Това се повтаря вече цяла седмица. Започвам да си мисля, че времето е спряло. Или пък е някакъв "Генезис".
Не спя по цели нощи, след това се наливам с кофеин, вечер отказвам предложения на момичетата и много ме е яд. Искам този месец да свърши. Юни.
А той дори не е почнал.
Открих мястото, на което искам да се омъжа.
Но е прекрасно.
Всъщност имението в Тоскана смятам да го закупя. Не знам с какви пари, но трябва да е мое.
С Бибонс решихме, че ще се вдигат епични партита, а ние ще пием мартини в секси рокли и шапки с широка периферия.
Там ще е много любовно.
То и сега е такова.
Сънувам как живея далеч от тук.
Поне за малко.
Нещата са по-леки.
Гриза си ноктите като полудяла, защото Илиев го няма. Положението не е от най-хубавите.
Скапаният дъжд уби всичко красиво - цветята в двора, черешите в градината.
И той ми омръзна. Миналата година по това време пътувах към плажа и всъщност се къпах в морето.
Ще имаме ли лято този път?
Искам пясък.
