Ето на.
Паднах, кръстът ми е посинял, главата ми се пръска от болка, носът ми е запушен, гърлото - зачервено, а за болките в корема да не говорим!
Ако вярвах, че годината е такава като началото й - е то моята трябва да мине под тематичното заглавие "Болка".
Освен това София не е много приятна на първи януари.
Хайде да влизаме по-скоро в релси, че малко се изморих. Не съм си и мислела, че празниците могат да ме докарат дотук. Ама ...аха :)
Много са хубави всички пожелания за 2011та, само ми се иска да не останат глупави клиширани фрази. То едно голямо изпращане беше... гадно ли ще е да кажа, че мъничко се радвам, че всичко приключи?
Новата година започва хаотично. Както винаги всъщност. И сега ако пък не видя поне 10 списъка с цели, ей ме на! Офффф. Аз моя го съставих през август, и през ноември, и през март. В това е хубавото - да откриваме нови предизвикателства и да си ги поставяме в to-do листа. Постоянно! А не простотии от сорта "Ще ходя по-често на фитнес" "Ще уча по-старателно" ... Тия неща не се случват, хора. И само защото присъстват в списъците ви, това не значи, че сте отслабнали с 5 кг или пък поумнели. Иначе знам,че ви се иска.
Вълнувам се. Ама не от старта на новата година. Вълнувам си се, че скоро ставам на 21 и О-Боже! Ами това си е сериозно! И ще мога да отпрашя за Лас Вегас да щурея и ще е законно. Д.А! Не че имам такива планове и все пак ... гъделичкащо е ;)
Ще говоря повече за него, когато вече е факт, фааакктттт, фаааааааааааааааааааааааакттттт! Дотогава има къде къде по-важни неща.
И ох...сесията.
Да прескочим тази тема.
Отдавна не сме говорили за любов и връзки, а? Ммм май май.
Значииии ... по филмите винаги има един психоаналитик-спасител, който оправя цялата работа и бам - готово.
Първо: искам да кажа - много сме млади за такива сериозни проблеми. Не сме се разболяли от рак, ипотекирали или загубили дългогодишната си работа?
Второ: с добро желание и старание нещата се решават и оправят.
Трето: О! Третото! Естествено - не може на третата година нещата да като в първата... или втората. Ние се променяме, времето минава, обстоятелствата се сменят.
В началото сме възможно най-старателните същества, който се гласят с часове преди общото ни излизане. Пишем писма, изпращаме картички, обясняваме се в любов, изненадваме приятно.
После започваме да свикваме един с друг, чувстваме се удобно, познаваме се по-добре. А накрая не обръщаме внимание когато сме качили някое друго кило и пропускаме да си оскубем веждите навреме или нещо подобно. (Забележка - поддържането на тялото, вида и духа ни трябва да е от любов към нас самите и лична хигиена на първо място) Но така става.
Е, има си начини за всичко, когато двама души се обичат и не са изгубили пламъчето си.
Аз не смятам, че съм. Може би преди време се грижех само за огъня във връзката с гаджето, а сега съм вложила повече енергия в моя собствен, но това не означава, че съм друг човек.
Знам како искам и изисквам. И ми е много неприятно, когато се караме за глупости. Безобидно е до един момент, даже полезно, обаче трябва да има граници. И толкова.
Не се плаша дали е много сериозно, дали е малко сериозно, дали разстоянието пречи, дали хората пречат, дали приятелите са подстрекатели и така нататък. Не ме мъчи отвътре дали не мога без него, дали трябва да се наживея, дали на тези години мъжете трябва да вървят като текилите - една, втора, трета... и т.н. докато се опияниш. Защото живея живота си сега и точка :) Бъдещето ме интересува естествено, но знам че от мен зависи как ще го посрещна - независимо дали с този човек, сама или с някой друг.
Искахте ИСКРЕНО и откровено - е, ето! ;)
А сега, преди да е станало прекалено сериозно искам да ви пожелая много живи цветя в домовете ви. Бели рози за предпочитане. Толкова са красивииии!
И да нямате плъхове в мазето или където и да е. Ако може да изчезнат всички гадини от този вид.
Мммм и най-хубавото за накрая: Паднаха ми се пътешествия,купони,усмивки и приключения от всички баници, които ядох. Сега ми е много любопитно къде ще ме отведе съдбата или някой човек в нейно лице ( :) ) в близкото дванадесетмесечно бъдеще. И тъй като днес прекарах 5 часа на летището, съм обнадеждена. Само да няма закъснения като това.
Ох и искам да видя всички приятели и близки, които обичам в скоро време. Ако ли не успея - им изпращам мислено много позитивни мисли и парченца любов. Няколко към Търново, едно към Англия, едно към Елена и още и още...
P.S Най-страхотната Баба на света има Рожден ден след по-малко от 48 часа. Така ми липсва и искам да съм до нея :( Бабче, пожелавам ти в аванс да не те боли нищо, да имаш още много сили, да не спираш да готвиш толкова вкусно (и да не забравиш да си препишеш рецептите в книгата, която ти подарихме), да си почиваш повече и да не ти е тъжно за нас, понеже така и на нас ни е много тъжно за теб и става една сълзлива история... Обичам те!
P.P.S Сиска има имен ден днес, така че Сисонище - да ти донесе най-хубавите неща това красиво име. Нямам търпение да си дойда за бала ти, както и да ти честитя, когато те приемат навсякъде лятото ;)))))))
P.P.P.S Не изпадайте в депресии хора, пазете позитивното!!!
