петък, 18 май 2012 г.

Закъснели


След 22 години съществуване осъзнах, че ме е страх да спя на тъмно. Неистово отказвам да изгася лампата. Или просто се оправдавам, че заспивам четейки.
Два месеца след Париж, започнах да го обичам.
Три години след завършването разбирам, че все пак имаше и неприятни моменти.

Закъснелите неща не винаги са лошо нещо. Може би закъснението пристига точно навреме.

Улиците са красиви, гората е по-зелена от всякога, черешите най-вкусни и дните по-хубави.
Белите мъници(кученцата) приличат на мишки и още не могат да виждат и са тооооолкова очарователни.

Ти ще останеш ли?
- Завинаги.


Звучи приятно и притеснително.
Някак търсено.
Желано.

Не закъснявай.