неделя, 26 юли 2015 г.

Once a year





Какво беше? Пиши по малко всеки ден.
А в моя случай - пиши по малко веднъж в годината.


Свободното време е мираж, както и това прекарано вкъщи.
За сметка на това, well, хубаво ми е. Да си зает не винаги е нещо лошо.
Ще го потвърдят най-близките ми хора, които работят прекалено много, обаче вечер си лягат удовлетворени и доволни от постигнатото.

А дните са щастливи, когато се стремиш да:

(списък, понеже толкова обичам списъците)

Гониш негативните емоции далеч
Знаеш, че „Не“ също е опция
Слушаш внимателно
Искаш помощ, когато знаеш, че имаш нужда от нея
Живееш с по-малко
Не се зариваш с мисли относно това, което вече е минало
Учиш се от другите
Цениш това, което имаш
Игнорираш това, което те разсейва
Не се опитваш да печелиш на всяка цена
Се извиняваш и знаеш как да кажеш „съжалявам“
Си откровен със себе си
Научиш значението на думата „достатъчно“
Се бориш за това, което си заслужава
Рискуваш
Избягваш излишната драма в отношенията си с хората
Не се опитваш да си перфектен на всяка цена
Мислиш преди да говориш
И знаеш как да подредиш приоритетите си



Бяло и черно.
И нищо никога не е така.
Прозорците са отворени и вечер редовно приютявам кошмари и техни роднини.
Игри.
В повече.
Места, които не познаваме.
Вдъхновения.
Разочарования.
Планове.
Провали.
Очаквания.
Тъга.

Разбира се, в общия случай всяко едно действие има противодействие.
И случайностите клонят към 0%.

Къде сме родени? Къде сме сега? В какво вярваме? Към какво се стремим? Кои са най-силните ни емоции?

Въпроси.
С нужда от отговори.

Ще стъпваме ли по същите тротоари?
Ще чакаме ли на същите светофари?

Няма река без извор.

Обичам водата.

В този ред на мисли.

Няма друго усещане подобно на гмуркането. Там, където никой не може да чуе мислите ти. Към дълбините.
Ама понякога наистина ми се ще да знаех какво е да си русалка.

Мина доста време, променяме се.
С часове, с дни и с месеци.
Опитваме се да се разпознаем, кое остана същото?


(пак списък, този е по-зле от "10-те неща, които да направиш това лято" на Cosmopolitan, но...ма*ка му, така се живее по-добре. лято е)


Just try. 
Работи с енергия. Не забравяй семейството си. Посрещни изгрева сред природата. Обади се на стар приятел. Помириши гората. Покори някой връх. Хвани тен. Плувай. Играй навън. Гушни дете. Яж сладолед. Направи си домашен коктейл. Заслушай се в морските вълни. Опъни си палатка и спи навън. Гледай звездите. Мечтай. Отиди на село. Посети кътче от България, което не си виждал. Пусни си хвърчило. Рисувай с пръсти. Карай колело. Или кънки. Тичай. Яж плодове. Качи се на виенско колело. Купи си варена царевица. Вземи си книга, прочети я докрай. Пътувай. Свиркай с уста. Принтирай любимите си снимки. Погрижи се за дома си. Скъсай от носене кецовете си. Вземи решение и го следвай. Бъди борбен. Обичай.
Лято е!


И аз така си повтарям.



Светът изглежда все по-малък. А аз съм убедена, че има чувства и хора, които вървят ръка за ръка през целия ти живот, остават константа.

Ще ти разкажа следващия път.


Когато залезът е отново розов.