Има ги. Все още.
Дано не искат да пораснат.
Нека бъдат деца.
Децата са чисти.
Моля ви, не влизайте в мръсотията.
Не още.
Има време.
Червилото на майка ви е изпробвано върху животни преди да й го дадат на нея.
От токчетата й може да си изкълчите крака. А това боли.
От парфюма ще получите алергия. А това е, когато цялото тяло ви сърби и боли ужасно много.
Диетата ще ви строши краката. Буквално.
Цигарите ще сгазят всеки начин да дишате нормално. Представете си камиончетата от книжките...все едно сте под техните гуми.
Алкохолът ще ви остави без пълноценни мисли. Това са онези мисли като "Искам да се науча да рисувам. ; Обичам те, мамо. ; Колко е красива тази планина..."
Сексът ... е, добре, стига сте чели.
Мисълта ми беше, останете деца.
После ще сте възрастни.
Научете се да четете.
Правилно.
Играйте навън.
По светло.
Фантазирайте.
Измисляйте.
Творете.
Говорете.
Задавайте въпроси.
Махнете компютрите. След това цял живот ще работите на един.
Излизайте навън. По-късно ще можете само един-два дни в седмицата.
Четете книги. След време ще започвате по някоя и няма да я дочитате.
Не пренебрегвайте приятелите си. Някой ден ще ги чувате предимно (или само) по телефона.
Дайте воля на въображението си. В бъдеще ще се трупат проблеми и ще го саботират главоломно.
Е, бъдете деца.
Все още.
Имате време.
На 21 все не спирам да мисля, че цифрите в обратен ред са по-привлекателни: 12.
Това не е копнеж по миналото, а желание за бъдеще.
А аз ще кажа тези неща...
Някой ден.
На детето си.
