какво се е*ава? А тя не е ли егоист?
Защо като ни писне, започва да ни е шубе? А? а? А?
Както по филмите цялата драма на човека я търсят в детството. Ама моето си беше страхотно. Страдам от 17-те си. Емоционалният ми товар и драмата дойдоха от няколко нелогични изневери, малко teen pain, щипка скандали и така. Сега ми тежат на главата. Като една тухла 4-ка са и застрашават рационалното ми мислене. И чувства.
Ама дето се казва - шанс.
Дано порасна, понеже е смешно.
Или се взимаш в ръце, или се обричаш на същата повторяемост от събития и случки.
