Не че нещо, но не мога да разбера как всички италианци се скъсват да ядат паста, кроасани, пици, маскарпоне, нутела и после продължават да изглеждат добре. Не е нормално, ама сигурно е в гените.
Нещо не е било наред в римляните, за добро.
Междувременно аз, заедно с моето нищо-неправене се отправяме в други посоки. И както винаги от пълна скука изведнъж не остава време за нищо и се чудя кое след кое и как.
Е да, аз.
Не е нормално няколко дни подред да не мога да спя нормално, да сънувам мюсли в по-старата квартира, странни италиански шефове, как съм китайка и пребивам някакви мъже по улиците.
Най-вероятно не се наяждам достатъчно, не искам да съм служител никому, но в същото време трябва да доминирам като мъж, вместо мъжа.
И като стана дума за мъже, с моят можем да се избием във всяка една секунда, но нали има и капка дипломатичност в циркулиращата ми кръв, някак успяваме да намерим баланса.
Ето как например по време на каране, както си крещим, аз оформям вечерята във форма на сърца. Ей, понеже вътрешното ми сърце иска да си има другарчета в стомаха.
А ако преди спях като бяла мечка, сега се въртя (по-скоро измествам) и се стряскам при всякакви звуци, защото очаквам новина от приятелка. Примерно. Той мозъкът ми в спящо състояние е страшно активен, между другото.
Но нещата са добре, всичко е хубаво, ново, различно и все пак вече познато.
Обичам го този град, обичам дори и областта.
А най-много обичам, че имам мои места, мои открития, мои улици, магазини и камъчета по улиците.
Само някой трябва да ми подари някоя друга тапа за уши, защото се измарям да слушам "говора" на хората. Толкова са шумни, че даже музика спрях да слушам, защото копнея за тишина. А не е хубаво така, не не !
Въпреки, че нощем си я получавам в изобилие.
И пак вечерно време е най-прекрасно.
Сутрин все се залежавам, как ми липсва онова ранно ставане и закъсняването за работа. А казвала ли съм, че тук работят от 10? И имат почивка между 1 и 4 следобед?
А, кеф, нали!
Понеделник е новата неделя (или старата ли, не знам), не се работи, всичко е затворено, а за да си намеря бадемово брашно за френските макарони трябва да претърся суперите в радиус от 15 километра. Ама успявам, де.
Нещо не е било наред в римляните, за добро.
Междувременно аз, заедно с моето нищо-неправене се отправяме в други посоки. И както винаги от пълна скука изведнъж не остава време за нищо и се чудя кое след кое и как.
Е да, аз.
Не е нормално няколко дни подред да не мога да спя нормално, да сънувам мюсли в по-старата квартира, странни италиански шефове, как съм китайка и пребивам някакви мъже по улиците.
Най-вероятно не се наяждам достатъчно, не искам да съм служител никому, но в същото време трябва да доминирам като мъж, вместо мъжа.
И като стана дума за мъже, с моят можем да се избием във всяка една секунда, но нали има и капка дипломатичност в циркулиращата ми кръв, някак успяваме да намерим баланса.
Ето как например по време на каране, както си крещим, аз оформям вечерята във форма на сърца. Ей, понеже вътрешното ми сърце иска да си има другарчета в стомаха.
А ако преди спях като бяла мечка, сега се въртя (по-скоро измествам) и се стряскам при всякакви звуци, защото очаквам новина от приятелка. Примерно. Той мозъкът ми в спящо състояние е страшно активен, между другото.
Но нещата са добре, всичко е хубаво, ново, различно и все пак вече познато.
Обичам го този град, обичам дори и областта.
А най-много обичам, че имам мои места, мои открития, мои улици, магазини и камъчета по улиците.
Само някой трябва да ми подари някоя друга тапа за уши, защото се измарям да слушам "говора" на хората. Толкова са шумни, че даже музика спрях да слушам, защото копнея за тишина. А не е хубаво така, не не !
Въпреки, че нощем си я получавам в изобилие.
И пак вечерно време е най-прекрасно.
Сутрин все се залежавам, как ми липсва онова ранно ставане и закъсняването за работа. А казвала ли съм, че тук работят от 10? И имат почивка между 1 и 4 следобед?
А, кеф, нали!
Понеделник е новата неделя (или старата ли, не знам), не се работи, всичко е затворено, а за да си намеря бадемово брашно за френските макарони трябва да претърся суперите в радиус от 15 километра. Ама успявам, де.
