And she said: I'm so happy to be alive.
Няма спиране.
Аз съм дъщеря на лекар, но никак не съм за пример. Трудно ми е да слушам лекарите, а понякога се налага. По-често дори. Нали, така, очаква се, че знам някои неща. Има ги някъде в съзнанието ми. Крият се там.
Останалото е. Е, невнимание. А друг път просто не си виновен, нещата се случват без да си ги предизвикал. Може би просто си карък. Или кекав.
Аз там се вписвам.
Come on, сега.
Още една безсънна нощ.
Проектът ми е далеч от завършен, нямам идея какво правя в блога. Пиша май.
Утре сутрин по всяка вероятност ще закъснея. К'во ти пука?
Преди време ми го каза един човек.
По-скоро попита.
Та така... - ама много е важно да се разбере за какво ни пука в последно време.
На мен?
За здравето ми.
За някои хора все по-малко (това впрочем говори за тях)
Пука ми за интересното.
В сградите, улиците, птиците, лицата, звуците, разговорите, светлината, стъпките, капките дъжд.
Всичко, което е интересно, всяка секунда.
И обърканите, нелогични същности на някои хора.
Тези, които уж тъкмо си разгадал и в следващата секунда те сблъскват с още по-дълбока и неясна тяхна страна от характера.
...
Хубаво е да осъзнаеш две-три неща. Това че някой те желае, невинаги означава и че те цени. Тръгни в обратен ред.
Или си помисли какво искаш.
Има жени, които са устроени така спрямо мъжете - грижовни, подредени, деликатни, внимаващи, помагащи...
Има жени, които ще дойдат, ще разрушат и ще продължат.
Има и жени, които ще будят любопитство, ще идват, ще си тръгват, ще си играят, ще дразнят и ще предизвикват.
Има жени, които са добър приятел, подкрепа и усмивка сутрин. И още има.
За мъжете ще каже някой друг.
Може би има и някои от двата пола, които съвместяват по странен начин различни проценти от гореизброеното. Почти идеално.
Аз отказвам да се чудя.
Чувствам се добре, следователно продължавам да правя, това, което ми е приятно. И така.
So maybe...
We happened and we were important... but you let us go. You have to remember. Sometimes you miss the memories, not the person.
Розовите балони се пукат.
Ама аз така обичам балони...
Кога разбираш, че си излязъл?
ами, например.
Когато Буковски започне да ти харесва
Но още смяташ, че "50 нюанса сиво" е блудкава работа.
До колко сме отговорни за другите?
Как е възможно да не им влияем, ако сме значими за тях?
Думите ли нараняват повече или действията?
Кога свършва всичко?
Хайде да навали безобразно много сняг по планините и - ски, сноуборд, настроение, друго не ни трябва. Да е бяло и чисто. И всяко следващо спускане да е по-опасно.
Вярвай ми.
Така е по-хубаво.
Не ме интересува началото, не искам да знам за края. Може и да не е сега. Времето е толкова крехко.
Започвам да късам страници от тефтерите, а това не си го позволявам. Сега са излишни.
Затова така.
this road has no ending.
only one street.
are we wiser?
от какво се нуждаем?
какво не достига за пълно щастие?
днес е чаша чай.
вчера беше шот с абсент.
утре...
??
Няма спиране.
Аз съм дъщеря на лекар, но никак не съм за пример. Трудно ми е да слушам лекарите, а понякога се налага. По-често дори. Нали, така, очаква се, че знам някои неща. Има ги някъде в съзнанието ми. Крият се там.
Останалото е. Е, невнимание. А друг път просто не си виновен, нещата се случват без да си ги предизвикал. Може би просто си карък. Или кекав.
Аз там се вписвам.
Come on, сега.
Още една безсънна нощ.
Проектът ми е далеч от завършен, нямам идея какво правя в блога. Пиша май.
Утре сутрин по всяка вероятност ще закъснея. К'во ти пука?
Преди време ми го каза един човек.
По-скоро попита.
Та така... - ама много е важно да се разбере за какво ни пука в последно време.
На мен?
За здравето ми.
За някои хора все по-малко (това впрочем говори за тях)
Пука ми за интересното.
В сградите, улиците, птиците, лицата, звуците, разговорите, светлината, стъпките, капките дъжд.
Всичко, което е интересно, всяка секунда.
И обърканите, нелогични същности на някои хора.
Тези, които уж тъкмо си разгадал и в следващата секунда те сблъскват с още по-дълбока и неясна тяхна страна от характера.
...Хубаво е да осъзнаеш две-три неща. Това че някой те желае, невинаги означава и че те цени. Тръгни в обратен ред.
Или си помисли какво искаш.
Има жени, които са устроени така спрямо мъжете - грижовни, подредени, деликатни, внимаващи, помагащи...
Има жени, които ще дойдат, ще разрушат и ще продължат.
Има и жени, които ще будят любопитство, ще идват, ще си тръгват, ще си играят, ще дразнят и ще предизвикват.
Има жени, които са добър приятел, подкрепа и усмивка сутрин. И още има.
За мъжете ще каже някой друг.
Може би има и някои от двата пола, които съвместяват по странен начин различни проценти от гореизброеното. Почти идеално.
Аз отказвам да се чудя.
Чувствам се добре, следователно продължавам да правя, това, което ми е приятно. И така.
So maybe...
We happened and we were important... but you let us go. You have to remember. Sometimes you miss the memories, not the person.
Розовите балони се пукат.
Ама аз така обичам балони...
Кога разбираш, че си излязъл?
ами, например.
Когато Буковски започне да ти харесва
Но още смяташ, че "50 нюанса сиво" е блудкава работа.
До колко сме отговорни за другите?
Как е възможно да не им влияем, ако сме значими за тях?
Думите ли нараняват повече или действията?
Кога свършва всичко?
Хайде да навали безобразно много сняг по планините и - ски, сноуборд, настроение, друго не ни трябва. Да е бяло и чисто. И всяко следващо спускане да е по-опасно.
Вярвай ми.
Така е по-хубаво.
Не ме интересува началото, не искам да знам за края. Може и да не е сега. Времето е толкова крехко.
Започвам да късам страници от тефтерите, а това не си го позволявам. Сега са излишни.
Затова така.
this road has no ending.
only one street.
are we wiser?
от какво се нуждаем?
какво не достига за пълно щастие?
днес е чаша чай.
вчера беше шот с абсент.
утре...
??
