Здравей!
Помниш ли онези крехки мечти, невероятните случки за случване, безкрайните пакости, щурите дни? Мирисът на лято, старият орех, тихата река, солените банички и сладките пасти...И ти. Изминаха 14 години без теб. Образът ти вече е избледнял, вероятно.
Все още помня как майка ме прибра от детската градина. Мълчаливо.
Може би не разбирах. Може би и сега не разбирам.
Само усещам времето... минава. Но знам, че си бил прекрасен човек.
Където и да си. Пази ме... пази се.
