Обичам го Рим!
Но не онзи натрапчивият, а просто нашият си...
Но не онзи натрапчивият, а просто нашият си...
Да се загубим по най-прекрасния начин. И тъй като там няма как да се загубиш... понеже всяка заблуда води на по-добри места, след това да намерим киното, и да се окаже, че парламентът е бил през цялото време пред очите ни, а via del Corso направо ги боде.
Иветка да се блъсне в някой друг предмет, аз да си изгубя нещо...
Но в крайна сметка всичко да завърши с вино.
И Trastevere.
И няколко преоткрити места.
Ех... какъв хубав уикенд :)
Не искам да изпадам в подробности, но празничната атмосфера е несравнима. И въпреки че винаги съм искала коледен Париж, получих незаменимия коледен Рим. Прекрасен. Един единствен.
Не се описва, а се усеща.
Цял живот се чудиш какво наистина означават думи като - дух, емоция, атмосфера. И го разбираш рано или късно.
Аз не мога да намеря по-точно определение и по-точен момент от този.
Точно в 18:20 часа събота вечер ги усетих.
След две обиколки около страшно красива (поредната) църква... И фонтаните, любимите ми фонтани :)
...
А книгите и тефтерите (тефтеритеее, перата, хариятаааааа, кожените подвързии!!!) ... дори няма да ги коментирам. Влезем ли в книжарница, елате ни измъкнете!
А си мислех, че госпожица Александрова се задържа най-много при обувките (не че не успя да си купи и токчета де) .... ;)
и на ревю отидохме, и със сладолед преядохме - всичко както си му е реда :)
В момента блажено се излежавам, пия от новия чай, който Теди ми подари и си мисля какво щастливо, щастливо същество съм аз.
И колко малко е нужно...
Viva Italia!
