През малкото свободно време от ваканцията със Стеф решихме да гледаме филми: един от тях, който той избра (и евала, защото аз не съм добра в тази дейност) беше "Господин Никой". Досега не съм писала нещо относно филм и не че има какво толкова за този, но е добър. Наистина добър. И те кара да се луташ в дебрите на мозъка си, да търсиш отговори, да се чудиш... предизвиква те :)
Винаги съм знаела, че решенията, които всеки от нас взима са предопределящи в даден момент, но не и дотолкова. А Жако ван Дормел го е показал страшно добре.
В крайна сметка, понякога всички варианти са правилни. Затова се чудя: и какво? Ще оставиш някой друг да взима решения вместо теб ли?...
На подобен принцип сме свикнали да прибързваме и ставаме предубедени. Как можем да определим дали един човек, обвинен в убийство е истински виновен? Били ли сме на местопрестъплението? Видели ли сме го как убива? Не.
И още нещо сме свикнали да правим: "Толкова си тъпа бе!" "Този не става за нищо" "Ех, че сме красиви" Върху какво покритие това? Като ще й казваш,че е тъпа, обясни й защо... Красиви сте, ама с кое?
Да говори празни приказки всеки може.
...
Вярвам,че сме млади и трябва да живеем за мига, да се наслаждаваме на живота и т.н, но това, че сме млади, не означава, че сме малки. Вече трябва да решаваме по-сериозни проблеми, да се справяме с по-големи трудности... и да се замисляме повече.
Разграничавайте ситуациите, дори да не сте сигурни - търсете правилното. И ... бъдете по-добри.
PS: Не знам защо го написах този пост, но усещам, че съм много разочарована.. от нещо или някого :(
