Едно такова... блаженство. Много приятно и гъделичкащо те ;)
Колко хубаво може да ти е? Разбира се,че - колкото си го направиш. Естествено, понеже сме хора - оставяме другите да ни влияят, но в крайна сметка само от нас зависи с какви нагласи ще бъдем.
А аз сега си го правя страхотнооо! И ви го пожелавам и на вас такова. Лято лято лято Лято Лято лято!!!
Мммммм с вкус на Елена!
Ех, убедих се - да, че определено не ставам за сервитьорка! Вижте - барманка по-може. Само че защо ***** му имам склонността да се изгарям буквално през 1 час на кафе-машината, скарата, че дори и чешмата? Или да се удрям в масите, да събарям вилици, да чупя бутилки... та аз съм катастрофа! Пълна!
Знам, че никога не съм била особено похватна, ама моля ви се... тези дни явно съм във вихъра си! И какво да се прави - с две-три синки (особено еднатаааа), няколко ухапвания от комари (еййй, не можах да им избягам), малко обгорено по ръцете и още няколко премеждия, животът на ханчето е хубав! Да се работи е забавно и понякога мнооого многоооо смешно! А колко е красиво! ... Няма да ви казвам колко! :P Елате да се убедите сами :)))))
Ммммм та сега чакам да минат следващите дни и да се запътваме към морето. Най-накрая. И моля моля моля - нека има ток и вода,и слънце, и ... :))))
Дам... пак се разприказвах. Ми то това е...
И хора, хора - искам да разсъждавам върху някой ултра-важен наболял проблем, ама просто не мога. Това слънце ми изпече мозъка и в момента ако ви кажа за какво си мисля - ще ви стане лошо!
Мога да кажа само едно (или пък не?) - животът е хубав, семейството ми е прекрасно, обичам си приятелите, проблемите рано или късно се разрешават, нищо не е вечно, мога да бъда упорита, мога и да се старая... мога и да мързелувам, ама сега мога само да се усмихвам и усмихвам и така до безкрай...
P.S Разбира се, че ще се появи и някой тъмен облак на небосклона, но ... после пак ще има слънце.. и така нататък и така нататък!
Добре де, вижте какво : не понасям жълти обувки с оранжева рокля и кафеви аксесоари. И зелен грим. И розов лак за нокти.
Афхуриефурехфарфрекреаууу!!!
И изобщо много неща не понасям от чуждите гардероби. Аз и от своя де, та в този ред на мисли : Току що завършвам с подредбата му и искам да припадна. Дали ако организирам разпродажба с табела, която според мен трябва да гласи: О-Боже-Кой-Ти-Каза-Че-Това-Може-Да-Се-Носи?! мога да спечеля пари или по-добре направо да раздам тъжните грешки от миналото?
А между другото вчера прочетох статия в онлайн издание на момиче, което се оказа от моя факултет. В нея то говори за красивите жени, манекенките и силиконовите придобивки. По-скоро се опитва да ги иронизира. Обаче мнооого неуспешно и толкова некомпетентно. Да, всички знаем, че у нас си има изкривени разбирания за красиво, (2 тона грим, токчета минимум 10см ("Неее, аз съм висока 175"), два-три реда изкуствена коса, един флакон лак за нея и т.н.) въпреки че всички влизат в групи "Хубавата жена си е хубава и без грим" и "Аз съм за натуралните момичета без корекции" И всички се въртим в този затворен кръг - завист-омраза-завист-оплюване-присмех... накрая всеки се подиграва на всеки. Въпросната авторка явно е тръгнала от принципа - учи се по себе си, защото през цялото време имах чувството или че е неосъществена миска и много я е яд, или че описва себе си в бъдеще мечтано време. Или и двете. Но не я познавам, да е живо и здраво момичето и да успее с целите и плановете си, дано. Само изключително тъпо е да кажеш, че след Жени Калканджиева нямаме успял модел. Е-хо! Ъъъ.. започни да четеш от тукhttp://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-01-30&article=311350 и при следващата статия - може да вмъкнеш поправка с повечко български имена.
Така-аа... няма да занимавам повече с дразненията си, а по-скоро искам да споделя една хубава хубава хууубава новина : Имам си подарък - няколко летни броя на VOGUE, единият от които даже ме беше страх да отворя. Но каква усмивка предизвикаха на лицето мии!!!
Благодаря ти Стеф, за приятната изненада.
Не че нещо, знам колко е тъпо да се радваш на списание, ама малко радости останаха..ха-ха. И кажете му повърхностно, обаче не ме интересува, аз съм щастлива с тях и страниците им, и кориците, и рекламите даже. В същото време съм щастлива и с други работи от сорта на - предстоящ пикник и палатки, както и времето, прекарано в Елена. Усещате ли, че двата свята - този на VOGUE ,нежните платове, безкрайните сайтове с рокли, уникалните снимки на Anja Rubik и този на росата върху тревата, скитането из уханните полета, надебелялата ни котка и домашно приготвените курабийки са толкова толкова различни и далеч един от друг? Аз ги нося в сърцето си с голямо удоволствие - и двата. Плюс още няколко :) Заради което ще кажа - обичам си летния топ, който направихме и излезе 10лв, обичам си и няколкото наистина маркови (заслужаващи си цената) неща. И това е. А също - обичам и чалга (даже много се забавлявам на нея, просто не я взимам на серизно), обичам и хаус, а колко се кефя на Beyonce и Rihanna, да не говорим :)
Обаче няма да спра да се отвращавам от жълтите обувки и оранжевите дрехи! УУУуууу!!!
И по повод на реплика относно по-предния постинг от блога: Ако нашата действителност беше малко по-различна и хората предпочитаха неща, различни от Cosmopolitan & Glamour, Галена и Преслава, Син Сити и Час Пик, може би да. Не ме разбирайте погрешно - аз ходя там, когато пожелая, защото така съм го поискала. И август пак ще съм в Слънчев бряг, ето на! Но... ще бъда и другаде, хихихихи ..а там - таммм е вълшебство :)
С цялата си писанка до момента искам да кажа: Недейте да отричате нещо, само защото е поставено от другите в графа - комерс. Толкова е плитко да се разсъждава по начина : Аз трябва да съм различен от всички. Напук.
Правете каквото ви е на душата!!! Излизайте, с когото ви харесва, независимо дали е смотаняк и приятелките ви се смеят на обувките му. Пийте текила и шотове без да ви бърка после ще има ли главоболие или не. Облечете онази секси рокля, без значение колко струва. И така... в духа на лятото! Забравете за предразсъдъците! Have Fun!
P.S Специално към Ивето - пожелавам ти едно незабравимо,уникално, прекрасно изкарване в Барселона. Приятен полет! (и на отиване и на връщане,/ да не вземеш да останеш там ей/;) :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Лошо ми е от фалш. Повдига ми се от лъжи.
Отвратена съм от хората около себе си ...
Иска ми се да избягам.
И никой да не ми звъни. Никого да не чувам...
Защото не е редно да позволявам да ми влияете толкова на живота.
Защото не е редно вашите интриги да стават мой проблем.
Защото не е редно вие да си галите егото на мой гръб.
Искам да сте щастливи. За да спрете с този фарс. Искам да се радвате на живота си, за да спрете да обръщате внимание на чуждия.
След 3 дни или по-точно 3 нощи, наситени с толкова много емоции и моменти, които несъмнено ще останат в историята, мога да кажа – свърши, но беше хубаво. Точно както всяко друго решение взето почти в последния момент, толкова импулсивно : July morning? -Не съм на работа тогава. –Аз имам изпит чак на 7ми. -> И?!?!
Тръгвам!!!
В момента в главата ми са коктейлите с ром и гренадин, мартинито, уникалното мохито и ... разбира се – текилите, о и да не пропуснем цитронадата от диня, която без никакво алкохолно съдържание си е страхотна сама по себе си. И още, и още - хорааааааааааа, страхотни сте : Дари, Ванеска,Сияна, Емо, Ками, Габи, Владо, Руслан, Слави и Велчо... (и още ама нали не си падам по запомнянето на имена). Е, запознах се с един човек, чието име запомних (така де – знаех е по-правилната дума, ха-ха) Калин.Точка. Усмивка.
Таааааааааа тадам тадам тудуф тудуф приключенията на Поли в Лалаленд отново са актуални :)
Не искам и не обичам всички да знаят всичко, та затова сега няма да разказвам, въпреки че някои моменти определено си заслужават.
Но пък има друго какво да се напише и това са няколко неща, за които се замислих през това време:
-Дали трябва да спра да говоря толкова много и първо да мисля преди това? Ех, ако сте със същия проблем – едва ли ще откриете приемливо решение, защото знаем си го : мноооооооого е трудно. Колкото и да искам преди да съм започнала да мисля и да броя – едно, две, три, четири, пет... думите вече са излезли и съм ръсила ли ръсила глупости. Хора, това е много лошо. Освен това - учете се да говорите правилно, ясто и отчетливо докато имате време. Защото мекият говор, неправилното Р и преплитането на всякакви думи водят до..ами, мен. Хахахахаха! Кофти е, исках да кажа.
-Друго нещо : Оставете връзките. Да, ама няма да стане.Те не се оставят ей така, а и са си дълга тема на разговори и размисли, и спорове, и дискусии. Ако можех да накарам г-ца Д.Ж да напише ръководство с правила, сигурно вече щяхме да го издаваме, с послание лично към мен.
То не че всеки човек не си е индивидуален, но нека говорииииииим. А не да си мълчим. Колко по-хубав щеше да е животът ми ако го правех това с лекота. Двете К-та : комуникация и компромиси. Не, не ги владея, защото аз съм един страхотен егоист, който понякога се вманиачава и губи всякакъв контрол.
Именно по повод на това, хората казват : двама души могат да живеят заедно и да се гледат всеки ден, а между тях да има огромни кратери (дупки, пропасти – както щете му кажете), а други могат да са в двата края на света, но да се разбират прекрасно. Не – и това е лъжа,защото връзката от разстояние не е връзка = ВРЪЗКА. Тя е връзка. Тя страда, че я няма близостта, страда, че няма нищо взаимно освен единия скайп и изобщо е равна на дълги интернет разговори с илюзията, че те представляват доброто разбирателство между двамата + страхотното изкарване за кратко, когато се видят. Аз избрах тази връзка, защото нямам нищо против по-горното и защото – О, кой мъж ще изтърпя да виждам всеки ден (даже през ден е много)?! Но я – стига съм ви разказвала. Стига сте знаели ;) хаха
Защо ще ме съдиш мен (много ми е интересно дали човекът,на когото говоря сега ще се познае), като си имаш сериозна приятелка, с която имате също толкова сериозни планове за бъдещето, а в същото време много добре знаеш ,че си я предал и че продължаваш да го правиш. И защо й изневери с тази отвратителна грозна глупава невъзпитана *****?!
Ако някой иска да ми обясни къде е логиката – да заповяда.
Аз да се върна на другите неща – и последното : Къде остана детсвото?! Хлип Хлип... искам да играя на Стражари и апаши и на Ема-е-са-са, ако може и на Ръбчета, а няма да откажа и стария крив баскетболен кош в 2 през нощта. И екскурзионните с безкрайните преходи. И лагерите. И на реката. И в гората до нас. Оооо и как искам да крадем череши и праскови!!! И после да се прибера с 3438493483 драскотини от дърветата. Охххх искам искам искам!
То мине не мине и се сещам за всички хубави, красиви, романтични, прекрасни малки и големи младежки преживявания. А са толкова много. И толкова страхотни!
Обичам целия си живот до момента, невъзпитано го обичам!
Обаче по-хубавото е, че продължава да е красив. И дори в момента едни слънчогледи през стъклото (еххх че бързо се скриха от погледа ми) продължават да го правят по-приятен.
Разбира се, че има повече проблеми. Но щом ги има, значи съответно има и начин да се справим с тях.
И тудуф тудуф тадам тадам папаф дните продължават, нощите се увеличават.
Не отидох нито веднъж по светло на плаж (имам предвид да се пека, но м*мка му на шоколадовия тен), като се замисля дните ги проспахме най-безсрамно.
Пих и ядох толкова, че сега изпитвам неописуем страх да ида до фитнеса и да стъпя на кантара (пфу, толкова труд за нищо отново).
Нагледах се на красиви хора, наслушах се на яка музика, успокоих си изтормозеното съзнание, напълних си душичката със светлина и се усмихвах страшно мноооого.
Кучето на Слави е куче-мечта, въпреки че зъбите му все още ме плашат като си ги представя насочени към дясната ми ръка..
И Баш Баш Бааааш бар е уникалното място, заради което бих си хванала багажа и заминала да живея там за лятото. И ако Калин В. продължава да ходи там редовно... съвсем! Хахаха – тук се шегувах де...
P.S Един хамак, мирис на море, слънце в очите, вятър в косите, студено мохито и добри приятели – повече от щастие!
Никой да не ми разказва как е пръснал 500лв в Sin City! И никой да не споменава каква кола е карал през лятото на Слънчев бряг! Да не чувам за изпипан стегнат привлекателен мъж с пура в ръка и пари за к*рви в другата!
Това не са: приятно място, средство за превоз (колко гори тази кола градско и как я караш през дупките?!) и мъж, ама мъж.
Да и аз се радвам на пари. Но знам точно за какво ще ги използвам и колко хора ще направя щастливи заедно с мен.
Бъдете слънчеви и мислете повече за малките моменти отлкото за големите планове и мащабното прахосване на средства и време...
