Цветът на ваканцията ми.
Нюансът на последните дни.
И тонът на празниците.
Много нагло, доста дори
излъгани.
Вече дори не мога да посвещавам думи на когото е.
Иска ми се да говоря на "ти", иска ми се да пиша в множествено число.
Нещо не се получава.
Карай.
Ще се попитам - Какъв ти е проблема? без да го задавам към себе си.
Преди предпочитах прозрачната истина, чиста и остра, по-стръмна от най-опасните склонове в Тибет. И с нея се наранявахме, радвахме една друга и (само)унищожавахме.
Има нещо в мен обаче, което се запазва, успява да се скрие и при най-силното земетресение...а после остава живо. Цяло.
Това нещо ...след поредната катастрофа излезе наяве с пълна сила.
Развихри се и не пожела да се затвори отново.
С истината започнахме да си играем игрички.
Лъжите се сприятелиха с нея, модерно подеха игра на криеница, чести смени и гонене.
И май е по-приятно.
Излъжи. По-добре ще е за здравето ми. Все тая, не искам да знам.
Живее ми се дълго.
Щастливо.
И безумно.
Както днес.
Затова, м*мка му (още има някой прекалено културни/морални/възпитани хора, четящи това.)
, спирай с откровенията.
Научи се да лъжеш.
То всъщност е природна дарба на човека, би трябвало да знаеш как стават нещата.
Действай.
това е предизвикателство.
Празниците са празни(ци).
Идват и си заминават.
Успяваш да се наспиш за няколко дни.
Или поне така си мислиш.
Не и след снощи.
Лутам се между брутално и епично в определенията.
Но беше.
Каквото и да беше.
В последните 5-6 години нощта между 25-ти и 26-ти декември винаги е оставала мъглявина.
Традицията - went on.
Човек без половинка не може да живее.
Човек без приятели умира на момента.
Човек с половинка и приятели е плътен.
опс, пълноценен.
Червен цвят.
А битовите алкохолици винаги намират правия път. Дори в хлъзгава нощ.
И Спайдермен не е по-умел от тях ... ;) (намиг, гърлсс)
Какво се случва ли?
Еми... Елена е по-красива от всякога. Все пак е хубавата Елена ;) не тая дето беше жена на Менелай, ама .. абе, разбрахте ме.
винаги се намира какво да ни липсва.
и на мен ми липсваха разни неща, ама пак съм щастлива.
предишните ваканции, хубави - такива,
по-топли, по-сплотени, по-весели, по-безгрижни
Сега все ще се намери някоя драма. Къде се пръснахте всички?
Нима най-силните клони на дървото се пречупиха първи?
Новата година, на чието (абсолютно глупаво) посрещане винаги си намирам за какво да пролея седем-осем реда (по-скоро колонки) сълзи и да убия поне триста-четиристотин нервни клетки, сега ще я карам в София.
Търново, достатъчно ми беше, взех си от теб най-хубавото.
сега отивам в снега.
отивам, отивам
и човекът, който не може да ми се сърди повече от половин час...а това е една десета от чара му.
Сигурно за първи път ще взема да кажа колко много ценя майка си, че е такава силна опора понякога. Вземам и го казвам.
Ей сега ако живееше и ти в почти ненавижданата от мен в разни дни столица, да ни е хиляда пъти по-добре, ама айде ще си замълча...
Две снимки. С червени рамки.
На едната съм сама, на 5 години.
На другата съм със Сис преди 5 години.
Най-дългата ми връзка празнува годишнина.
Единствената, с която нито една караница (колкото и жестока да е) не можа да ни скара. Или пък времето - раздели.
Плюя си върху буквите, да не вземе съдбата да ми се ядоса и да обърне нещата.
Или пък десетките невинни хорица с празни мисли в главата.
И някой би казал "трогателно..."
Червени са не само устните, червено е и сърцето.
А, между другото - и Интро е червено този месец.
Симпатично съвпадение.
Или пък не...
Година по-рано колко по-различно беше.
Всеки път така си казвам.
И този не е изключение.
А вие какво си казвате?
Едва ли ще направите списъци с нови обещания, сега вече сте перфектни - какво още да искате?
Останете перфектни. Това поражда чувство на доволство.
И щастие (дори и фалшиво...фалшиво, но за кого?)
Когато човек е щастлив забравя да плюе по останалите.
Това е прекрасно.
Наистина си го пожелавам.
Аз това искам за новата година - доволни хора.
Около мен, зад мен.. пред мен.
Така добре ще си живеем, в баланс и хармония, нали?
Не искам да ти казвам, но пристигам с мирис на череши и усещане за бриз.
Лятото така го обичам, но снегът ми е пръв приятел по погрешка. Хубаво стечение на обстоятелствата все пак.
Януари е най-рожденият месец.
Пожелавам си след 27 дни да не остарея изобщо.
А на 27-ми декември пожелавам по-малко проблеми и повече спокойствие. На именник от миналото.
Св. Стефан е бил мъченик, но не е нужно и хората, носещи неговото име да бъдат такива.
Е...
:)
Търсете смисъла.
И нека животът продължава да е червен, така е възможно най-ярък.
Харесва ми.
