И все си е черна.
Колко изтъркано, колко скучно... малка черна рокля. С големи бели светли спомени, останали по нея.
Преподреждах гардеробните си мисли, както и тези с шкафовете и рафтовете. Добре се получи, смея да твърдя.
Очаквам чудовището да дойде у нас след точно 4 дни.
От женски род, разбира се.
Коткааааааааааааааааааааааааа!
Те май имаха нокти, а?
Телефонът звъни. Защо винаги в 1 съм гладна, а в 2 някой ме търси?
Нощите не са ли за сън?
Ха, всичко друго, ама не и това....
Този път си мисля за белези.
Онзи на коляното, правата черта върху ръката, сълзата на бедрото, още една черта на кръста, малкото кръгче до показалеца. Няколко спъвания,колело, бордюр, едно-две изгаряния, камъчета, табели, ютия, нож и консерва.
Как да го обясня - способност е. Истински талант даже - да се сблъскваш с всичко челно.
Като онова проклето пюре като бебе - ти не го искаш, ама то винаги е точно пред теб, насочено към устата ти - "Хайде една лъжичка за мамаааа"
И аз не искам да имам белези, ама те се лепват твърде нахално върху тялото ми и там си и остават. Да, ясно, че им харесва, ама чак пък толкова...
Тук е зззззамръзващо. Мислех си, че вкъщи винаги е топло, ама май съм грешала. Някой е отворил прозореца и е пуснал вятъра вътре и това не е татко.
Освен това цветята от стените са изсъхнали.
Дали ще ме сметнете за луда, ако кажа, че пазя два-три букета от 17-я, 18-я и 19-я си рожден ден?
Бели рози са.
Но не съм го казала.
Лошо. Много, много лошо.
Още един белег.
На десния глезен.
Отново от смс.
Аз не мога да схвана логиката. Все не успявам. Аман от логика, значи!
Не може ли без нея...?
Изпитвам изпитани чувства. Белези от минало време. Избледняват и после бам - ярка светлина - пак се върнаха.
Ти виждаш, това, което искаш да видиш. Чуваш избирателно. Усещаш капризно.
Ти си егоист.
Аз съм егоист.
Какво по-хубаво?
Две череши с обща дръжка на един клон. Едната расте, другата притичва. Едната червенее, другата бледнее. Ама череши, нали?
Забелязвали ли сте някога колко са объркани мислите ми?
хубаво е, че поне аз си ги разбирам.
За теб.. искам да бъдеш разбран.
Аз не мога да те разбера. Понеже не се разбирам с логиката. А ти си логика. Можеш ли да не бъдеш?
Преди време казах, че когато някой ме накара да скоча с бънджи ще му изпълня едно желание.
Е, чакам заявката.
За да я обявиш, ще трябва да ми напишеш смс. Ама моля те, нека бъде смс без белег. Чистичък, спретнат, по възможност бял. Нека само препинателните знаци са в черно.
...
А аз драги хора съм някъде там, на път към усмихнатото пълнолуние, почти на 100 километра от най-силния белег, отвърд нищото, по-близо до една трапчинка и далеч от земята.
Не ми трябват татуировки, имам белези.
"Абе" - ще си каже някой - "тази опищя света за две-три драскотини".
Ми да. Ти като не можеш да пищиш - мълчи си. Писъците са привилегия за малцина.
Добро утро.
Отивам да си направя кафе.
Ти искаш ли едно?
С две черни захарчета, нали?
...
