четвъртък, 10 юни 2010 г.

Скъпа, докато слънцето не спре да изгрява и залязва, животът продължава



Общо взето имах много планове - как ще ви разкажа за Рим , как ще ви покажа пролетните седмици в София, как ще си припомним малко стара история и много нова драма и как ще ви прочета няколко безизвестни, но уникални стихотворения. И други планове имах, но както за пореден път се убеждавам плановете не са никак хубаво нещо, освен ако не си сигурен, че можеш да ги осъществиш и на практика, освен в мозъка си. Другото са мечти.

После се оказа така, че на мен нищо не ми се случва. Аз почти нищо не правя. И ами.. скучно си е.


И може да изглежда, че пак съм се разлигавила, пак лежа в облаците без сериозно намерение да слизам от тях и пак пак пак главата ми не само е с розови мисли, но и излъчва една искряща блещукаща светлина - с розов отенък, разбира се!
Ами може и така да е. Какво като нямам ни най-малко желание да напиша нещо сериозно и леко тъжно... или по-скоро да го напиша и да го покажа на някой. Е, всъщност съществуват и такива страници из моите листи. Но какъв е смисълът да натоварваш останалите със сериозности? Все едно си нямат техните собствени? И като цяло - освен няколко души, които заслужават - защо по дяволите светът трябва да научава за живота ми? Той вече взима достатъчно от него всеки ден.
Казвам ви, ще си махна снимките от facebook, ще скрия всичко и ще ви оставя само да си контактувате с мен там,когато контактът е нужен и не може да се осъществи по друг начин. Без клюки, без фалш, без идиотски ултра-гигантски глупости!
Не че мога, не че това ще стане, ама понякога много ми се иска.

И подканвам всички да си помислят, какво ще се случи ако затрият скъпата социална мрежа? Имате ли телефоните на хората, с които искате да си общувате? Знаете ли рождените дни на приятелите си? Хайде без да се лъжем.
И да, аз като едно страшно активно същество именно там, едва ли ще се откажа от удоволствието facebook, защото разбирате ли ми е супер приятно да гледам снимки от приключенията на приятелите ми, да се смея на глупостите на други и да си запълвам огромна част от музикалния плейлист благодарение на чуждите постинги.Освен това обичам когато открия нещо,което ме радва да го споделя, за му се радвате и вие.
А съм убедена и го знам, че дори тези, които презират facebook, всъщност пък точно най-не могат без него.
Просто си осигурете живот извън този свят. Защото такъв има и гаранция, че е по-хубав, е да ама за какво да ходиш някъде ако не кажеш на всички 359 "познати"? ... Защото така искам и това ме прави щастлив без значение дали ще си получа 20те коментара под снимките после! Това е отговорът.
И дали не можем вместо да си теглим цитати от 1,2,3,4,5 сериала и после още толкова китайски, индийски и дрън дрън пословици и мъдрости ( а и без това никой не слага това,което му се е паднало от 1вия път) - да седнем и да прочетем страхотната нова книга, която е излязла (не, не, не Хорхе Букай (не че не е хубава,де - напротив) )
Противоречивости.

Не че мога, не че това ще стане, ама понякога много ми се иска...

Стига за това. Не стана ли прекалено дълго пост-че за четене? Ами няма значение, аз имам още малко да си попиша.

Искам да ви кажа колко много не ме интересува как да си направя устните да изглеждат визуално по-големи и как да си сложа руж на точното място, за да може като ме огрее слънцето да съм е-га-ти мацката с перфектно лице.
Или пък да си опъна косата като на едно животно, за което се сетих току що, но няма да го спомена. За да е тя перфектна. Ама аз не си я обичам такава. Даже като стана ми е най-хубаво да изляза без да съм я бутнала тази коса :))))
Да, има термини или както там им казват хората в модните коафьорски среди : грижа и прилежност относно външния вид. Ама моля ви се.. грижа ли е да станеш 2 часа по-рано и да започнеш да тушираш всяка пъпка, защото бога ми иначе никой няма да те погледне, а камо ли да говори с теб?! ?!?!!?

Сега ще споделя още нещо - след 15 минути излизам и ще си обуя равните обувки, няма да си сложа дори спирала, просто ще се усмихна и ще се наслаждавам на хубавия слънчев следобед (е, очилата май ще ги взема, защото усещам, че посещенията при очната са започнали да зачестяват...)



Хубав ден и извинете за досадата, но сами си избрахте да четете!
:)