Не сме ли ние едни големи пиявици? Вкопчваме се във всеки и всичко, изсмукваме това, което ни е нужно от всяка ситуация.
Явно е човешко.
УЖАСНО СЪМ РАЗСТРОЕНА В МОМЕНТА.
Не искам да мисля за нищо, не искам да виждам никого, не искам да говоря.
Искам утре като се събудя и да не познавам 40% от хората в живота ми. И искам последните ми 3 години да имаха различно стечение на обстоятелствата. Бих била радостна, ако можеше да не изпитвам много от чувствата, които изпитвам.
Да,да,да ... "Не съжалявам за нищо от миналото.." Друг път! Толкова ме е яд сега!
Утре ще съм друга. Вдругиден още повече. И не искам да се познавам. И не искам да знам коя ще бъда. Искам само да съм достатъчна. За това, за което трябва.
Може би е дошъл моментът. Точка на пресичане. Самота.
Във всички песни пеят - не искам да съм сама, не ме оставяй сам, липсваш ми, трябваш ми, не мога без теб ... юхуу, хайде всички на хорото!
Всички реклами ни казват - "Мерси че има тееб" "Навсякъде. По всяко време. С любим номер" "За вашите близки - застраховка живот" "Уникален чаромат ( и как мама и тате се влюбиха) "За по-вкусен и щастлив старт на деня" "Маги бульони за цялото семейство" И бла бла бла...
Ще се изхвърля в коша за боклук, казвам ви. Не се понасям. Не се понасям такава. Как може да има хора, които да предизвикват това ми състояние?! По пътя на логиката не би ли трябвало да се отдалеча от тях?
Е, това вече би ме направило най-голямата неблагодарница.
Да...и аз така си помислих.
ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В СПОКОЙСТВИЕ! НАИСТИНА ГО ИСКАМ. КАК ДА ГО КАЖА ПО ДРУГ НАЧИН?!
ПИСНА МИ ...
