Ден по-късно още съм най-мързеливото същество и не мога да се възстановя. Тъпо.
Наистина се чувствам сбабичосана, кръста ме боли и имам някакви наличия на бръчици (Да, психясвам явно!)
Но като забравим за това, беше прекрасно!!! EPIC :)
Аз съм един щастлив човек - щастлив, щастлив, щастлив. И най-важното: близките ми хора са добре!
Иначе... си мечтая за розови храсти в 7 сутринта, памук и роса по тревата.
Иска ми се да хвърча (някъде ,с нещо...но да съм във въздуха) и да плувам (по-скоро да се гмуркам)
Да науча много, още мнооооооооооого!
Та затова - след два дни тръгвам на великия курс по италиански и вече произнасям (така си мисля де ;) ) цели изречения!
А Италия ми обеща, че ще ме чака...търпеливо.
И така. 21.
Няма какво да кажа. Толкова са си.
P.S Това трябваше да си остане само чернова, обаче някакво остаряло гласче в мен е страшно надменно и държи да не оставям нещата така.... И няма.
