и други малки прекрасности около мен в последните дни.
Не знам как, не знам защо, но хубавите неща се случват постоянно.
Или дори да има лоши, те изчезват бързо.
Гледайки нагоре постоянно виждам лъвчета, докато в Париж се рееха ангели. Явно лъвчетата от герба на страната са се промъкнали навсякъде по сградите. Разходете се и огледайте. Особено в центъра.
В моя град бих сложила цветя, не само защото са красиви, ами и защото ухаят на рай.
Хайде да те отвлека, какво ще кажеш?
Планирам слънце и вятър, вода и полета, череши и ягоди....
И още милион лалета, в градината и извън нея.
Тя ще ти каже – Не се излагай, не прави глупости.
Аз не виждам нищо нередно тук.
Това е свобода.
Тук и там, днес и утре, под завивките, и с шарените чорапки, ще те гъделичкам докато не се ядосаш.
След месец.
Мисля, че това, което повтарят – малките неща те правят щастлив
... не винаги е истина.
Нужна е любов, много любов, големи порции любов, непретеглим грамаж любов.
Към тем, към мен, към нас, към хората, към лалетата, боровинките, черешите, пеперудите и водните кончета.
И уважение.
Липстата му ви прави абсолютни идиоти.
Не че нещо, аз нямам проблем с това.
Вече две години търпя да ми крадат изречения, мисли, идеи и прочие.
Разбирам неща, които може и да са верни за мен, само че в някой предишен живот. Защото в този определено не са се случвали.
И не контактувам с по-горе споменатите ...идиоти. Това ме прави щастлива.
Доволна съм, че след ден ще се прибера и ще ме посрещнат най-лъчезарните усмивки и най-искрените сърца. Нямам търпение.
Да обичам
Да, забравям разни неща. Пропускам уговорки. Закъснявам. Сигурно не съм сериозна.
Разсеяността ми е в кръвта.
Да се удрям без да искам, да губя разни неща, да се спъвам, да си ям ноктите и куп неща, които са ви познати, тъй като и при вас ги има. Навярно.
Но има ли значение?
Най-важното не съм го счупила, нито загубила.
Приключвам.
Сряда е.
Пече слънце.
А в градината цъфтят най-прекрасните лалета.
Не знам как, не знам защо, но хубавите неща се случват постоянно.
Или дори да има лоши, те изчезват бързо.
Гледайки нагоре постоянно виждам лъвчета, докато в Париж се рееха ангели. Явно лъвчетата от герба на страната са се промъкнали навсякъде по сградите. Разходете се и огледайте. Особено в центъра.
В моя град бих сложила цветя, не само защото са красиви, ами и защото ухаят на рай.
Хайде да те отвлека, какво ще кажеш?
Планирам слънце и вятър, вода и полета, череши и ягоди....
И още милион лалета, в градината и извън нея.
Тя ще ти каже – Не се излагай, не прави глупости.
Аз не виждам нищо нередно тук.
Това е свобода.
Тук и там, днес и утре, под завивките, и с шарените чорапки, ще те гъделичкам докато не се ядосаш.
След месец.
Мисля, че това, което повтарят – малките неща те правят щастлив
... не винаги е истина.
Нужна е любов, много любов, големи порции любов, непретеглим грамаж любов.
Към тем, към мен, към нас, към хората, към лалетата, боровинките, черешите, пеперудите и водните кончета.
И уважение.
Липстата му ви прави абсолютни идиоти.
Не че нещо, аз нямам проблем с това.
Вече две години търпя да ми крадат изречения, мисли, идеи и прочие.
Разбирам неща, които може и да са верни за мен, само че в някой предишен живот. Защото в този определено не са се случвали.
И не контактувам с по-горе споменатите ...идиоти. Това ме прави щастлива.
Доволна съм, че след ден ще се прибера и ще ме посрещнат най-лъчезарните усмивки и най-искрените сърца. Нямам търпение.
Да обичам
Да, забравям разни неща. Пропускам уговорки. Закъснявам. Сигурно не съм сериозна.
Разсеяността ми е в кръвта.
Да се удрям без да искам, да губя разни неща, да се спъвам, да си ям ноктите и куп неща, които са ви познати, тъй като и при вас ги има. Навярно.
Но има ли значение?
Най-важното не съм го счупила, нито загубила.
Приключвам.
Сряда е.
Пече слънце.
А в градината цъфтят най-прекрасните лалета.
