Пари.
В 21-ви век тези малки хартиени листчета са се превърнали в господари на обществото ни. А броят на нулите зад състоятелните числа дава все по-голяма власт на онези, които могат да му се радват. Едва ли когато финикийците са измисляли знаците си, те са си представяли бъдещата сила, която парите ще придобият. Но днес тяхното могъщество е факт и то се вписва безпардонно в съдбите и на богатите, и на бедните.
През последните години в България схващането, че парите могат да направят човека щастлив, проникна в много умове. Всекидневно погледите ни се преплитат с тези на красиви млади момичета, гледащи надменно от последен модел BMW и прегърнати от днешен вариант на чудовище. Като онова, от приказката “Красавицата и звяра”, което е добило широка популярност в осъвременения си български вариант. За богатия широковрат грозник и себеподобните му, става дума. За които обаче съвсем не може да се каже, че са с добра душа като чудовището от приказката.
Но освен богати, има и страшно много бедни хора. Докато едни тънат в разкош, други тънат в мизерия. Докато едни нехайно пръскат лесно спечелени пари, други броят стотинките на всеки с мъка изкаран лев. И погледнато от този ъгъл, парите са предпоставка за щастлив живот, един живот, в който сълзите са нещо твърде далечно. Защото парите отварят безброй врати, с тях може да се купи много. Но може ли всичко? Например може ли да се купят, пренебрегвайки шаблона, щастие и любов?
Значи прави са онези, които от страниците на средношколската литература твърдят, че парите са добър слуга, но лош господар. Ами те могат да доставят малки удоволствия, да задоволяват потребности, да купуват удобства - тогава те “служат”. Но идва момент, в който финикийските знаци се превръщат в наркотик, от който колкото повече имаш, толкова повече искаш. Тогава парите стават истински господар на тялото и душата, от когото не могат да те отскубнат и в най-добрата клиника за дезинтоксикация.
Та в литературата има множество примери за това, че парите са зъл господар и че с тях щастие не се купува. Борис от романа “Тютюн” на Димитър Димов става свръхбогат и постига мечтаната власт, която му дават парите. Но въпреки това си остава нещастен, защото амбициите му са прекалено егоистични. И лека-полека жаждата за пари осакатява душата му. Но всъщност не е ли Борис един от многото примери, които потвърждават така клишираната вече фраза „Богатите също плачат”?
Още Сократ е казал: “Колко много неща има на света, които не са ми нужни”. И колко много хора има на света, които се нуждаят от най-истинското - залък хляб. Малкият залък хляб за гладния е безценен. Безценна е топлата милувка, безценна е добрата дума, които не струват нищо на добрата душа. И общоприето е тя да се приписва на бедния. А именно те – хапката хляб, милувката и добрата дума - са същността на безценния човешки живот. Придават му, колкото и да са дребни на пръв поглед, неговото извечно и неотразимо величие.
Богат. Какво значи да си богат? Да притежаваш - независимо как - купища пари, водейки охолен живот. Или да имаш малко, но достатъчно, за да се чувстваш щастлив. Богатството не е синоним на успех или щастие, а бедността пък не била порок, казват. Особено, когато се има предвид богатство - израз на огромно материално състояние. За което се твърди и за което май се оказва вярно, че то и истинското щастие не могат да вървят ръка за ръка.
Самият Алеко Константинов – Щастливецът на България - определя заможните хора от неговото време като недостойни. „Мисля ,че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост” – пише той през 1895 г. в „Страст”. – „И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд, а рента на унижението и лакейството”.
Разбира се, разсъжденията на светлия ум на Алеко са фокусирани , върху тези, които са придобили имущество по нечестен път. Но не са ли те огромното мнозинство от богатите, особено днес? Май почти няма ‘богаташ”, който да е постигнал благополучието си без измама. Някъде по пътя нещо се е променило и го е накарало да кривне. Разговаряли сте с богати хора и сигурно сте забелязали как те непрекъснато повтарят, че само на първия милион не му била чиста работата. Но какво толкова, нали не е голям грях? Да, ама старите хора ни учат, че след единият идва друг, след него – още и така докъде? „Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.“ – отговаря Балзак. „Ако ви кажат : „Богатството ми е придобито с много труд”, попитайте: „С чий?” – добавя многозначително Дон Маркис.
Богатите също плачат. Има толкова латиноамерикански филми с това заглавие, толкова песни от чалгаджийския бранш, толкова, толкова ... Че фразата се е превърнала в клише. Клише, ама истина. Може би нещастието на богатите, това, което ги кара да плачат, е заслужено. И със сълзите си, горчивите, те плащат за за своите грешки, за осъзнатите грехове и прецаканите от тях мечти. Нали трябва да има хармония!?
Да, всеки човек плаче. Обикновено бедните плачат защото нямат това, което богатите имат. За мъдреците - обратното също е вярно. Но чие страдание е по-голямо? Няма значение, за жалост по един или друг начин парите разказват играта на всички. Дявол да ги вземе - финикийците наистина са концентрирали огромна мощ в знаците си...
