И punto.
Една седмица в София/Търново и склонноста ми към депресивно мислене се засили.
Или както бих казала - високото ниво на емоционалност дойде.
Ами да.
Нормално е, просто съм човеколюбец. Липсват ми приятелите, близките, всички онези същества, които допълват същността ми.
А аз все обичам да повтарям, че съм си самодостатъчна и дълго време се опитвах да се убедя твърдо в това, дори мисля, че на моменти успявах...
Но както и да е, НЕ е така.
След 3 години самостоятелно живуркане, сега живея с него. И от има-няма половин година е така. Харесва ми.
Не ми липсва самота, наслаждавам й се в определени моменти. Но със сигурност и сигурно съм сигурна, че да сме двама е в пъти по-добре. Дори прекрасно.
Тази есен е сезонът на започвамедаживеемдвамазаедно. Колко познати дойдоха и те на тая...
:)
А аз съм много на мястото си.
Странното стечение на обстоятелства ме домъкна, дори довлече дотук.
И въпреки че страшно много неща ми липсват, както например да се събудя в 9 без 15, осъзнавайки, че закъснявам за работа (да, и това) :) , съм точно там, където трябва и искам.
Няма усещане, което да се сравни със сутрешната ми разходка към училище, малките улички на Brera, мирисът на кафе и художниците на ъгъла.
Обичам го този град, две минути пеша или с колело из вече любимите ми места са достатъчни да се отпусна, да забравя, да съм...
Mi piace così.
Една седмица в София/Търново и склонноста ми към депресивно мислене се засили.
Или както бих казала - високото ниво на емоционалност дойде.
Ами да.
Нормално е, просто съм човеколюбец. Липсват ми приятелите, близките, всички онези същества, които допълват същността ми.
А аз все обичам да повтарям, че съм си самодостатъчна и дълго време се опитвах да се убедя твърдо в това, дори мисля, че на моменти успявах...
Но както и да е, НЕ е така.
След 3 години самостоятелно живуркане, сега живея с него. И от има-няма половин година е така. Харесва ми.
Не ми липсва самота, наслаждавам й се в определени моменти. Но със сигурност и сигурно съм сигурна, че да сме двама е в пъти по-добре. Дори прекрасно.
Тази есен е сезонът на започвамедаживеемдвамазаедно. Колко познати дойдоха и те на тая...
:)
А аз съм много на мястото си.
Странното стечение на обстоятелства ме домъкна, дори довлече дотук.
И въпреки че страшно много неща ми липсват, както например да се събудя в 9 без 15, осъзнавайки, че закъснявам за работа (да, и това) :) , съм точно там, където трябва и искам.
Няма усещане, което да се сравни със сутрешната ми разходка към училище, малките улички на Brera, мирисът на кафе и художниците на ъгъла.
Обичам го този град, две минути пеша или с колело из вече любимите ми места са достатъчни да се отпусна, да забравя, да съм...
Mi piace così.
