Аз на моя си имам пръстенче със стъпки, който не съм сваляла от 14 години (да, пръстите ми са със същите размери и днес). Майка ми го подари когато тръгвах на училище в първи клас и ми каза "Нека стъпките са само напред и с всяка изминала година стават все по-големи"
Да продължавам винаги напред беше мото на сърцето ми. Сега силно се опитвам да си спомня как точно се прави това.
Къде отиват душите ни след края?
Как се продължава, когато вече някой го няма?
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Правилата:
1. Усмихвай се
2. Вярвай
3. Обичай
вече не са в сила.
Предполага се, че любовта, която си дал, след време (или ако имаш късмет - в същия момент) се връща при теб.
А някой някога казвал ли е дали се връща от същия човек или я получаваш от друг? Защото не ми се вярва много да е така.
А на следващия човек ти дали трябва да му върнеш любов от предишно предположение?
Много объркано става така.
Би било добре да е чистичко, бяло и без нито една драскотина. Като новите тефтери.
Какъв е смисълът да се насилваш да изпитваш каквото и да е, когато можеш още да обичаш, това, което си обичал досега?
И защо фактът, че си разделен от него трябва да те спира да обичаш, ако любовта ти дава сили?
А когато я заглушаваш потъваш само и единствено надолу и вярата ти изчезва безнадеждно?
Мислех си, че съм прехвърлила най-силното у себе си на него, но се оказва, че не е така. Просто силата ми е сила, когато сме заедно. А вярата не е нужна, когато не усещам любов.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Сълзите царуват нахално.
Рев, рев и отново рев на дневен ред.
Събуждам се всяка сутрин завита, а не искам да е така. Къде е махането на чаршафа с думите "Хайде малката, ставай! Стига си мързелувала!" ?
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Понякога наистина е нужно да изгубиш някого изцяло, за да осъзнаеш колко много е значел... и значи.
Скапани истини! Оказвате се верни!!!
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Оставаше поне да съм здрава и всичко щеше да е наред. Ама и това не е така.
Но какво толкова, няколко вида хапчета и сбогуване с някои храни, айдее...
Вижте какво, аз съм добре. Аз съм много добре. Аз съм супер добре, даже!
...
Както и да е, пожелавам ви на всички най-доброто, което може да се случи.
Уроците са, за да се научават.
Времето е, за да се използва.
Ние сме, за да се обичаме...
Внимавайте какъв пръстен носите на онзи пръст!
