So soon as fashion is universal, it is out of date.

Искаш ли да живееш в мечтите си?
Харесва ли ти да имаш поводи за усмивки?
Красиво ли е, когато си радостен?

Ами тогава... Излез от гардероба, бъди човек! Спри да търсиш далечно-идеалистични образи и се примири с действителността, ако не искаш тя да те задуши преди това. Забрави за всичко, с което си свикнал, понеже всъщност не притежаваш много от него. Даже никак. Остави се първоначално по течението, после се стегни и започни да плуваш към желаната посока. Крещи, мълчи, бягай, връщай се и отново. Докато не се умориш. После натистни restart/

И...така. Много безсмислено обичаме някакви вещи, пък намразваме ценните хора. Нелогично е някак, затова ми се ще да въведа малко ред. Спокойно, нищо не ви заповядвам - аз както в повечето случаи, си говоря предимно на и към себе си. Почти безполезно. И все пак...

Има ли смисъл да радваме и развиваме пазарната машина? Поредната бримчица ли сме? Всъщност не е въпроса дали има смисъл, а как се чувстваме като играчки? Добре? Забавни? Смешни?
На мен ми е хубаво. Понеже си обичам всичките рокли, *#*!**#!
Но без лиготии по витрините, няма нужда. БОЖЕ тая жена, дето тегли кредит да си купи чантата за 3 000 евро не само, че не беше добре, тя е за болница! Ама карай де, такива с лопата да ги ринеш. Тъпо е, когато живееш с 800 на месец даже и да си помислиш за подобна глупост. Горките й дечица. Ако има такива. Ако няма, дано да не ражда...може да ги размени за обувки, знае ли човек?

Хайде пак за мен.
Много харесвам един куп дрехи на още един по-голям куп дизайнери известни и безизвестни. Няма как да си ги позволя, затова обаче пък мога да си ушия, надраскам, закърпя, пришия и т.н всичко. Ееее, добре - с малко помощ от един човек :) Двама, пардон.
И ще си ги нося. Със здраве :)

Стоп, стоп, стоп, чакайййй, къде замина? Какво лошо им има на НОРМАЛНИТЕ марки с ДОСТЪПНИ цени? М? Какво прави един топ, при това от естествени материали по-лош от ужасната прозрачна грозотия на LV?
И като стана дума - най-обичам LV маниаците. Чанта до чанта, портмоне с шапка и т.н. Ех, красота от ментета...

(не си хейтър, не си хейтър, не си...)

Айде стига с темата :)  Да не засегна някого без да искам (даааааа бе, хаха)
(вметка - иронията през нощта винаги ми е била любима)

Добре. Пак стана 4 сутринта. Аз съм гладна. Стомахът ме боли. Хоп, едно хапченце..По-добре е. Сега пък ми е студено. Офф, навън вали дъжд. Мрън!

А така да искам да си върна позитивния образ, все по-трудно става да му се не види!
В този дух обаче не съм чак толкова безмълвна - имам си най-прекрасните лалета, които домъкнах от Елена. И пролетта става все по-красива, когато навън пече. А вкъщи мирише на ягоди... И чай с канела :) Ммммммм...

Вкара ме във филма. Убила си ме още в първа серия.

Като за начало да спомена - не се лъжете по заглавието, няма да коментирам Love.net. Въпреки че си заслужава.

Пускам си Alicia Keys - A women's worth съвсем тематично.
Като се замисля времето така се завъртя, толкова неща започнаха да се случват. И вече чак ме изпреварват, а аз още драпам след тях.
Но нищо. Подготвям се за маратон. Истински пролетен фурор. И ще се случи, гаранция.

Anyway, слънчево е и ми се прииска да се катеря из Пирин. Жалко, че направо съм атрофирала. А в Пирин е така красиво! 
Изядох пак една огромна купа ягоди и мисля, че в тях имаше нещо нередно.
На мен ли ми се струва, ама хората които са необвързани живеят много по-щастливо? Да, да, аз самата споря с това изказване, но пък току виж съм си преобърнала нагласите. Което е често срещано. Понеже съм много непостоянна.
Та тези хора си спестяват толкова нещастни убити нерви, сметки от телефон, тревоги, притеснения... и да не продължавам.

Всъщност съм станала едно малко мазохистично дете (къде пък има такова животно?), което преминава от преобладаващо състояние : мрънкане -> на инат и после към лигавня.
И първо си казвам - ти можеш, това е правилното. После се усещам как не ми е добре с дадено нещо, но то е ПРАВИЛНО и нормално... а иначе ставам смешна. Ми нека стана смешна.
Май предпочитам да съм крайно егоистична отколкото крайно страдаща. Така ще да е вече.
Омръзна ми да си докарвам куп глупости на главата. А съм още само на 21. Рано ми е за криза на средната възраст.
Защо обвързаните хора си изневеряват? Защо другите имат бройки за една нощ? Смотаната истинска любов какво се е*ава? А тя не е ли егоист?
Защо като ни писне, започва да ни е шубе? А? а? А?

Както по филмите цялата драма на човека я търсят в детството. Ама моето си беше страхотно. Страдам от 17-те си. Емоционалният ми товар и драмата дойдоха от няколко нелогични изневери, малко teen pain, щипка скандали и така. Сега ми тежат на главата. Като една тухла 4-ка са и застрашават рационалното ми мислене. И чувства.
Ама дето се казва - шанс.

Дано порасна, понеже е смешно.

Или се взимаш в ръце, или се обричаш на същата повторяемост от събития и случки.

Черен петък

Аз си пиша за кафета и храни, а в същото време Япония гине. Отвратително.
Осъзнаваш колко си безпомощен, колко си нищожен, колко си ...нищо. Само че защо трябва да се случи нещо толкова ужасно, за да го разбереш.

И по-лошото сякаш тепърва предстой: застрашени от върлуващото цунами са и Филипините, Хавай, части от Русия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия, а също Централна и Южна Америка.
Хайде продължавайте да се подигравате на предсказания.
Но като се случват трагични събития, всички се плашат до смърт- "Ами ако беше у нас"
Е, на хората там, това им беше "у нас". То вече не съществува. Само за секунди...


Време да се помолим...

Из старите тефтери...

"Оф много е тъпо по математика. Сигурно на контролното ще имам 4. Ох, нямам търпение да свърши седмицата и да си ходя на Елена."
...
"Петък - що за ден? Не ме пуснаха на Елена, сега ще се затворя в стаята си и на никого няма да говоря. Ама и така ще полудея. Оф, какво да правя?"
...
"Много яко - ще ходим в RnB, ама първо ще се съберем в 2ч. в Денито и после ще тръгнем. Оф ще видим как ще изкараме. Аз пък не спирам да си мисля за ******...
Оу и Елена така ми липсва - лятото, басейна, хората, местата..."
...
"Обичам баба. И накрая на ваканциите като ни казва: Свърши ви царството.
Толкова ми липсват Елена и лятото. За кой път го повтарям, ама е вярно. Просто е най-скъпото ми място. Толкова хубави спомени си имаме от там. И знам, че никога няма да се върнат моментите :( "
...
"Поканиха ме на рожден ден, ама аз отказах и си отидох на Елена. Имаше избори и всички говореха само за това. (тук подробно описвам как един от кандидатите за кмет на Елена е старчок, а другият е човек от народа и как кара колело след работа..) "
...
"Обсебена съм от интернет. Само стоя в чата и си пишем с ****. Обаче трябва да го избягвам, понеже аз харесвам *****, нали? Та 88% процента от сърцето ми са негови. Ама пък и той е несериозен...ох какво да правя. Ето - толкова съм объркана. Къде ми е лятото беее? Спокойствието и щастливото ми време, прекарано в Елена. Без учене, домашни, оценки, конско, задачи, ограничения, условия, задължения, стоене на чина по осем часа!!! Мразя ги тези неща!"

...
"Ужасна ваканция! Скарана съм с нащ'е. Отидох си на Елена - ама уви - там ужас! Край с ******, до тук беше! Бях му купила и подарък за Коледа, а той излезе и каза на Росито, че съм била малка, не знам си какво.. Е, мерси! Поне да ми го беше казал на мен в очите! Идиот! Край!"

из дневника ми от 5-6-7ми клас :)))))

И днес все още не пропускам, когато мога, да си ида до Елена. Но поне съм спряла да харесвам глупаци. Вместо това си обичам Него. И не разделям сърцето си на проценти.
Няма ги ограниченията и конското, но ги има решенията и вноските. М, да... животът се променя. 

Аз отивам да си доизчета нескопосаните глупости, а на вас: лека нощ! :)

Денят "Обичам"

Днес ще обичам. И започвам:
Обичам уютни места. Обичам ключета. И череши.
Обичам морски камъчета. Обичам старинни сгради, които носят духа на поколенията в себе си. Обичам миланските улици.
Обичам и Шишман и Солунска. И РИМ. И мъничко Лондон. Обожавам Италия! Обичам водата. Обичам бялото вино. И неговият цвят.
Обичам силни парфюми и нежни червила. Обичам къси рокли и голи гръбове. И вдигнати коси. Обожавам тефтери с пожълтели страници.
Обичам пощенски картички и брошки. Обичам много, много цветя.
Всякакви , като започнем с бели рози. Обичам сутринна роса и ясно небе. Обичам темперни боички и не мога да рисувам. Обичам пармезан и песто.
Мноооого обичам VOGUE. Обожавам Anja Rubik. И обичам да прегръщам възглавницата си. Аз си признавам - харесвам бяло и черно. И други цветове де, но... заедно са върха!
Обичам Елена и Велико Търново. Обичам себе си. И семейството ми (приятелите са вътре в него). И Стеф.
Обожавам сладко във всякакъв вид. Обичам Баш Бар. И обичам морето. Ама и планината. ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!
Обичам всичко, което имам и някога съм получавала. Обичам слънцето. И калмари + скариди.
Харесвам червения лак за нокти.
Обичам Оскарите тази вечер. И червената рокля на Сандра Бълок. И бременната Натали Портман. И думите на Ан Хатауей. Ех, каква нощ!
Харесвам Калин Врачански, Юлиян Вергов и още няколко.
Обичам да ми няма нищо. И обичам да се усмихвам.
Обичам книгите на Джефри Арчър и Майкъл Конъли. И стиховета на Дамян Дамянов.
Пристрастена съм към SATC, Gossip girl, One Tree Hill и малко отгоре.
Обичам филми, които заслужават да бъдат обичани.
Обичам думата вяра и вярвам в нея. Обичам големите библиотеки с вити стълби. И обичам, когато хората понякога, много рядко разбира се, но все пак - спират да мислят само за себе си и правят нещо хубаво и за другите. Обичам лекциите да са интересни. И обичам да гледам Александър Невски от прозореца на факултета.
Харесва ми пътя към къщи.  И бабата,която продава гевречета до Ректората. Обичам Рошко.
Обичам всичките си рокли. И един чифт сандали.Обожавам шапки и шалове!
Обичам 5ти август. Ей така.
Обичам височини.
Обичам думите. И харесвам калдаръмени улички. И водопади.
Обичам щастието, което създаваме. И обичам моментите, когато той ми роши косата.
Обичам канелени свещи. И снимки.
Толкова много обичам и не искам нищо да мразя.

Обичам днес.



picture by: http://www.flickr.com/photos/andrewevans/5255495173/

Когато си тъжен и пак вярваш

Добре де,просто не разбирам как може да има хора, като дядото, който години наред проси пред църквите, не за себе си, а за да може по-късно да даде всичко събрано на храмовете. И бездомна баба, която да не оставя храна за себе си, а винаги каквото има - първо да дава на кучето си (не я разбирам тази жена, но постъпката й е... нереална). И бабата, която в най-студения февруарски ден мръзнеше над 5 букетчета от кокичета и когато купих едното ми благодари 5 минути и се усмихваше...
(Тук е момента да ви кажа - жалки нагли циганки - посадете си кокичета някъде и като цъфнат ги продавайте, ето така вече може да ви дам нещо)


Вярвам в добротата и винаги съм вярвала.
И се надявам да продължа.
Защото, когато вярваш в нещо, светът ти изглежда по-различен и нещото рано или късно се случва.

Така и тези добри хора са се случили. И ги има. Бог да ги пази.
Иска ми се поне малко да приличам на тях... Иска ми се ако имах възможност да не пращам смс-и и простотии за измислени благотворителни цели, а направо да ходя и да им помагам на дечицата, бабите, бебетата, болните... (знаете ли, този списък е безкраен)

Във вторник бях в катедралния ни храм "Александър Невски". Малко тъжно ми стана като видях, че единствените посетители освен мен са ридаеща, изсмукана от времето жена и двама туристи.
Толкива ли безбожни неверници сме станали или пък софиянци просто нямат време за подобни елементарни неща. На църква се ходи само на Коледа и Великден. Да, забравих.
А пък преди седмица (денят - понеделник) в Елена нямаше кой да ни продаде свещички, понеже.. абе така да го кажа - изненадахме човека, че искаме да се помолим. Кой ли го прави вече?
Аз като родя ще водя децата си на църква по-често, независимо къде живеем. И толкова.
Нямам против хора, които не вярват в Бог.  Имам против хора, които не вярват в нищо.

И тези, които не си слагат колани. Ей така вчеря нямаше какво да правя и реших да броя преминаващите коли, т.е хората с колани в тях. 2.
2!!!

А съм стояла поне 15 минути!
Значи - предполага се, че при катастрофа коланът може да спаси живота ти.
И добре тогава - вие хора сте потенциални самоубийци. И после ропатаете, когато ви спре полиция и не дай си Боже иска да ви напише акт.
Голямо разочарование.
Не е първото.

И въпреки всичко ( за финал ) колкото себични, егоистични, ужасни и т.н. (негативи) да са хората, отказвам да предпочитам което и да е кученце, кутренце или там животно. Да, много ми е мъчно за крачето на Роско, ама няма няма няма и няма да застана на страната на някакво бездомно псе, което видите ли - горкичкото нямало къде да спи и т.н Ами хората, които няма къде да спят?
Наскоро видях един дядо да се свива по входовете. Тъжничко си е, при все, че не е само той.

И по-тъжното е, че имаме по-сериозни проблеми за оправяне.
Ама аз вярвам (напук на един проверяващ моя работа доцент, преди две години - пфффф дано потънеш с тежкото си его, дано).
И ще си вярвам. Точка.

ех, тази рокля!

Представям ви Z Spoke by Zac Posen floral print corset dress :

 

В последните си епизоди няколко сериала са решили  да се повторят, като я използват

И не само те:

 

А на мен колко ми харесва, да не говорим...!
Защо е толкова скъпа, да му се не види!!! :(

Там,където времето е спряло.

Ден по-късно още съм най-мързеливото същество и не мога да се възстановя. Тъпо.
Наистина се чувствам сбабичосана, кръста ме боли и имам някакви наличия на бръчици (Да, психясвам явно!)

(и това коте е имало рожден ден...явно )

Но като забравим за това, беше прекрасно!!! EPIC :)
Аз съм един щастлив човек - щастлив, щастлив, щастлив. И най-важното: близките ми хора са добре!


Иначе... си мечтая за розови храсти в 7 сутринта, памук и роса по тревата.
Иска ми се да хвърча (някъде ,с нещо...но да съм във въздуха) и да плувам (по-скоро да се гмуркам)
Да науча много, още мнооооооооооого!


Та затова - след два дни тръгвам на великия курс по италиански и вече произнасям (така си мисля де ;) ) цели изречения!
А Италия ми обеща, че ще ме чака...търпеливо.

И така. 21.
Няма какво да кажа. Толкова са си.


P.S Това трябваше да си остане само чернова, обаче някакво остаряло гласче в мен е страшно надменно и държи да не оставям нещата така.... И няма.

Въздух под налягане

През малкото свободно време от ваканцията със Стеф решихме да гледаме филми: един от тях, който той избра (и евала, защото аз не съм добра в тази дейност) беше "Господин Никой". Досега не съм писала нещо относно филм и не че има какво толкова за този, но е добър. Наистина добър. И те кара да се луташ в дебрите на мозъка си, да търсиш отговори, да се чудиш... предизвиква те :)
Винаги съм знаела, че решенията, които всеки от нас взима са предопределящи в даден момент, но не и дотолкова. А Жако ван Дормел го е показал страшно добре.
В крайна сметка, понякога всички варианти са правилни. Затова се чудя: и какво? Ще оставиш някой друг да взима решения вместо теб ли?...

На подобен принцип сме свикнали да прибързваме и ставаме предубедени. Как можем да определим дали един човек, обвинен в убийство е истински виновен? Били ли сме на местопрестъплението? Видели ли сме го как убива? Не.

И още нещо сме свикнали да правим: "Толкова си тъпа бе!" "Този не става за нищо" "Ех, че сме красиви" Върху какво покритие това? Като ще й казваш,че е тъпа, обясни й защо... Красиви сте, ама с кое? 
Да говори празни приказки всеки може.

...

Вярвам,че сме млади и трябва да живеем за мига, да се наслаждаваме на живота и т.н, но това, че сме млади, не означава, че сме малки. Вече трябва да решаваме по-сериозни проблеми, да се справяме с по-големи трудности... и да се замисляме повече.
Разграничавайте ситуациите, дори да не сте сигурни - търсете правилното. И ... бъдете по-добри.

PS: Не знам защо го написах този пост, но усещам, че съм много разочарована.. от нещо или някого :(

and now what?

Ето на.
Паднах, кръстът ми е посинял, главата ми се пръска от болка, носът ми е запушен, гърлото - зачервено, а за болките в корема да не говорим!
Ако вярвах, че годината е такава като началото й - е то моята трябва да мине под тематичното заглавие "Болка".

Освен това София не е много приятна на първи януари.

Хайде да влизаме по-скоро в релси, че малко се изморих. Не съм си и мислела, че празниците могат да ме докарат дотук. Ама ...аха :)

Много са хубави всички пожелания за 2011та, само ми се иска да не останат глупави клиширани фрази. То едно голямо изпращане беше... гадно ли ще е да кажа, че мъничко се радвам, че всичко приключи?

Новата година започва хаотично. Както винаги всъщност. И сега ако пък не видя поне 10 списъка с цели, ей ме на! Офффф. Аз моя го съставих през август, и през ноември, и през март. В това е хубавото - да откриваме нови предизвикателства и да си ги поставяме в to-do листа. Постоянно!  А не простотии от сорта "Ще ходя по-често на фитнес" "Ще уча по-старателно" ... Тия неща не се случват, хора. И само защото присъстват в списъците ви, това не значи, че сте отслабнали с 5 кг или пък поумнели. Иначе знам,че ви се иска.

Вълнувам се. Ама не от старта на новата година. Вълнувам си се, че скоро ставам на 21 и О-Боже! Ами това си е сериозно! И ще мога да отпрашя за Лас Вегас да щурея и ще е законно. Д.А! Не че имам такива планове и все пак ... гъделичкащо е ;)
Ще говоря повече за него, когато вече е факт, фааакктттт, фаааааааааааааааааааааааакттттт! Дотогава има къде къде по-важни неща.
И ох...сесията.

Да прескочим тази тема.

Отдавна не сме говорили за любов и връзки, а? Ммм май май.
Значииии ... по филмите винаги има един психоаналитик-спасител, който оправя цялата работа и бам - готово.
Първо: искам да кажа - много сме млади за такива сериозни проблеми. Не сме се разболяли от рак, ипотекирали или загубили дългогодишната си работа?
Второ:  с добро желание и старание нещата се решават и оправят.
Трето: О! Третото! Естествено - не може на третата година нещата да като в първата... или втората. Ние се променяме, времето минава, обстоятелствата се сменят.
В началото сме възможно най-старателните същества, който се гласят с часове преди общото ни излизане. Пишем писма, изпращаме картички, обясняваме се в любов, изненадваме приятно.
После започваме да свикваме един с друг, чувстваме се удобно, познаваме се по-добре. А накрая не обръщаме внимание когато сме качили някое друго кило и пропускаме да си оскубем веждите навреме или нещо подобно. (Забележка - поддържането на тялото, вида и духа ни трябва да е от любов към нас самите и лична хигиена на първо място) Но така става.
Е, има си начини за всичко, когато двама души се обичат и не са изгубили пламъчето си.
Аз не смятам, че съм. Може би преди време се грижех само за огъня във връзката с гаджето, а сега съм вложила повече енергия в моя собствен, но това не означава, че съм друг човек.
Знам како искам и изисквам. И ми е много неприятно, когато се караме за глупости. Безобидно е до един момент, даже полезно, обаче трябва да има граници. И толкова.
Не се плаша дали е много сериозно, дали е малко сериозно, дали разстоянието пречи, дали хората пречат, дали приятелите са подстрекатели и така нататък. Не ме мъчи отвътре дали не мога без него, дали трябва да се наживея, дали на тези години мъжете трябва да вървят като текилите - една, втора, трета... и т.н. докато се опияниш. Защото живея живота си сега и точка :) Бъдещето ме интересува естествено, но знам че от мен зависи как ще го посрещна - независимо дали с този човек, сама или с някой друг.

Искахте ИСКРЕНО и откровено - е, ето! ;)

А сега, преди да е станало прекалено сериозно искам да ви пожелая много живи цветя в домовете ви. Бели рози за предпочитане. Толкова са красивииии!
И да нямате плъхове в мазето или където и да е. Ако може да изчезнат всички гадини от този вид.


Мммм и най-хубавото за накрая: Паднаха ми се пътешествия,купони,усмивки и приключения от всички баници, които ядох. Сега ми е много любопитно къде ще ме отведе съдбата или някой човек в нейно лице ( :) ) в близкото дванадесетмесечно бъдеще. И тъй като днес прекарах 5 часа на летището, съм обнадеждена. Само да няма закъснения като това.

Ох и искам да видя всички приятели и близки, които обичам в скоро време. Ако ли не успея - им изпращам мислено много позитивни мисли и парченца любов. Няколко към Търново, едно към Англия, едно към Елена и още и още...

P.S Най-страхотната Баба на света има Рожден ден след по-малко от 48 часа. Така ми липсва и искам да съм до нея :(  Бабче, пожелавам ти в аванс да не те боли нищо, да имаш още много сили, да не спираш да готвиш толкова вкусно (и да не забравиш да си препишеш рецептите в книгата, която ти подарихме), да си почиваш повече и да не ти е тъжно за нас, понеже така и на нас ни е много тъжно за теб и става една сълзлива история... Обичам те!

P.P.S Сиска има имен ден днес, така че Сисонище - да ти донесе най-хубавите неща това красиво име. Нямам търпение да си дойда за бала ти, както и да ти честитя, когато те приемат навсякъде лятото ;)))))))

P.P.P.S Не изпадайте в депресии хора, пазете позитивното!!!