И тъй като снощи спах близо 12 часа, днес безсънието ме преследва.
Или поне организмът ми е решил, че утре ще дремем до късно.
Грешка, скъпи мой.
Сега ще разгледаме за пореден път този уикенд вълшебният мартенски брой на Vogue, после ще хапнем ягоди, по-късно може и да ти пусна филм.
Ако си заслужил.
Нашите лични взаимоотношения са добре.
С мозъка имам един-два проблема, надявам се скоро да ги решим.
Със сърцето, мисля, че вече сме наясно.
Нещата са окей.
Стаята ми най-накрая наистина може да се нарече моето място, а април - НЕмоят месец. Предстои.
А аз съм в едно безкрайно поле с боровинки.
Вие къде сте?
Далеч или близо?
Навън или вътре?
Има ли кой да ви преобръща целия свят за добро утро?
Има ли кой да завърже очите ви преди някоя изненада?
Две жилетки по-късно, уикендът се превърна в нещо много приятно.
Две майки и две дъщери, няколко фрезии и сушито, което няма изяждане.
Та така е при мен.
Надявам се на невероятни неща, мисля си как след близо месец-два яко ще го закъсам с ученето, но това няма никакво значение, когато вътрешно си мисля, че... това го знам
и това, и него го знам
Иска ми се Марта да е в София и всеки ден да й пращам да ми шие разни неща, а тя да бъде безкрайно щастлива... или пък в един момент да ме намрази.
Аз защо още нямам шевна машина и защо ръцете ми не са така сръчни както бих желала?
Страхотното на тези дни е, че ако не друго, са поне преход към нещо по-хубаво. Но пък си мисля, че нищо не пречи да им се наслаждаваме.
А великото Велико ВЕЛИКО Търново колко е велико!
Величествено.
Красиво, както не го помня.
Иска ми се да поостана, ей така за месец. Само за месец.
Да се разхождам, да ям, да мечтая, да пиша, да лежа върху някой камък и да съм при семейството си.
Да отскачам за ден до Елена, да хвърлям някое друго камъче в реката и да бера ягоди от градината.
Ох, много искам...
В замяна купувам цветя, за да се излъжа, че и аз имам градина. Хвърлям торби с боклук и си мисля, че кофата е река. Лежа на пода и си въобразявам, че е скалата над Янтра.
Нищо, поне любимите хора идват от време на време, пък и не по-малко любими са тук.
Усмихната съм и с бухнала коса. (виновник - Теодор Илиев)
Но пък очевидно мога да бъда много, много надменна (за справка - profile picture)
И в сезона на нарцисите се изявявам като най-големия.
Айде, честито!
Първи април е, излъгахме ли се взаимно?
