Добро утро, Добър ден, Добър вечер и Лека нощ!

Здравей свят!

Чао свят!

Хейййй, как си отдавна не сме се срещали!
Какво се случва при теб?

О, при мен е почти същото както преди. Още съм отвеяна, вярвам в полу-небивалици, разхвърлям постоянно, разсеяна съм често, гриза си ноктите, 'губя' си телефона, търся една блуза близо 2 часа, а след това я намирам на най-обичайното място, режа си храната на милион малки парченца, за да ми е по-вкусно докато ям, радвам се на слънцето сутрин, ям по много и по всяко време, снимам наоколо и заблуждавам с усмивки. И съм невъобразимо влюбена. Как в кого? В теб свят!

:) :) :)

Сега заблудих ли те?

Днес имах прекрасен обяд и невероятна сутрин. А вчера много мила и топла вечер. Е, то с такива хора... как няма.
Замислих се (като стана дума за хора и емоции) - кога се увлякох за първи път: Дали беше руснакът Кирил или едно момче, което видях през лятото на 99та? Или май не. По-скоро беше на 23.01.1990та!
Е, нямам спомени, та то беше тооооолкова отдавна. Ама знам, че съм имала много симпатичен рев. Тогава именно съм се влюбила - в новия си живот. И до днес поддържам тази любов. Или поне се старая. Надявам се, че успявам.
Да се върна в настоящето. Искам да кажа толкова много неща, искам да усетя толкова много емоции... Искам и искам и искам. А нищо не правя. Имам едно такова смачкано топче в стомаха, едно.. чувство на безцелност, неудовлетворение. И се чудя какво да го правя? Дали да го заровя още по-дълбоко или да го изхвърля през прозореца? Какво се предприема в ситуации на объркване?
Всъщност имам друга мисъл : Ами ако просто животът си ми е наред, всичко е прекрасно, а аз отново имам нужда да намеря драма? И както с всяко подобно нещо - успявам? Някой да ме удари по главата, моля!


Ето направих го. Ускубах се! И съм тук..обратно. Дали пък лудостта ми не е преминала в нова, по-висша фаза? Еееедва ли :D

Исках да разказвам приказки, да шепна стихове, да пея тихо. Но и трите не ги умея. А и почти постоянно си мънкам под носа. Ужас, ужас!
Затова сега си избрах да пиша глупости, да убивам време (по-скоро замествам) и да се схващам.

Та...за какво говорех. А да.
Идва ред на следващия въпрос: Кога за първи път излъгах? Мисля, че бях на 4 и скришом изядох 2 бухтички повече на закуска. Майка ми се скара, баба се зарадва, че се храня ... Ех какви времена бяха!
После пък излъгах,че съм си написала домашното , а не бях.. и така нататък. Е , недейте да криете - знам, че и вие сте лъгали. Аз снощи излъгах отново, защото казах, че ще си легна в 11, а го направих в 2.
Това ми напомня за един огроооомен проблем - събуждането. Мистър Будилник и Госпожица Аларма, които така безцеремонно пропускам всяка сутрин. Какво не ми е наред, защо на 2 метра от мен може да свири най-свирепата рок банда, а аз пак да лигавя възглавницата и най-спокойно да спя?! Още съм в издирване на ефикасното средство за събуждане. Не знам докога така...



Хей! Забравих,че си тук. Сама ли си говорех?
Радвам се, че се видяхме въпреки това.
И имам едно пожелание - помни ме.

О, аз ли? Аз не помня, затова си записвам. Ще те запиша.
Но после може би тефтерът ми ще свърши (рано или късно) и ще го изхвърля. И теб ще изхвърля.
Но спокойно - ще имам нов тефтер с нови записки вътре. Постарай се да те има и в него. От теб зависи!