9 сутринта..спя в самолета както никога. Умората ме надви и дори не успях да погледам България от птичи поглед.
10h с огромни усилия изпивам голяма чаша горещ шоколад и прочитам няколко забавни заглавия относно предстоящите избори.
Малко по-късно...
Опашки,раздразнени лелки, потни кандидат-студенти и куп неясноти в сградата на СУ. Започвам да се дразня. След близо 2 часа излизам и установявам,че не помня дали успях да ги попитам всичко,което исках. Нищо. Отговорът на всичките ми въпроси ще падне сам от небето. Хаха..да.
След още няколко 'хубави' момента в градския транспорт, вече се намираме пред УНСС. Тук не искам да коментирам. Предпочитам да си спестя лошите спомени.
И най-накрая след като разбирам,че така или иначе време за разходка няма да остане ... завалява дъжд. Проливен,студен,отвратителен... точно от тези,които 'обичам'. И разбира се по законите на Мърфи, аз нямам чадър. Грр ... прибрах се 5 часа по-късно, след :изтърван автобус, отчаяние и чифт мокри дънки.
В Търново също валя.
Единствената ми утеха - у дома има ток! има интернет! и последните останали череши! Уау! :) Животът не е чак толкова лош, все пак.
Възглавницата ме чакаше с нетърпение...
