Със свой ред.
И логика.
Страшна логика, при това.
Обувките са нервни, не знаят къде са половинките им. Откривам една в гардероба. Шкафът за обувки всъщност е пълен с чехли. Къде по дяволите са токчетата?!?!
А, в кутията.
Добре.
Само че и гривните ми липсват, а когато местонахождението им съвпадне с шкафчето в банята (където определено нямат работа), ми иде да преподредя целия апартамент.
Пак ще е бъркотия, не искам да се заблуждавам.
Май е най-добре да изляза и да оставя хаосът сам да се обърква.
Движа се пренебрежително, небрежно и хаотично. Ето, заразно е .. хаосът се е настанил и в мен, не му стигна само квартирата!
Ако живееш спокойно, ако няма какво да те изненада, ако се чувстваш толкова необезспокояващо комфортно, излез! Блъсни се за Бога в нещо! И благодари на живота (или някой човек), че те е наранил, та да си след това пълноценен.
Аз споря с разочарованието и влизам в конфликти с тъгата. Че съм глупава (1 на въпрос) и че 1. те пропъдих от света си, 2. не мога и някак не искам да забравя, 3. виждам в черно-бяло всичко наоколо. Освен това излизам и неразумна с постъпките си (2 на въпрос) Логиката отказва, мислите мигат в червено.
Снимки на зелени очи, мекотата на онази част от рамото, телепатичното мислене, смехът в синхрон, звукът на излитащи самолети, много много много бяло вино, спорът кой ще влезе пръв в банята, караниците "защо ПАК ме снимаш", бележките във въздуха, банички и палачинки на закуска... и един мушмул.
Не съм те молила да ми показваш тази версия на живота. Бета е добре, но официално...?
Имам перманентно главоболие, причинено от повтаряща се мисъл....
"Ролята на режисьор май не е за мен."
Когато мъжете започнат да се страхуват, изваждат куп щитове и брони. Броят на предпазните действия се увеличава максимално.
Винаги е по-добре да натиснеш "quit" невредим.
Но понякога вече е късно.
Аз защо продължавам да пиша по темата?
Извинявам се.
Междувременно нека септември бързо стане май.
Не искам рожден ден без теб, не искам Нова година без теб, може ли да прескочим месеците?
И благодаря на един човек в София с мислене в правилната посока. И добри решения.
Кой би се гордял с признание за слабост?
Лъжите ни определят най-добре като хора. Истините са по-страшни. Ако и тях си ги кажем, как ще ни познаят?
Аз дали лъжа?
Я, познайте!
Всъщност сега отивам много да се забавлявам. И животът никога не е бил лош. Ние сме лошите.
Вечерите са по-красиви от всякога.
Смелостта е за тези, на които им липсва.
Другите я наричаме ежедневие.
Смелост е да си отвориш очите сутрин даже.
Идеите ми се превръщат в реалност (благодарение на Марти (която овсен всичко останало, вече и шие светкавично за два дни))
А при теб как е?
Водата прозрачна ли е?
Мислите прозрачни ли са?
А чувствата избистрили ли са се?
Морето нощем вълнува ли се?
Слънцето през деня пари ли ?
Гмуркаш ли се внимателно?
Когато скачаш, ще има ли кой да ти каже "Обичам те"?
Слушам някакви песни, чието съдържание не разбирам. Предполагам, че така е по-добре.
