четвъртък, 15 декември 2011 г.

И какво от това?

Защо е нужно да се оправдаваш, когато ти е добре?
Кой поставя ограниченията?
Къде се изповядват грешниците?
Кога си получаваш заслуженото?

Много критика, много думи. Повече излишни.

Аз се чувствам на мястото си. Открих спокойствие. Намерих разбиране. Имам доверие.
Нужно ли е да защитавам това състояние? Трябва ли да се оправдавам пред някого...? Нима?
С кое право някой би могъл да търси обяснение?

В ъгъла на устните ми има няколко милиграма ирония, забелязвате ли ги? Или да се усмихна изкуствено, за да стане ясно?

Вече не изневярата е болестта ни.
Изневеряват си всички, лъжат се всички, гледат се после в очите...
Кофти става тогава, когато няма с кого на кого да изневериш. Хората са се изчерпали.

Не, аз не искам да казвам "Щастлива съм напук."
Да, щастлива съм. Единствено заради себе си.
Не за мъст. Не от желание за възнаграждение. Не с корист.

И повече от всякога настоявам "обичай го/я дори заради най-елементарната причина"
Няма значение.
Нито времето, което е минало. Нито скандалите, които са били разпалени и угасени. Нито сълзите, които са се превърнали в усмивки и обратното. Нито дългите разговори "защо, а ако, тогава..."

Какво чувствате в момента?

Привличане?
Добре.

Разбиране?
Става.

Страст?
Е, супер.

Глупост е да кажеш само, че не знаеш какво искаш.
"Ами аз не съм сигурен/на дали мога да ти дам това, което искаш"
Знаеш отлично.
Страхливци.

Оставате сами, нали го разбирате? ;) Наздраве, пак ще заспивате в студено легло.

А иначе....

:)

На мен такъв ми харесваш.
Нервен /понякога/, емоционален, забавен, ревнив, къдрав и адски сънен сутрин в 8.
И другия път пак ще спра рязко на светофара, но няма проблем, нали?
ей така ми е добре :)

Без повече критики. Без повече укор.
Аз в чистата ми форма :)

И да си пожелая нещо...

forever 21

Оставям темата за Коледа, празниците и вълшебния дух (бла) за по-късно. Или пък изобщо.
Навъдихте се достатъчно да говорите за семейни ценности, украси за елха и как трябва да станем по-добри. Ми айде....

Аз приключвам ползотворна двуседмична работа и се отправям натам, където ми е мястото.
Интернетът и мобилните оператори да ме прощават, имам книги за четене и приятни разговори за водене.
И вино за изпиване ;)