След 3 дни или по-точно 3 нощи, наситени с толкова много емоции и моменти, които несъмнено ще останат в историята, мога да кажа – свърши, но беше хубаво. Точно както всяко друго решение взето почти в последния момент, толкова импулсивно : July morning? -Не съм на работа тогава. –Аз имам изпит чак на 7ми. -> И?!?!
Тръгвам!!!
В момента в главата ми са коктейлите с ром и гренадин, мартинито, уникалното мохито и ... разбира се – текилите, о и да не пропуснем цитронадата от диня, която без никакво алкохолно съдържание си е страхотна сама по себе си. И още, и още - хорааааааааааа, страхотни сте : Дари, Ванеска,Сияна, Емо, Ками, Габи, Владо, Руслан, Слави и Велчо... (и още ама нали не си падам по запомнянето на имена). Е, запознах се с един човек, чието име запомних (така де – знаех е по-правилната дума, ха-ха) Калин.Точка. Усмивка.
Таааааааааа тадам тадам тудуф тудуф приключенията на Поли в Лалаленд отново са актуални :)
Не искам и не обичам всички да знаят всичко, та затова сега няма да разказвам, въпреки че някои моменти определено си заслужават.
Но пък има друго какво да се напише и това са няколко неща, за които се замислих през това време:
-Дали трябва да спра да говоря толкова много и първо да мисля преди това? Ех, ако сте със същия проблем – едва ли ще откриете приемливо решение, защото знаем си го : мноооооооого е трудно. Колкото и да искам преди да съм започнала да мисля и да броя – едно, две, три, четири, пет... думите вече са излезли и съм ръсила ли ръсила глупости. Хора, това е много лошо. Освен това - учете се да говорите правилно, ясто и отчетливо докато имате време. Защото мекият говор, неправилното Р и преплитането на всякакви думи водят до..ами, мен. Хахахахаха! Кофти е, исках да кажа.
-Друго нещо : Оставете връзките. Да, ама няма да стане.Те не се оставят ей така, а и са си дълга тема на разговори и размисли, и спорове, и дискусии. Ако можех да накарам г-ца Д.Ж да напише ръководство с правила, сигурно вече щяхме да го издаваме, с послание лично към мен.
То не че всеки човек не си е индивидуален, но нека говорииииииим. А не да си мълчим. Колко по-хубав щеше да е животът ми ако го правех това с лекота. Двете К-та : комуникация и компромиси. Не, не ги владея, защото аз съм един страхотен егоист, който понякога се вманиачава и губи всякакъв контрол.
Именно по повод на това, хората казват : двама души могат да живеят заедно и да се гледат всеки ден, а между тях да има огромни кратери (дупки, пропасти – както щете му кажете), а други могат да са в двата края на света, но да се разбират прекрасно. Не – и това е лъжа,защото връзката от разстояние не е връзка = ВРЪЗКА. Тя е връзка. Тя страда, че я няма близостта, страда, че няма нищо взаимно освен единия скайп и изобщо е равна на дълги интернет разговори с илюзията, че те представляват доброто разбирателство между двамата + страхотното изкарване за кратко, когато се видят. Аз избрах тази връзка, защото нямам нищо против по-горното и защото – О, кой мъж ще изтърпя да виждам всеки ден (даже през ден е много)?! Но я – стига съм ви разказвала. Стига сте знаели ;) хаха
Защо ще ме съдиш мен (много ми е интересно дали човекът,на когото говоря сега ще се познае), като си имаш сериозна приятелка, с която имате също толкова сериозни планове за бъдещето, а в същото време много добре знаеш ,че си я предал и че продължаваш да го правиш. И защо й изневери с тази отвратителна грозна глупава невъзпитана *****?!
Ако някой иска да ми обясни къде е логиката – да заповяда.
Ако някой иска да ми обясни къде е логиката – да заповяда.
Аз да се върна на другите неща – и последното : Къде остана детсвото?! Хлип Хлип... искам да играя на Стражари и апаши и на Ема-е-са-са, ако може и на Ръбчета, а няма да откажа и стария крив баскетболен кош в 2 през нощта. И екскурзионните с безкрайните преходи. И лагерите. И на реката. И в гората до нас. Оооо и как искам да крадем череши и праскови!!! И после да се прибера с 3438493483 драскотини от дърветата. Охххх искам искам искам!
То мине не мине и се сещам за всички хубави, красиви, романтични, прекрасни малки и големи младежки преживявания. А са толкова много. И толкова страхотни!
Обичам целия си живот до момента, невъзпитано го обичам!
Обаче по-хубавото е, че продължава да е красив. И дори в момента едни слънчогледи през стъклото (еххх че бързо се скриха от погледа ми) продължават да го правят по-приятен.
Разбира се, че има повече проблеми. Но щом ги има, значи съответно има и начин да се справим с тях.
И тудуф тудуф тадам тадам папаф дните продължават, нощите се увеличават.
Посрещнахме Джулаяяяяя (йееес йес йес йес йес йес йес йес много сме добри ей)!
Не отидох нито веднъж по светло на плаж (имам предвид да се пека, но м*мка му на шоколадовия тен), като се замисля дните ги проспахме най-безсрамно.
Пих и ядох толкова, че сега изпитвам неописуем страх да ида до фитнеса и да стъпя на кантара (пфу, толкова труд за нищо отново).
Нагледах се на красиви хора, наслушах се на яка музика, успокоих си изтормозеното съзнание, напълних си душичката със светлина и се усмихвах страшно мноооого.
Кучето на Слави е куче-мечта, въпреки че зъбите му все още ме плашат като си ги представя насочени към дясната ми ръка..
И Баш Баш Бааааш бар е уникалното място, заради което бих си хванала багажа и заминала да живея там за лятото. И ако Калин В. продължава да ходи там редовно... съвсем! Хахаха – тук се шегувах де...
P.S Един хамак, мирис на море, слънце в очите, вятър в косите, студено мохито и добри приятели – повече от щастие!
Никой да не ми разказва как е пръснал 500лв в Sin City! И никой да не споменава каква кола е карал през лятото на Слънчев бряг! Да не чувам за изпипан стегнат привлекателен мъж с пура в ръка и пари за к*рви в другата!
Това не са: приятно място, средство за превоз (колко гори тази кола градско и как я караш през дупките?!) и мъж, ама мъж.
Да и аз се радвам на пари. Но знам точно за какво ще ги използвам и колко хора ще направя щастливи заедно с мен.
Бъдете слънчеви и мислете повече за малките моменти отлкото за големите планове и мащабното прахосване на средства и време...
