Гледайки ги и усещайки миризмата на дъжд от терасата, започвам да мисля за времето : Бури, жега, мъгла, ветрове – а какво е времето между нас? Наистина ли важат изградените правила?
На работа всеки знае – трябва да пристигаш навреме, длъжен си да свършиш задачите си в срок, нужно е да си лоялен, има си работно облекло и етикети в екипа.
Но и при връзките ли е така?
Дали не прекаляваме с думичката ТРЯБВА?
Трябва ли да ме вземеш от нас или да си хвана такси? Трябва ли да те държа за ръка навън? Трябва ли да се чуваме всеки ден? Трябва ли да ти казвам, когато излизам с приятелки? Трябва ли да търсим переспективи? Трябва ли да плануваме следващата половин година?
Трябва ли? Трябва ли? Трябва ли?
?!?!?!?!?!??!?!? 
Нали бяхме Аз и Ти, просто ние? Какви са тези правила? По принцип би трябвало сега да ми се обади? Следва да си поделим сметката? Длъжен е да ме запознае с техните! Нужно е това и това и онова... Дали защото така са ни учили или сме придобили тези изградени стереотипи , ние ги прилагаме във отношенията си? Навсякъде? А какво стана с нашата връзка? Не трябва ли да се държим така, както го чувстваме?
Пусти бариери! Скапани принципи!
Аз не съм себе си. Аз не се чувствам комфортно.Аз не мога да смея свободно. Вместо това ме караш да треперя. Да съм нервна. Това така ли би трябвало да е? Ами сега?!
А искам да бъда спокойна. Искам да слушам сърцето си. Искам да се усмихвам естествено.
По дяволите това е изкуствено!
Сега бих казала мразя, но самата дума ме отвращава, така че ще избера друга : „Не харесвам”. Не харесвам двойки, който излизат и отиват във възможно най-клюкарското кафе на града, поръчват си каквото е модерно за сезона , след това си правят две-три-четири...петдесет снимки как се целуват и гушкат и после една обиколка с колата на целия град, да не би някой да пропусне да ни види.
Изобщо не е романтично. Е, ако са влюбени и така се чувстват добре... кой пък има право да ги заклеймява? Всеки може да избере да е смешен. ;)
Ами извинете, но това е философията ми: ПРОТИВ на всякакви глупости като започнем със Св. Валентин и сърца сърца сърца, любов, любов, любов. А какво ако получа шоколадово сърце по средата на есента? Или картичка в началото на зимата?
И сещате ли се после голямата трагедия ако направим нещо против установените правила, как целия сват започва : О, значи са се скарали.. Абе те, не скъсаха ли?
Хахахахахахаха :)
А помните ли Кари, която напусна работата си и отиде в Париж с руснака? Не че имаше переспектива. Да, де ..сериал е. И вече се изчерпа, но съжалявам – обичам всичките му сезони и особено първия филм.
Добре, ами не сте ли правили нищо против правилата? Няма да повярвам.
Добре, сега ще го кажа, може да е от факта, че съм на 5 аулина и цял ден лежа и лежа и лежа..и ям бисквити, но нещо ми разбърка мозъка и без конкретен повод се ядосах на глупавите правила. Е, глупави са, защото от тях ме е боляла главата не един път, а да не говорим (все пак съм жена) колко милиони мозъчни клетки унищожих мислейки и пресмятайки хиляди пъти – ами сега това, ох май не трябваше това... бла бла бла.
Не ме разбирайте погрешно – аз много обичам да обичам. И обичам сърца, шоколад, романтика, камина и бяло вино, разходка по залез, закуска в леглото, глезотии след изморителен ден, почивка на невероятно красиво място, домашно приготвена вечеря и т.н. и т.н. Но когато ги чувстваме и искаме, а не защото трябва! Много е тъпо това ТРЯБВА! Длъжни ли сме да празнуваме годишнина? А, ако реша да я празнуваме по съвсем друго време на годината? Длъжни ли сме да правим каквото се очаква? Не,не, не животът (предупреждение – клише) е твърде кратък, за да вървим по правилата, пренебрегвайки себе си. Сега ще спра, защото съм на границата да започна да пиша още - и то глупости.
Така че... приятна вечер. И помиришете навън – времето може да не става за басейн, но е прекрасно за една разходка след утихналата буря.
P.S : Без правила!
